/Поглед.инфо/ За последните шест месеца отношенията между народите на България и Северна Македония дотолкова са се влошили, та сравнението, че сме братски го усещаме подсъзнателно като вражески. На своя глава премиерът Кирил Петков реши първо да свалим ветото за стартиране на преговорите им за еврочленство, пък сетне да чакаме филанкишията от Скопие да спази обещанията си към нас. На пръв поглед излиза, че Кирил Петков с напориста глупост и политическа безтегловност саботира мераците на симбиозата от евролидери и САЩ за евроинтеграцията на Северна Македония.
Но, дали е така?
Не оспорвам излишността на Петков, а поставям под съмнение истинското желание на Европа, разбирайте Америка, да се стартират преговорни процеси със Северна Македония, Албания, че и Сърбия. Ако бяха искрени в намеренията си, брюкселските чиновници нямаше да излизат от Скопие и щяха да дърпат ушите на местните власти с повод и без повод, че и да не си помислят да бълват ежедневно откровени нелепици срещу България. Дали щеше да им хрумне да запалят Културния ни център в Битоля? А след циничната провокация, дали властите на Северна Македония щяха да пропуснат да не се извинят? Как си представяте, ако Брюксел толкова натискаше съседите ни да влизат в ЕС, да ги остави да правят всички ни на баламурници дни наред, че не можели да разпознаят от видео кадрите кой е подпалвачът, а пък той е известен техен певец? Всъщност тенденциозната пасивност на Европа към своеволията на македонците спрямо нас и ултимативният им тон да отстъпим за влизането им в ЕС генерира омраза и ненавист в българите към Скопие.
И още, преди дни, на среща със сръбския премиер Александър Вучич, германският канцлер Олаф Шолц настоя ултимативно за две неща, ако Белград иска да се присъедини към ЕС – първо да признае независимостта на самопровъзгласилата се република Косово и второ, да се присъедини към санкциите срещу Русия и антируската реторика. Извиването на ръце предизвика вълна от възмущение сред сърбите, за които и до днес темата за отцепването на Косово е особено болезнена, а по отношение на руснаците гледат като на братски славянски народ, за който не дават дума лоша да се изрече, особено в най-новата им история.
Звучат ли ви познати темите, по които Шолц нагнетява напрежение в Белград?
Още един малък щрих. Преди дни гръцкият премиер Константинос Мицотакис представи пред германския канцлер колегите си от Македония и Албания. Тогава Еди Рама с немислима за дипломацията фриволност се подигра пред камерите с колегата си Димитър Ковачевски, че е министър-председател на бъдещата Западна България. Вместо да запази ледено изражение на дебелашката шега на Рама, Шолц възторжено се... разсмя!
Да, ескалация на напрежение между балканските страни и народи не е стигнало до точка на кипене. И дано не се стигне. Защото точно Балканите са бурето с барут в Европа. Провалът в евроинтеграцията на Северна Македония, Албания и Сърбия може да е плод на пълното неразбиране и невежество на днешните европейски лидери и САЩ от спецификата на отношенията в този регион.
Ала може да е и добре обмислена и планирана политика и част от много по-голяма игра!
Оставяме само за малко Балканите и се пренасяме в Хаити. Освен че е известна с природните си катаклизми и наркомафия, карибската страна е жертва от безспирна политическа криза, брутална корупция и убийствен бандитизъм. През март 2011 г., подобно на актьора Зеленски в Украйна, за президент на Хаити е избран поп певецът Мишел Мартели, наричан до този момент от феновете си Сладкия Мики. След края на мандата си същият този Сладък Мики е цитиран като синоним за корупция. Обвинен е за взимане на подкуп от милиони долари, за да гарантира участието на конкретни чужди строителни фирми за възстановяването на опустошената от земетресението през 2010 г. държава. И до днес хилядите сринати домове не са възстановени, а обещанията за милиарди долари помощ потънаха в забрава. Освен всичко Мартели възстановява въоръжените сили, белязали историята на Хаити с военни преврати, разпуснати с огромни усилия през 1991 г. През 2015 година, когато изтича мандатът му за президентския пост, няма приемник, тъй като изборите са анулирани, заради съмненията от тежки измами. Чак година по-късно държавен глава на Хаити става Жовенел Моиз, който бе брутално застрелян на 7 юли миналата година в дома си, а първата дама почина малко по-късно от раните си. На една от първите пресконференции след атентата, шефът на националната полиция на Хаити Леон Чарлз казва, че поне четирима от убитите нападатели на президента са чужди граждани. И до днес екзекуцията на островната държава е забулена в мистерия, не е ясно и доколко са верни спекулациите, че САЩ имат сериозно участие в планирането й. В началото на януари тази година бе направен опит да бъде застрелян и министър-председателят Ариел Анри по време честване на годишнината от обявяването на независимостта на Хаити. Засега неуспешен.
Защо се спрях на Хаити ли? Само преди дни стана ясно, че на мястото на Херо Мустафа президентът Джо Байдън определи за неин наследник Кенет Мъртън. Любопитното е, че той е бил посланик на островната държава от 2009 до 2012 г и точно по време на неговия мандат Сладкия Мики е избран за президент на Хаити. В дипломатическата биография на Мъртън се набиват на очи професионалните му ангажименти в посолството на САЩ в Порт-о-Пренс в рамките на цели три мандата.
На въпроса, дали ако Херо Мустафа е била представител на меката американска дипломация, то Мъртън ще е железният юмрук, отговорът ще изкристализира скоро след поемането на мисията му в София. Тогава ще разберем какви са точно плановете на САЩ за България и с какви механизми ще ги постига.
Забравих ли да кажа, че освен врящ казан от постоянни политически катаклизми, перманентна война между улични банди и ужасяващи екзекуции, Хаити е и най-бедната държава в цялото западно полукълбо?
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?