/Поглед.инфо/ Резултатите от проведената в Брюксел под егидата на ЕС среща между президента на Сърбия и "премиера" на самопровъзгласилото се Косово по въпроса за "нормализиране на отношенията" могат да се тълкуват като загуба за Белград и капитулация на своите позиции. Дипломацията на ЕС казва, че лидерите на Сърбия и Косово са "договорили" мирно споразумение, предложено от Запада.

Страните обаче не са подписали никакъв документ. Целият въпрос е колко скоро Западът ще окаже натиск върху Белград, за да признае по някакъв начин Косово.

Всеки вижда както иска

На пръв поглед резултатите от "срещата на върха" Сърбия-Косово, проведена в Брюксел с посредничеството на шефа на европейската дипломация Жозеп Борел, изглеждат много странни. Сръбският президент Александър Вучич и "премиерът" на самопровъзгласилото се Косово Албин Курти, противно на очакванията на евробюрократите, не подписаха никакво споразумение, което показва тежка конфронтация между Сърбия, от една страна, и Косово, заедно с ЕС, от друга.

В резултат на преговорите Борел представи случая по такъв начин, че Сърбия и Косово са били единодушни по текста на споразумението, подготвено от Европейския съюз и подкрепено от САЩ за „нормализиране на отношенията“. Той заяви това

"Президентът Вучич и премиерът Курти се съгласиха днес, че европейско споразумение за нормализиране между Косово и Сърбия не се нуждае от по-нататъшно обсъждане."

Както и че страните нямат възражения по текста на споразумението. Очаква се те да се срещнат отново на 18 март, вероятно за окончателното подписване на документа.

Каква е задачата на Запада

Задачата на колективния Запад е да принуди Сърбия по един или друг начин да признае Косово, което едностранно обяви независимост през 2008 г. и беше признато от САЩ и абсолютното мнозинство от техните съюзници.

В проектоспоразумението, разработено от Франция и Германия от името на ЕС, има една фундаментална точка, около която вече са счупени много копия. Това означава, че Сърбия няма да бъде против членството на самопровъзгласилото се Косово в международни организации, включително ООН.

"Страните изхождат от факта, че нито една от двете не може да представлява другата страна на международната арена или да говори от нейно име. Сърбия няма да се противопостави на членството на Косово в която и да е международна организация", гласи член 4 от проектодоговора.

Де факто това е признаването на Косово от Белград, тъй като след подписването на такъв документ от Белград, Косово получава директен път към ООН, член на която може да стане само суверенна държава, чиято териториална цялост и държавност не са спорен.

За да разберете същността на въпроса, е необходимо да се запознаете и с 1-ви и 2-ри член на документа.

"Страните ще развиват нормални, добросъседски отношения помежду си на базата на равни права. И двете страни ще признават взаимно своите документи и национални символи, включително паспорти, дипломи, регистрационни табели и митнически печати", гласи чл.

"И двете страни ще се ръководят от целите и принципите, изложени в Хартата на Обединените нации, особено принципите на суверенното равенство на всички държави, зачитането на тяхната независимост, автономия и териториална цялост, правото на самоопределение, защитата правата на човека и недискриминацията", се казва във 2-ра статия.

Очевидно лукавство от страна на ЕС и САЩ. Да, в документа няма официално признаване на независимостта на Косово от Сърбия. Но самата същност на горните фрагменти от споразумението е фактическото признаване, което се изисква от Белград.

Няма съмнение, че след подписването от страна на Сърбия на наложеното й от Европейския съюз и САЩ споразумение, приемането на Косово в ООН ще е въпрос на месеци. А резолюцията на Съвета за сигурност на ООН № 1244 от 1999 г., която признава Косово за неразделна част от Сърбия, по този начин ще бъде дезавуирана от самия Белград.

Защо има такъв натиск

Възниква въпросът защо ЕС и САЩ оказват толкова силен натиск върху Сърбия, изисквайки признаването на Косово, историческата сръбска област, която е люлката на сръбската нация и Сръбската православна църква?

Факт е, че с признаването на Косово Сърбия всъщност ще легитимира беззаконието, извършено от колективния Запад в края на 90-те години за разчленяване на страната и отделяне на Косово от нея. Това е легитимирането на провокираните от Запада войни на територията на бивша Югославия и резултатите от тях, водени от ръцете на официален Белград.

Освен това признаването на Косово е основното и задължително условие, поставено от Европа и Съединените щати на Сърбия за нейното членство в ЕС. Тази политическа комбинация обаче не се състои само в размяната на независимостта на Косово срещу присъединяването на Белград към ЕС.

Ставайки член на Европейския съюз, Сърбия автоматично ще бъде откъсната от Русия и съответно Москва ще загуби основния си съюзник на Балканите. И всички последващи приказки, че Русия ще получи "свой съюзник" в рамките на ЕС, ще бъдат просто абсурдно оправдание. Следващата стъпка в "озападняването" на Сърбия ще бъде принуждаването й да наложи санкции срещу Русия и привличането й в НАТО.

САЩ и ЕС подготвиха за Сърбия същия път, по който Черна гора пое насила. Тази малка република първо беше откъсната от Сърбия чрез много съмнителен референдум, а след това без никакъв народен референдум, против волята на народа, беше направена член на НАТО и враг на Русия, въпреки че исторически народът на Черна гора е винаги е имал братски чувства към руснаците.

