/Поглед.инфо/ Официален Белград запази мълчание няколко дни и не коментира операцията на въоръжените сили на РФ в Украйна. След като разговаря с представители на западните страни и се консултира с членове на Сръбския съвет за сигурност, президентът Александър Вучич най-накрая си каза думата: няма да има санкции срещу Русия. Защо сърбите успяват да устоят на безпрецедентен натиск от ЕС и САЩ?
„От нас се изисква да осъдим Русия и ни се дават три дни за това. Но който реши сега, че е необходимо да наложи санкции срещу Русия, не е срещу Русия, а срещу Сърбия”.
Това е мнението на Ивица Дачич, технически (до новите избори) председател на парламента, бивш министър-председател, дългогодишен външен министър и лидер на сръбските социалисти, партията, ръководена някога от Слободан Милошевич. От 14 години тя е част от управляващата коалиция заедно с доминиращата сила в местната политика - Сръбската прогресивна партия на президента Александър Вучич.
Що се отнася до външните работи, образът на Вучич е придружен от модела „майстор да седи на два стола“. Шаблонът отдавна е международен - това казват за президента както в самата Сърбия, така и в Русия, където биха искали повече документално формализиране на съюзническите отношения, и на Запад, пред който Белград трябваше да „осъди руската агресия в Украйна”, а сега тези изисквания стават крайни.
В един момент Сърбия стана единствената европейска държава, където нямаше официален коментар за случващото се в Украйна. Очакваше се реакция от Вучич - и тя накрая последва: президентът обеща, че няма да бъдат налагани санкции на Русия.
„Взехме трезво, балансирано решение. Международното право е важно, но интересите на Сърбия са по-важни, това са интересите от жизненоважно значение. Санкциите срещу Русия не са част от жизненоважните интереси на Сърбия. Тя е единствената, която не е наложила санкции срещу нас и Република Сръбска. Тя ни спаси през 2015 г. в Съвета за сигурност на ООН. Мислите ли, че това може да се забрави?”, попита Вучич, визирайки „ветото“ на Москва в Съвета за сигурност на ООН относно опита да се обяви трагедията в Сребреница за геноцид. "Сръбският и руският са братски народи", добави сръбският държавен глава.
В същото време той направи уговорката, че Белград „уважава суверенитета и териториалната цялост на Украйна“, която той също нарече „братска страна“. И той подчерта неутралния статут на Сърбия, в потвърждение на което страната временно отказва да участва във военни учения.
Дори и с толкова двусмислена, „между двата стола“ формулировка на сръбския лидер, Москва трябва да отдаде дължимото на Вучич – той не отстъпи. Поне засега.
Сръбският президент твърди, че сега Западът упражнява "безпрецедентен натиск" върху него - и на Вучич може да се има доверие. Изказването му беше предшествано от заседание на сръбския съвет за сигурност, преди което президентът разговаря с представители на ЕС и САЩ. Очевидно са очаквали от него съвсем различна реакция от последвалата накрая.
Въпросът е също така, че малкото лидери на ЕС, на които се приписваха проруски настроения, заеха остро „ястребови“ позиции по време на тази криза, сякаш в компенсация за предишната „идеологическа незрялост“.
Такъв например е германският канцлер Олаф Шолц, който доскоро на съвместна пресконференция с президента на САЩ Джо Байдън трябваше да се оправдава, че е твърде „мек“ към Москва. Сега Берлин подкрепя най-радикалните санкции срещу Русия.
„Приятелят на Москва в Прага“ – президентът Милош Земан, след началото на операцията в Украйна, стана един от първите, които поискаха пълно изключване на Русия от СУИФТ. България беше една от първите, дори по-рано от балтийските страни, които затвориха небето си за преминаване на руски самолети, въпреки че сега има умерено правителство и също може да се каже „проруски“ президент - Румен Радев. Той коментира случващото се в Украйна по следния начин: „Русия ще спечели тази война, но ще бъде трудно да спечели мира“.
Един от най-острите (и отново сред първите) коментари беше разпространен от Черна гора, чиято територия през 1999 г. беше подложена на атаки от НАТО. Но тогава Сърбия понесе главните удари - и сега Вучич активно използва това обстоятелство, за да отблъсне онези, които искат той да осъди Русия.
