/Поглед.инфо/ Безкрайно интересно четиво представляват старите архиви, които се четат без цензура и без предумисъл. Просто като факти, които могат да бъдат тълкувани от позиция на днешните ни познания. В смисъл, че знаем какво се е случило, знаем как е завършило събитието и можем да му дадем логично обяснение. Поне така мислят всички любители на архивите.

Може би са прави. Това, което не разбирам е как с лекота даваме тълкувание на тези факти, а не можем по никакъв начин да си обясним същите факти, които имат място в днешната действителност. Затова съм подбрал цитат от едно време, който струва ми се достатъчно добре илюстрира това което искам да кажа.

„Кабинетът на Муравиев подаде оставката си на 14 май. Разколът на Народния блок, коалиция от четири партии, все по-жадни да запазят влиянието си и да задоволят привържениците си с лични услуги и раздаване на държавни служби, беше станал неизбежен. Четирите партии, даже и микроскопичните Радикална и Либерална партии, бяха вече раздробени на множество съперничещи си фракции и крила. Гичевите земеделци, съставляващи най-силната партия в блока, и либералите контролиращи помежду си 89 от 140 депутатски места на коалицията, бяха предизвикали оставката на един министър радикал и настояваха пред Мушанов за повече кабинетни постове. Последва срамно пазарене което отврати гражданството. На Балканите за жалост системата на партийна демокрация се тълкуваше по своему: всеки министър не само че запълваше всички служби в своето министерство с хора от партията си без разлика от квалификацията им, но също предявяваше претенция партията му да бъде пропорционално представена и в околийските и областни администрации. Следователно едно ново разпределение на портфейлите между блоковите партии щеше да доведе със себе си преразпределението на няколко хиляди административни поста“.

Из „Корона от тръни“.

Описана е политическата обстановка предхождаща преврата на 19 май 1934г. В 3.30ч сутринта властта е предадена на цар Борис III и многопартийният живот е приключен.

Не бих искал на основата на този цитат да си правим заключение за българската политическа действителност. Но, струва си все пак да се замислим, да се запитаме… И да се опитаме да си отговорим на някои въпроси.
Вие как мислите?