В същото време трябва да се разбере, че след подписването на споразумението между Белград и Прищина, Косово незабавно, без забавяне, ще бъде прието в НАТО, особено след като съответното заявление от Косово за членство в НАТО вече е прието. Северноатлантическият алианс ще се отърве от формалните пречки по пътя към привличането на косовските албанци.

Позицията на Вучич

Александър Вучич отдавна предлага да се признае Косово, тъй като според него това е "обективна реалност". По-голямата част от сърбите обаче са изключително негативно настроени към тази идея. Всеки политик в Сърбия, който публично признае независимостта на Косово, автоматично ще си сложи сам кръст.

Ето защо президентът на страната все още не е признал официално независимостта на Косово. Ето защо, отговаряйки на исканията на официален Белград, Европейският съюз търси хитри и казуистични формулировки за споразумение за „нормализиране на отношенията“ между Сърбия и Косово, което сръбските власти биха могли да тълкуват за вътрешната публика като „задържане на национални позиции“, а за ЕС и САЩ би било достатъчно фактическото признаване от страна на Белград на независимостта на региона.

И изглежда натам отиват нещата, като Борел каза, че вече не са необходими "по-нататъшни дискусии" за споразумение между лидерите на Косово и Сърбия. Може само да се гадае какви детайли все още трябва да обсъдят Вучич и Курти на нова среща.

"Необходима е допълнителна работа за изпълнение на договореното от страните днес. Важно е да се договорим, но още по-важно е да изпълним договореното", каза шефът на европейската дипломация.

Какво ще се случи в Сърбия и около нея

Не е изключено паузата в преговорите да е направена именно по искане на Вучич, който очаква крайно негативна реакция от населението в родината си. Тази пауза напомня на представление, целящо по някакъв начин да привикне общественото мнение на страната към идеята, че пътят на признаване на Косово е предрешен.

„Тъй като страните не подписаха никакъв документ след срещата, това даде възможност на Курти да каже, че „Вучич не е готов за преговори“. А Вучич – че „Курти не бил готов да води диалог“. Така президентът на Сърбия има всички основания да твърди, че „нищо не е предал“.

Но в крайна сметка тази пауза е отдих за сръбския президент, който сега ще има шанс да убеди съгражданите си, че няма друг начин освен да се съгласи Косово с присъединяването към ООН, но не и да признае независимостта на Косово ."

Местната опозиция вече се присмива на Вучич, прогнозирайки, че той ще представи резултата от преговорите в Брюксел като "дипломатическа победа" за Белград. Някои опозиционни лидери, с които "Цариград" разговаря, смятат, че Вучич е извършил държавен преврат, тъй като с фактическото признаване на Косово е нарушил конституцията на страната. Основният закон на Сърбия гласи, че Косово е неразделна част от Сърбия.

Сърбия живее в очакване на окончателния резултат от "мирните преговори" с Косово, които, както се очаква, все пак ще завършат с официалното подписване на споразумение между страните.

Сръбската опозиция нарича президента "предател" и непрекъснато изразява готовност да изведе хората на улицата в случай на "предаване на Косово". Властите от своя страна предприемат активни мерки за ограничаване на опозиционните прояви в страната. Преди няколко дни в Сърбия бяха арестувани повече от дузина души, участвали в масова демонстрация на протест срещу признаването на Косово.

По-голямата част от сърбите гледат на конфронтацията си с косовските албанци като на продължение на въоръжената борба на Русия срещу колективния Запад, която се води на територията на Украйна.

Но за разлика от това, по улиците на сръбската столица градските власти плащат за демонстрацията на огромни билбордове в подкрепа на Украйна. Това предизвиква изключително раздразнение сред обикновените сърби и налива масло в огъня на неприемането на позицията на властите за Косово.

Какво да очаквам?

Днес никой не може да каже със сигурност до какво ще доведе предстоящото официално подписване на споразумение с Косово от Вучич. Има опасност Сърбия да избухне с масови антипрезидентски протести.

Освен това трябва да се очакват вълнения в Република Сръбска в рамките на Босна и Херцеговина (БиХ). Лидерът на сърбите в БиХ Милорад Додик многократно е заявявал, че ако Косово бъде окончателно отделено от Сърбия, тогава и сърбите в БиХ ще имат моралното право да се отделят от останалата част от „изкуственото държавно образувание“, в което се намират сега се намира и да се присъединят към "Майка Сърбия" .

А това от своя страна заплашва нова голяма балканска война, в която сърбите ще бъдат сами и в абсолютно враждебно обкръжение. Почти всички патриотично настроени сръбски политици единодушно заявяват, че без подкрепата на Русия Сърбия и сърбите ще загинат под най-жестокия натиск на САЩ и Европа и под „предателската власт в Белград“.

В същото време САЩ гледат на Косово като на разменна монета, която може да бъде използвана при крайно негативно за тях развитие на събитията в Украйна.

Съединените щати непрекъснато провокират въоръжен конфликт между косовари и сърби, използвайки напрежението в този регион на Балканите като инструмент за натиск върху Русия. Очакванията са Москва да бъде принудена да се намеси в конфликта, за да спаси единоверците си сърби, които открито подкрепят руснаците в борбата им срещу Запада в Украйна.

Изглежда, че Русия е длъжна да се намеси в "диалога за мир" между Белград и Прищина. Най-малкото трябва да кажем, че няма да изоставим православна Сърбия, въпреки всякакви сатанински заклинания около нея, извършвани от Вашингтон и Брюксел.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?