/Поглед.инфо/ “Аз съм диктатор, но със силен демократичен уклон“.
Конрад Аденауер

Преди дни лидерът на консерваторите Пиер Полиевър от трибуната на Парламента изнесе „шокиращи факти за хора, които в метрото са били удряни в лицето с пикел (кирка за лед) запалвани живи, което прави впечатление - това са все случайни атаки срещу непознати по улиците на Ванкувър и Торонто“.

Действително през последните дни и седмици Канада стана свидетел на вълна от агресия по улиците и в обществения транспорт, непозната по своите мащаби и характер. Само в Торонто жена и 16-годишно момче бяха намушкани в два отделни инцидента, шофьор на автобус беше прострелян с пистолет, а двама служители на транспорта бяха преследвани от наркозависим със спринцовка. Също така в Торонто продуцент на сутрешния блок на общественото радио CBC “почина от усложнения след нападение от група тийнейджърки“ без какъвто и да е повод.

Каква е причината големите градове на Канада: Торонто, Монреал и особено Ванкувър, да бъдат буквално ежедневно залети от необяснима вълна на безпричинна агресия, съвършено непозната за известната с реда и спокойствието си северна съседка на САЩ, гордееща се с традиционния си статус на “Швейцария на Америка“ и антипод на насилието, заливащо САЩ?

Този имидж за съжаление изглежда е вече във миналото. Днес по улиците на големите градове на Канада, и то в най оживените търговски или финансови центрове, нищо подозиращи минувачи са пребивани с метални прътове, наръгвани с ножове, спринцовки, запалвани живи. Трудно обясним е фактът че жертвите и извършителите изобщо не се познават, тоест липсва какъвто и да е мотив.

Къде тогава да търсим причината за тази безсмислена, неоправдана агресия, явна манифестация на разпад на обществения ред и законност, разрушаваща социалната тъкан на едно общество, бодро крачещо към дверите на някакво вече институционизирано нео-варварство, директно заимствано от друг известен филм антиутопия - „MadMax”, „Лудият Макс“?

Кое превърна иначе толкова порядъчните, удивително вежливи и до болка политически коректни Канадци в зомби-герои от гореспоменатите филми?

Тук има една важна подробност. Защо именно при младите – тийнейджърите, както и при 20 годишните се наблюдава тази експлозия на неоправдана, необяснима агресия, често, уви, завършваща с фатален изход?

Причините, макар и комплексни, не са толкова трудни за трезв, обективен анализ, но самото заключение, отнасящо се до логиката на скрития генезис на тяхното конфигуриране, както и взаимодействие е… меко казано притеснително.

Но по реда си. Да започнем с първата причина:

На първо място легализирането през 2018 г. на леките наркотици. Като марихуана и канабис от либералното правителство на Джъстин Трюдо, създало сегашната култура, не само на достъпност (24 часа доставка онлайн), но преди всичко на безнаказаност, ако например сте под въздействието на наркотик и притежавате редовна рецепта. Днес в столицата Отава, в която живея, вероятно броят на ”Cannabisshop” не отстъпва на броя на кафенетата. Някои от тях, включително известната марка “Starbucks”, затвориха кепенците, за да отворят поредните ”Cannabisshop”. Правителството на Трюдо и, както казионните медии триумфално заявиха, че де-криминализацията на марихуаната, цитирам е “смайващ успех“, вероятно електорален, тъй като в огромната си част именно младите избиратели гласуваха за Трюдо. Разбира се, медиите, както и се очакваше, умишлено прикриха възникналите проблеми от тази нова вълна на “либерализация“, игнорирайки нейната “тъмна“ страна.

Какво имам предвид: Според официалните данни на правителството, през 2020 г използването на марихуана. е скочило на 20%. Ежедневната употреба на марихуана се е увеличила от 5,4% г до 7,9%. Още по-тревожен е докладът от 2022 г. на Министерството на обществената безопасност, посочващ, че нарушенията при шофиране с наркотици са скочили с 43% след легализацията на марихуаната. Според доклада, „шофирането под въздействието на наркотици е основен фактор за фаталните катастрофи и младите хора продължават да бъдат най-голямата група шофьори, които умират при катастрофи и тествани положително за наркотици“.

Без съмнение, младите са най застрашената група, но не единствено когато са зад волана. Тук става дума за друг проблем. Според последните проучвания по-вероятно е подрастващите да се пристрастят към марихуана, ако започнат да я употребяват преди 18-та си година. И това е свързано с промяна на тяхното психическо развитие, повишена честота на самоубийства, шизофрения, психоза.