Тази кавга започна, между другото, с украинския посланик в Белград – дори в момента, когато ставаше дума само за признаването от Москва независимостта на ДНР и ЛНР. Като отговор на посланика Вучич задочно помоли президента на Украйна Зеленски “да осъди ужасната и трагична агресия срещу Сърбия, организирана от САЩ, Великобритания, Германия и другите държави”.
Сега тази контраатака стана универсална за сръбските политици и служители, независимо за какво става дума - за икономиката или спорта: къде бяхте със санкциите си, когато Белград беше бомбардиран?
Вучич дори покани руски спортни клубове да играят домакински мачове в Сърбия, тъй като европейските отказват да идват в Русия.
Вторият „железен аргумент” на президента е позоваването на народа – “Сръбският народ симпатизира на Русия, а аз нямам друг народ”. Наистина, в Сърбия вече се проведоха няколко акции в подкрепа на действията на Русия в Украйна, включително масово автомобилно шествие. Събитието в подкрепа на Киев пред Скупщината събра десетки пъти по-малко участници.
Според Вучич 85% от сърбите "винаги ще бъдат на страната на Русия". Вярно е, че той даде тази оценка преди началото на операцията и след това „намали“ дела до 80%. Ивица Дадич е с друга цифра - 90%. Пропорцията в пресата, според президента, е почти същата. „В 80% от медиите няма обективност: каквото и да се случва, те са на руска страна“, едва ли не се оплака Вучич.
В действителност картината е по-сложна – онези публикации, които се свързват с множество западни НПО в Сърбия, определено са на страната на Киев. Някои обслужват войната много технически, откъснато. Но останалите подкрепят Русия, включително тези, чийто контрол се приписва на администрацията на президента Вучич.
Позовавайки се на народа, президентът още веднъж потвърждава константата - докато в сръбските елити има значителна част от русофоби, най-често свързани с Лондон или Берлин, общественото мнозинство остава упорито проруско, въпреки всички усилия на западните лобисти .
В същото време поведението на Вучич сякаш опровергава друга част от тази константа – за преобладаващо прозападните елити, но това е само на пръв поглед. Сръбското правителство все пак се ръководи от Анна Бърнабич, която има специални отношения със САЩ. И самият президент в бъдеще изобщо няма да се откаже от обичайната политика да седи на два стола.
Русия може да се довери на сръбския народ. На сръбските политици - с резерви, тъй като те също знаят как да действат против волята на народа си. И съвсем разумно е да се предположи, че сегашното поведение на президента, който рицарски се бори със западните покровители, не е свързано толкова с русофилството, а по-скоро с факта, че политиката на Москва на Балканите го е превърнала в известен смисъл в заложник.
Когато говорят за санкции, обикновено започват с прекъсване на военно-техническото сътрудничество. Но водещата роля в превъоръжаването и обучението на сръбската армия (и това е една от заслугите на Вучич като президент) играе Русия, предоставяйки на Белград заеми за закупуване на оръжията си и предоставяйки ги.
Още по-важен беше друг подарък – щедрата отстъпка за дългосрочните доставки на газ във време, когато цените на газа чупеха всички рекорди. Цената на газа е болезнен въпрос за икономическите и ежедневните реалности на Сърбия и жизненоважен за Вучич, предвид предстоящите избори в страната, както президентски, така и парламентарни.
С други думи, много по-проруско, отколкото може да се очаква при подобни условия, позицията на Вучич произтича не само и не толкова от факта, че сръбският народ обича руския народ – народът в Черна гора и Хърватия също се отнася много добре към нас. Тези мерки за икономическа подкрепа на Сърбия, които бяха извършени от Русия, станаха критични за нейния бюджет не по-малко от подкрепата от ЕС. Дори при много по-малки обеми на нашата помощ, в сравнение с европейската, тя засяга особено чувствителни зони.
Но в крайна сметка всичко ще зависи от хода на военните действия и времето на техния край. Не бива да се подценява решимостта на ЕС да пречупи Белград - никой не е отменял плановете за окончателно изтласкване на Русия от Балканите, напротив, сега те се актуализират допълнително. Няма да е лесно - нито за сърбите, нито за нас.
Превод: В. Сергеев