/Поглед.инфо/ „Борбата срещу неоколониализма“ е обявена за нов приоритет във външната политика на Азербайджан. В своята встъпителна реч президентът на Азербайджан Алиев изнесе реч с крайно агресивно послание срещу онези, „които стоят начело на неоколониализма“. С кой сега, след победата си над Армения, ще се бори Азербайджан? И защо новата реторика на Баку има отношение включително и към Русия.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев във встъпителната си реч обяви необходимостта да се открият нови външнополитически хоризонти: „Ако преди основното направление на нашата външна политика беше решаването на арменско-азерския конфликт, то днес този въпрос, може да се каже, не стои на дневен ред“. Затова, продължи Алиев, „трябва да преобладават други направления във външната политика“ на страната. Според него Баку трябва да бъде „в челните редици на борбата срещу ислямофобията по света, редом до страните, водещи борба срещу неоколониализма“.

Алиев заяви, че Азербайджан „оказва и ще оказва подкрепа за пълното изтриване от лицето на Земята на неоколониализма и неговите фактори, останали в наследство от тази безобразна история“. „Нека онези, които стоят начело на неоколониализма, знаят, че те напразно започнаха студена война с нас… Адекватно ще отговорим на постъпките срещу нас. Уверен съм, че тези, които готвят коварни планове срещу нас, ще съжаляват“, добави президентът на Азербайджан.

След победата в Карабах и преизбирането му на поста президента на републиката Алиев явно е решил да изведе външната политика на Азербайджан на ново равнище. Силно се засили престижът на страната след блицкрига в Карабах и продължаващият натиск на Армения. В Баку логично смятат, че и ролята на Азербайджан по света трябва постепенно да се променя. Там засега не претендират за ролята на регионална свръхдържава (трудно е да си представим това до „живи“ Турция и Иран), но напълно е възможно да започне да претендират за по-съдържателна роля, отколкото просто постепенно доубиване на Армения.

Въпросът е единствено как да формулират това и какъв в широкия смисъл на думата цивилизационен проект Азербайджан има намерение да експлоатира, засилвайки своята роля на международната арена. Тук има подводни камъни.

В частност, борбата срещу „ислямофобията“ ще означава най-малкото конфликт с Израел. А с тази страна Баку е свързан с тесни връзки. Има сътрудничество и в сферата на ВПК, а и Израел живее на азерски петрол, от което Баку печели доста прилично.

Още по-сложно е с неоколониализма. Така съвпадна, че през всичките предишни години Азербайджан беше председател на Движението на необвързаните държави (то е живо и до ден днешен), и в Баку през ноември премина поредната му конференция. Това даде на Алиев изгодна площадка да озвучи и конкретизира визията си за неоколониализма. Макар и формално докладът на Алиев беше за жените, след като темата на конференцията в Баку на Движението беше „Развитие на правата и повишаване на пълномощията на жените“.

Алиев тогава отбеляза, че Азербайджан в периода на председателството на Движението на необвързаните е отделил особено внимание на деколонизацията. „Разобличихме политиката на неоколониализма, провеждана от някои страни, особено Франция, на глобално равнище, озвучихме искането да се сложи край на тази позорна практика“, заяви президентът на Азербайджан. Разбира се, той говори и за жените. Той отбеляза, че колониализмът е оказвал негативно влияние върху правата им.

„Защитата на правата на жените, засилването на ролята им в обществото заемат важно място в програмата на Движението на необвързаните. На тази тема беше отделено особено внимание и са определени задълженията на страните членки във въпросната сфера в документите, последователно приети от Движението, включително заключителния документ на Срещата в Баку на високо равнище през 2019 година“, подчерта тогава азербайджанският президент.

Но след жените Илхам Алиев направи специално изказване към участниците в конференцията под названието „Неоколониализмът: нарушение на човешките права и несправедливост“. Основното послание на неговото обръщение беше, че мнозинството от кървавите престъпления в колониалната история на човечеството са извършени от Франция.

В обръщението се отбелязва, че окупирала десетки страни в Африка, Югоизточна Азия, Тихоокеанския регион, Латинска Америка, разхищавайки богатствата им, в течение на дълги години държала народите им в робство, Франция извършва на тези територии многочислени военни престъпления и престъпления срещу човечеството, френските въоръжени сили подлагат на геноцид стотици хиляди цивилни жители заради тяхната етническа и религиозна принадлежност.

Според Алиев Франция е една от страните, използвали най-много мини на света. „Само на територията на Алжир са заложени повече от пет милиона мини. В резултат Алжир, както и Азербайджан, заема едно от първите места в света сред страните, най-много пострадали от взривове на мини“, отбеляза азербайджанския лидер.

Последва логичен преход: „В този списък след Франция идва близкия ѝ съюзник Армения. В резултат жертви от мините, заложени от Армения на окупираните от нея територии само за последните три години станаха 340 азербайджанците. Сред тях има и цивилни. Една от причините, тясно свързващи тези две страни една с друга, е опитът им да се заемат с минен терор“, се подчертава в заявлението на Алиев.

Сега именно Париж олицетворява за Баку не само колективния западен съюзник на Армения, но и като цяло някакво общо антиазербайджанско зло. Позицията на Алиев като ръководител на Движението на необвързаните му позволява допълнително да формулира своя негатив по отношение на французите. И тяхната историческа симпатия към арменците сама по себе си.

Баку сега раздухва своя конфликт с Франция, защото именно французите се опитват да поемат под контрол ролята на „защитник на Армения“ и започват да доставят въоръжение на Ереван. Баку не може да подкопае тази позиция на Франция, но създава удобен идеологически фон на борбата срещу „главния колонизатор“.

От друга страна Алиев започна да оперира с твърде широки смисли, които може да включват не само противодействието на Франция. Наративът на неоколониализма днес широко се използва от либералните среди срещу Русия, а „борбата срещу наследството на Руската империя“ стана една от пропагандистките и подривни направления от политиката на Запада.

В Азербайджан антируската риторика в „антиколониален дух“ засега се смята за маргинална, но преходът от маргиналното към мейнстрийма в случая на политическа необходимост е много кратък. Особено в обстановката на еуфория от победата в Карабах, която продължава да подхранва постоянния натиск на Азербайджан срещу Армения. Ако Баку изведнъж се нуждае от „антиколониалния“ подход срещу Русия за решаването на някоя локална политическа цел („Зангесурския коридор“ например), то това е напълно възможно.

Разбира се, това ще бъде по-сложно в културно и политическо отношение в сравнение със задочното оплюване на далечна Франция, с която на практика Азербайджан изобщо не е свързан. Русия и Азербайджан имат значително по-дълбоки и здрави отношения, значително по-сложна взаимна зависимост. Но би било глупаво да се отрича теоретичната възможност Азербайджан да използва оръжието наречено „антиколониализъм“ по-широко, отколкото само срещу французите. Трябва да се отнесем сериозно към програмното заявление на Алиев.

Превод: В. Сергеев