Парадоксално - дори и малките деца се оказват жертва на тази политика. Според официални данни, случайното поглъщане на марихуана при малки деца значително се е увеличило след легализацията.

През 2021 г. болницата в Торонто “Sick kids“ публикува доклад, според който неволното поглъщане, а и оттам интензивното лечение за тежко отравяне с марихуана, се е увеличило четирикратно при малките деца. Това е сериозен здравословен проблем, предизвикващ повръщане, промяна на поведението, припадъци, проблеми с координацията, дори кома. Според проучване на болницата в Отава, публикувано в JAMA (Journal of American Medical Association) Open, се посочва, че след легализацията е имало девет пъти повече посещения на отделението за отравяне на марихуана от деца под десет години.

Средната възраст на тези деца е била три години и девет месеца. Най-големият източник на консумация на марихуана идва от свободно продаващите се дъвки и близалки, съдържащи големи количества марихуана. Допринасящ фактор за употребата на марихуана днес е повишената потентност на THC (основния психоактивен компонент в марихуаната), който причинява сериозни психически и поведенчески проблеми.

Welcome to the Canadian Zombie land!

Легализирането на наркотиците не би трябвало да се разглежда извън контекста на опиоидната криза в Канада. Всеки ден шестнадесет канадци са хоспитализирани поради свръхдоза (отравяне) с опиоиди и все още не е ясно каква точно е стратегията на Канадското правителство за да ограничи това явление. Още повече, бидейки наясно с огромната социална цена на този безпрецедентен, както вече някои политически (некоректни) наблюдатели го дефинираха, геноцид срещу младите.

Само в град Ванкувър 6 предимно млади хора умират от свръхдоза всеки ден!

Както вече споменах, медицински установен факт е, че употребата на канабис, особено при юноши, е директно свързана с промяна на тяхното умствено съзряване но и с повишена честота на шизофрения, на поведенчески отклонения, както и на самоубийствата. Какво точно правителството на Трюдо е имало предвид, окачествявайки легализирането на наркотиците като “смайващ успех“? Втората причина:

Системното недофинансиране на здравната система - особено в последните години масово се закриват медицински клиники, включително отделения за бърза помощ. Изобщо няма да е пресилено, ако се каже, че в момента усещането в страната е, че здравната система е поставена на изкуствено дишане. Смущаващият факт, че днес, в 2023 г., пет милиона канадци са без семеен лекар, е само потвърждение за една здравна система пред колапс.

Нещо повече, коефициентът на лекар-пациент в Канада е сред последните от всички индустриализирани нации: само с 2,2 лекари на хиляда души, нареждайки на 24-то място сред 28 държави от OECD (The Organisation for Economic Co-operation and Development). Така сред страните от Г8 Канада се нарежда на последното място, когато става въпрос за достъп до лекар. Тези факти се потвърждават и от проучването на медицински персонал през 2019, проведено от Канадската федерация на профсъюзите на медицинските сестри, с изследователи от Университета в Реджайна, разкриващо, че 83 на сто от медицинските сестри смятат, че основният здравен персонал на тяхната институция е недостатъчен, за да отговори на нуждите на пациентите. Казано по-просто, медицинският персонал не е в състояние да върши своята работа поради недостиг на щатни бройки. Това вероятно обяснява следващия, също показателен факт - почти едно от пет свободни работни места през първото тримесечие на 2021 г. е било в здравеопазването и социалната помощ. Въпросът защо няма желаещи е по-скоро риторичен. Парадоксалното е, че това се отнася за същата здравна система, която само допреди 25 години (отново от данни на OECD) бе считана за една от най-успешните в света. Разликата с днес е огромна. Сега е нормално да чакаш 10 и повече часа в отделение за бърза помощ, преди да имаш достъп до лекар – време, в което според редица публикации хората просто издъхват.

Но да се върнем отново на основната тема на тази публикация – без съмнение най-драматичният аспект на днешната здравната система в Канада е епидемията на психичните заболявания. 20 процента от канадското население, тоест всеки 5 канадец, страда от психично заболяване. Официалните данни сочат че алкохолизмът и най-вече злоупотребата с наркотични вещества, засягат 6.7 милиона канадци. Особено това е валидно за големите канадски градове, където голяма част от бездомните хора имат психично заболяване. Най- трагичното е, че голямата част от тях са оставени без всякакъв достъп до лечение, тоест те са извън здравната система. Резонният въпрос е каква всъщност е причината за подобна институционална неглижираност?

