Коментар на Евгений Тодоров в блога zaprehoda.blog.bg
Който гласува за Волен Сидеров, гледа СКАТ и смята, че ние сме върха на цивилизацията, не трябва да ходи на море в Турция.
Срещал съм всякакви патриоти, но все още не съм чул някой да казва, че нашите курорти са по-добри от турските.
Някои от тях се връщат от Турция направо потресени. Изглеждат досущ като комшията чичо Пешо, стар и честен комунист, който преди 40 години беше за три дни до „изостанала” капиталистическа Италия. Върна се помръкнал и упорито отказваше да разказва какво е видял.
Немалка част от българските политици нямат никаква идея за управление на държавата освен да дрънкат на струната на петвековното робство. Та и те признават, че туристическият продукт на изток от Свиленград е по-добър. Остава им последния коз - Диарбекир.”Да, ама отидете в Диарбекир да видите истинското лице на Турция” – заканват се те.
Те никога не са ходили там, но си мислят, че онзи символ на робството си е останал същият като по времето на заточенията. Това е тяхната Турция, а не Анталия и Мармарис.
Някъде четох, че Диарбекир е център на турската електроника и има известен квартал с модерни дискотеки, но това е друга тема – да не разваляме и илюзията за Диарбекир.
Откакто ме заведоха преди 5 години на турски курорт, повече не съм стъпил на български.
Това лято обаче /вече бях в Анталия в края на май/ нещо в мен се промени.
И вече съм първият, на когото му се иска да се върне отново на курорт в България.
На петата година установих, че вече не летувам в Анталия, а в Сочи. Или в мечтания през детските години пионерски лагер Артек.
Руснаците вече са окупирали Турция до такава степен, че това става и наш проблем.
Едно време руските богатири едвам стигнаха до Сан Стефано, сега техните правнуци се ширят отвъд проливите - по цялото Средиземноморско крайбрежие. Като господари.
Казвам на турския портиер „Мархаба, комшу”, той ми отговаря „Здравствуй, таварищ”.
Е, няма нищо лошо в това да си говорим с турските на руски. Лошото е, че обслужващият персонал ни смята за руснаци.
Откъде ще знаят турците, че само преди 25 години ни бяхме истинска аристокрация в сравнение с братушките.
Помните ли как рускините ходеха на групи, охранявани от „староста групы”, очичките им светеха игриво, а гларусите обикаляха като вълци край стадо. И нямаха празно.
Когато успях да отцепя една Наташка на дансинга на един ресторант „Балкантурист” и я попитах „как тебе нравится у нас?”, тя лично произнесе прочутата фраза:”Ой, как хорошо у вас – КАК НА ЗАПАДЕ”.
Как се промениха времената обаче...
Допреди няколко години имах чувството, че руските туристи в Турция приличат на онези от времето на соца в България. Позабогатели, но комплексари.
Тази година обаче прозрях жестоката истината.
Те вече са преди нас. Или поне имат това самочувствие. Миришат на Запад повече от нас.
Не става дума за онези „нови руснаци”, които приличат на нашите мутри, а спътничките им – на нашите миски.
Хотелът беше пълен с млади двойки. Добре облечени, красиви, възпитани. Повечето от тях с малки дечица.
Русначетата – странно – плачеха по-малко от българчетата от българските плажове. Родителите им закрепваха на столчетата или количките таблети, дечицата гледаха анимационни филми и кротко се подсмиваха.
Културно се държаха и в басейна, а майките ги надзираваха - без викове от типа: ”Жорко, излез веднага от водата, щото ще те спукам от бой!”, с които сме свикнали от нашето Черноморие.
В хотела имаше магазин за маркови слънчеви очила, огледах витрината, за да се запозная с модните тенденции. След това установих, че рускините до една познават тези тенденции.
Освен това си личеше, че ходят на фитнес и на фризьор.
Подслушах някои разговори и установих, че далеч не всички идват от големите градове.
Откъде тогава млади семейства могат да си позволят сравнително скъпи хотели?
Дали родителите им са ги финансирали или вече имат и млада средна класа?
Екскурзоводът ни каза, че руснаците са вече 95% от всички туристи.
Като сложим по едно 500 евро, оставени в турската икономика, това означава повече милиарди от целия български вътрешен продукт.
А за нас остават жълти стотинки вероятно.
Някакъв руски министър беше казал за България, че се държи като невярна съпруга.
А всъщност тези рускини не са ли лековерните девушки, оставили любимото на техните родители Черно море?
Спомних си една командировка в едновремешния Ленинград. Бях облечен с маркови джинси, джинсово яке и маратонки Ромика. Вървях наперен по Невския проспект – като завоевател, и рускините са спираха да ме оглеждат.
А сега – край турските басейни, как една рускиня не спря поглед върху мен?
Остана ми утешението – да гледам как турците премитат около шезлонга ми и тихичко прибират празните чаши от коктейлите – внимавайки да не ме обезпокоят. Със сигурност ме смятаха за богат руснак.
Така се пада на вековните ни поробители.