/Поглед.инфо/ Както съобщава агенция Синхуа, позовавайки се на China General Nuclear Power Group (CGN), последната е получила разрешение от техническите регулатори на Обединеното кралство да построи атомна електроцентрала, използвайки собствен реактор Hualong-1 /Хуалун-1/.

Този факт се потвърждава от съвместното изявление на британските ведомства - Агенцията за ядрено регулиране и Агенцията по околна среда. Те оцениха и издадоха разрешение за допускане на китайците на вътрешния енергиен пазар във Великобритания. Първата организация издаде потвърждение за официалното приемане на проекта на реактора, втората публикува заключение за съответствието на китайското техническо решение с местните изисквания за безопасност на околната среда.

Издаденият пакет документи всъщност е акт за капитулация. Може да се каже, че китайската ядрена интервенция в една от най-консервативните и антикомунистически държави в западния свят се увенча с пълен и оглушителен успех.

Преди да преминем към голямата картина, нека изясним понятията и термините, които ще бъдат разгледани по-долу, защото в онлайн публикациите за китайския ядрен проект цари пълен хаос и объркване.

Често можете да намерите статии, където реакторът Хуалун-1 се нарича ACPR1000 и (или) ACP1000, което е фундаментално погрешно.

Програмата за създаване на силови атомни агрегати от последно поколение в Китай стартира наскоро, при това Китай активно изкупува и технически преосмисля чужди технологии. Така например се случи с реактора AP1000, произведен от американската компания Westinghouse.

Съгласно договора през 2008 г. цялата техническа документация за него беше прехвърлена на китайската страна, а дванадесет години по-късно компанията-оператор China's State Power Investment Corp (SPIC) обяви успешното завършване на всички тестове на двуконтурния реактор, официално с името CAP1400. Неговата топлинна мощност е 4040, електрическата - 1530 мегавата и експлоатационен живот от най-малко шестдесет години.

Реакторът има система за пасивна защита, която гарантира безопасността на инсталацията в случай на авария в рамките на 72 часа дори без намеса на оператора. Дизайнът на CAP1400 е оригинален, например не използва капани за стопилка, а ядреното гориво се удържа вътре в корпуса.

Прави впечатление, че през септември 2020 г. при представянето на реактора представител на SPIC подчерта факта, че Китай предварително отхвърля всякакви претенции на САЩ за възможна интелектуална собственост. И, както ще видим по-долу, американците не пропуснаха да си отмъстят.

Що се отнася до "Хуалун", той има френски произход. Техническият му дядо, френският реактор M310 с мощност 900 мегавата, е доставен в Поднебесната империя през 80-те години на миналия век, където е инсталиран в първите китайски атомни електроцентрали. Успешният опит от използването на M310 даде тласък на два паралелни проекта наведнъж.

На негова основа CGN Corporation разработи свой собствен триконтурен реактор ACPR1000 от трето поколение. Той беше фундаментално различен както от френския си предшественик, така и от междинния си предшественик, реактора CPR-1000.

Мощността на ACPR нарасна до 1000 мегавата, китайските инженери опростиха системата за наблюдение на химичния състав и обема на активната зона, подобриха параметрите на парогенериращата инсталация, увеличиха площта на топлопреносната повърхност и много други. Но най-важното е, че ACPR1000 има собствена лицензирана чистота , което позволява да се изнася без заплаха от искове от страна на французите.

В същото време подобна работа беше извършена и от друга фирма. Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) създаде реактора ACP1000, той също има три контура, въпреки че електрическата му мощност беше малко по-висока - 1100 мегавата. Тук бяха реализирани собствени разработки, например едновременното използване на системи за активна и пасивна защита, които осигуряват аварийно охлаждане на активната зона, както и инсталирана система за отстраняване на топлината от реактора.

Срокът на експлоатация на ACP1000 е същите шестдесет години и CNNC, имайки успешен опит в експлоатацията на реактори в атомната електроцентрала Фуцин, никога не е криел своите претенции за износ.

Но през 2012 г. Китайската комунистическа партия каза „трябва“ и двете компании, забравили за конкуренцията, започнаха да работят заедно за създаването на по-модерен реактор, който по-късно стана известен като Хуалун. Трудно е да се повярва, но от момента на получаване на поръчката до лицензирането на новия реактор са минали само две години.

Инсталираната му мощност е нараснала до 1170 мегавата, получила е двойна защита, активна и пасивна защита, а локализацията на производството е увеличена до 90 процента. Реакторът ще работи най-малко шестдесет години с 18-месечен цикъл на смяна на горивни клетки.

Що се отнася до опитите на китайските ядрени учени да си сътрудничат с Обединеното кралство, този процес най-вече прилича на евтин латиноамерикански сериал, където интриги и скандали са вплетени в толкова стегнато кълбо, че и самият дявол ще си счупи краката.

Енергийната криза на острова, както може да се мисли, не започна вчера или дори с появата на пандемията. Британците, които умишлено убиха собствения си въглищен сектор, започнаха свръхактивно да прехвърлят националната енергия към зелените релси, което донесе напълно очаквани, но внимателно скривани от Лондон, резултати .

Нека се обърнем към официалната статистика.

През последните двадесет години потреблението на електроенергия в кралството значително и постоянно намалява. През 2000 г. британската индустрия, секторът на домакинствата, транспортът и други сектори на икономиката са използвали 329 тераватчаса. През 2020 г. същата цифра е само 278 терават-часа, като най-стръмният пик се наблюдава в индустриалния сектор - минус 32 терават-часа.