Третата причина

Преди дни в Парламента консервативният депутат Джейк Стюарт обвини либералното правителство на Трюдо, че е позволило система за освобождаване под гаранция, превърнала се в де факто в “revolving door” - “въртяща се врата“, имайки предвид друга една политика на либерализиране на съдебната система, т.нар “catch and release”, което в превод означава арестуване и (моментално) освобождаване, въведена само една година (?!) след легализирането на леките наркотици. Както е известно, през юни 2019 г. законопроектът C-75 актуализира разпоредбите за освобождаване под гаранция в Наказателния кодекс на Канада, който на практика нарежда на полицията и съдиите да следват “принципа на сдържаност“. Тази безпрецедентна промяна в системата за освобождаване под гаранция, така поне бе обяснено, е била предназначена да реши проблема със задръстените съдилища и най-вече със свръхпредставянето в предварителния арест на уязвими групи от населението като коренното население, ЛГБТ, бездомните и наркозависимите.

Както споменах, C-75 насърчава полицията да пуска задържаните, без да е необходимо изслушване за освобождаване под гаранция, в противовес с практиката до този момент. Тоест работата на полицията, да си го кажем направо, се обезсмисля, тъй като арестуваните се пускат отново на свобода. По този начин новата либерална политика на “catch and release” създаде нов правен феномен. Така например, оказва се, че, колкото и парадоксално да звучи това, можете да бъдете арестуван няколкократно в рамките на един ден!

Ето един типичен случай за политиката “catchandrelease”, публикуван CBCNews. 27-годишен арестуван 30 пъти от началото на 2019 г.; обвинен в 86 престъпления от Наказателния кодекс; с 22 обвинения, свързани с влизане с взлом и проникване /кражба/ и имущество, придобито чрез престъпление; шест обвинения, свързани за насилствени престъпления; 58 обвинения за неизпълнение на заповеди за освобождаване (47 оттеглени); общо 59 оттеглени обвинения; 13 обвинения в Закона за нарушаване на собствеността, употребяващи тежки наркотици/психични проблеми. .

Не по-малко трудни за осмисляне са следващите шокиращи данни на полицейската асоциация във Ванкувър, според които за 1600 криминални деяния в града са отговорни. ….40 криминално изявени лица.

Приключвам тази тема с последното от поредицата убийства на полицейски служители, когато на 27 декември 2022 г. полицаят от провинция Онтарио Гжегож Пиерчала беше убит (застрелян) от криминално изявено лице, освободено под гаранция. Или, както го синтезира началникът на полицията Крис Херидж в Сеинт Томас в Онтарио: “Хората са арестувани, отиват на съд, освобождават ги и цикълът започва отначало“.

Заключение

Със сигурност родителите на малки деца, на тийнейджъри, асоциациите на медицинските сестри, на пара-медиците, докторите, както и полицейските асоциациите в страната, не изпитват особено въодушевление, да не говорим за “смазващ успех“ от легализиране на наркотици, както и от практиката “catch and release”. Напротив, те са изключително разгневени, защото в някои случаи са загубили най-ценното - децата си, или работата си, а в случая с полицаите – живота си. Да оставим жителите, които изпитват притеснение и страх по улиците на големите градовете на Канада.

Прави впечатление, че подобна реакция не се споделя от всеки. Какъв положителен ефект би могъл да се открие в ерозирането на основополагащите принципи на държавността, такава каквато я познаваме от последните четири века - гарант за обществения ред в лицето на полицията или общо-достъпната здравна система? Оказва се, че този процес допада на основния говорител на Световния икономически форум Клаус Шваб: “Ние се гордеем с ръководители на младото поколение като министър-председателя (Джъстин) Трюдо… Ние проникваме в кабинета му. Бях на прием за премиера Трюдо и разбрах, че половината от кабинета му, или дори повече от половината от кабинета му, всъщност са млади световни лидери.“

Това изказване не е изолирано, през не толкова далечната 2017 г. година точно преди вълната на “либерализиране“ самият Клаус потвърди, че Трюдо и цялото Канадско правителство са силно повлияни от неговия дневен ред. Да си припомним един неособено споменаван факт. През 2020 г. по време на речта си в ООН Трюдо не случайно използва термина “занулиране“, описвайки канадската пандемична политика. Въпросът, всъщност, който би трябвало да си зададем е защо това занулиране се отнася и до традиционния имидж на канадското общество?

* Проф. Ивайло Груев - Преподавател по политология в Университета в Отава, Канада

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?