Тоест пред нас е очевидния факт на деиндустриализацията на местната икономика, старателно премълчаван от британското правителство, когато енергоемките индустрии или се затварят, или се преместват в Азия, в същия този Китай, например.

Парадоксално е, но въпреки толкова впечатляващия спад в потреблението, в същото време вносът на електроенергия не само не спада, а, напротив, демонстрира стабилен растеж. През същия период 2000-2020 г. обемът на електричеството, закупен в чужбина, се е увеличил от 14 на 24,5 гигаватчаса, но тъй като Лондон упорито е във война със здравия разум и законите на физиката, още в средата на последното десетилетие, възникна въпросът за затварянето на тази енергийна и финансова дупка.

Британският ядрен сектор – а това са пет атомни електроцентрали: Hinkley Point, Hartlepool, Heysham, Torness и Sizewell – е изцяло собственост на френската корпорация Électricité de France (EDF) и генерира една десета от електроенергията в мъгливия Албион. Би било логично да се предположи, че Великобритания, която неохотно реши да възроди собствената си ядрена енергетика, ще се обърне към французите, но това не се случи.

По-точно казано, френската корпорация AREVA беше разглеждана като един от участниците в търга, но бързо стана ясно, че французите са загубили техническите си компетенции и затова вече познатата ни China General Nuclear влезе в проекта заедно с EDF. Китайците се справят чудесно с практическата страна на строителството на реактори и затова те получиха своите дялове в такива проекти като изграждането на ядрен блок в атомната електроцентрала Брадуел (Есекс),

Нека направим уговорката, че това е една трета от цялата британска национална ядрена програма, одобрена през 2008 г., която включва изграждането на десет атомни електроцентрали наведнъж, в която, наред с изброените проекти са планирани още АЕЦ в Braystones, Kirksanton, Sellafield (и трите в Кумбрия), Hartlepool (графство Дърам), Heysham (Ланкашир), Oldbury (Глосчестършир) и Wylfa (в Северен Уелс).

Изглеждаше, че светлото и топло бъдеще е вече съвсем зад ъгъла, но голямата политика отново се намеси във въпроса. Веднага след като CGN придоби дяловете в бъдещи електроцентрали, в британския парламент се разрази истинска война.

Представители на Консервативната партия много искаха да отнемат лиценза и да забранят на China General Nuclear да участва в проекта. Дори директният призив от Électricité de France, който посочи, че физически не е в състояние да завърши проекти без участието на китайската страна, не помогна.

И, разбира се, не се мина без намесата на Вашингтон. Белият дом, където Джо Байдън по това време вече се бе установил, атакува Лондон с цялата си сила на дипломатическата си машина, изисквайки с ултиматум да изгони китайците.

Смехорията е, че американците оправдават изключителната си загриженост с факта, че разполагането на китайски реактори „ще подкопае сигурността на Великобритания и ще увеличи зависимостта й от Китай“. Ако ви се струва, че вече сте чули това някъде, значи не ви се струва, така е. Просто заменете думата „реактори“ с „газова тръба“ и „Великобритания“ с „Германия“ и ще получите руския „Северен поток 2“.

Уайтхол се съпротивляваше с всички сили, но през септември миналата година се поддаде на натиска на вътрешни и външни сили и все пак анулира лиценза на CGN за участие в изграждането на атомната електроцентрала Sizewell. Пекин, който беше изхвърлен от проект за 20 милиарда британски лири в нарушение на всички пазарни правила, изпрати официална нота, заплашваща, че действията на британската страна ще свалят двустранните отношения до историческото им дъно.

Щатите потриваха доволно ръце и кризата набираше скорост във Великобритания. Цените на електроенергията неуморно биеха рекорди, първият енергиен мост от Франция беше в ремонт, а Париж заплаши да прекъсне втория в отговор на неиздаването на лицензи за риболов на френските рибари. Правителството на страната беше в треска заради поредица от скандали. Е, ядреният проект спря на място, защото американците не предложиха абсолютно нищо в замяна на отдалечаващите се китайски енергоблокове.

В резултат на това, без значение колко силна е политическата солидарност на Англия с нейните отвъдморски съюзници, собствената й риза и портфейл винаги са по-близо до тялото и следователно по-нататъшните събития полетяха почти в галоп. Британските регулатори не само възстановиха всички лицензи, през ноември френската регулаторна организация European Utility Requirements сертифицира реактора Хуалун-1, като по този начин потвърди съответствието му с всички европейски изисквания за оперативна и екологична безопасност. Е, онзи ден британските регулатори издадоха всички необходими документи.

Едва ли е възможно да се симулира по-нагледна ситуация, при която да станат толкова ясно видими дълбочината на подривната политика на САЩ, както и фактът, че хегемонът няма абсолютно нищо, което да предложи дори на най-лоялните си съюзници.

Благодарение на това Китай не само ще сложи в джоба си повече от 50 милиарда паунда ( на толкова се изчислява общият бюджет на трите атомни електроцентрали), но и ще постави атомното си знаме на британска земя, което никакви политически ветрове няма да да могат да отскубнат.

Живеем във време, когато за всеки представител на човечеството е много по-важен не броят на самолетоносачите, плаващи под държавното знаме, а горещия радиатор и възможността всеки момент да може да включи телевизор или чайник. Който овреме е осъзнал тази проста истина, той днес ще събира парсата.

Превод: ЕС