/Поглед.инфо/ В Деня за защита на децата – 1 юни, някак незабелязано за останалия „нецивилизован свят“ Билдербергският клуб започна своята 65-та сесия. Заседанията по 13-те точки в дневния ред продължиха до 4 юни включително, а после светът бе разтърсен от поредицата трагични събития в Близкия Изток.
Заседанията на Билдербергския клуб се състояха в хотел „Уестфийлд Мариот“ в Шантили, щата Вирджиния, САЩ. На един хвърлей място от Белия дом във Вашингтон. Членовете на Клуба се събират на това място не за първи път. През 2002 година те взеха решения във връзка с действието на приетия в САЩ през 2001 година закон „Патриотичен акт“ (The Patriot Act), през 2008 година основният въпрос бе участието на членовете му в „организирането и провеждането“ на световната икономическа криза, а 2012 година бе просто „годината на Путин“.
Основен въпрос този път стана Тръмп, а именно първите му стъпки във властта. Наложи му се да се отчита не пред вашингтонския Районен комитет, а пред Централния комитет на световната олигархия. На конгреса присъстваха 130 представители от 21 страни. Русия отсъства от този състав на клуба. Във връзка с особената важност на дневния ред територията се охраняваше от силите на тайните служби на САЩ – от сутринта до вечерта на 31 май около хотела бяха засадени допълнителни дървета и храсти, внимателно скриващи сградата от зорките очи на папараците и хората из близките улички. Първата точка от дневния ред гласеше: The Trump Administration: A progress report (Администрацията на Тръмп: отчет за свършената работа). Формулировката очевидно е била повлияна от „руските хакери“, допринесли за това американските неоконсерватори да споделят съдбата на съветския партиен бюрократизъм.
Групата, подкрепяща „главния човек в света“ – Доналд Тръмп, се състоеше от неговите най-близки сподвижници. Те са генерал-лейтенант Хърбърт Макмастър (McMaster, H.R.) – съветник на президента на САЩ по националната сигурност; Уилбър Рос-младши (Ross, Wilbur L.) – министър на търговията; Кристофър Лидл (Liddell, Christopher) – помощник на президента на САЩ и директор на Центъра за стратегически инициативи, Надя Шадлоу (Schadlow, Nadia) – заместник-помощник на президента на САЩ и член на Съвета за национална сигурност, отговаряща за разработването на стратегия за националната сигурност на Щатите; местният губернатор Терънс Маккалиф (McAuliffe, Terence).
Доналд Тръмп бе критикуван най-активно от сенатора „ястреб“ Линдзи Греъм (Graham, Lindsey), от бившия директор на ЦРУ Джон Бренън (Brennan, John O.), а сега старши съветник на Асоциация „Кисинджър“ (Kissinger Associates Inc.) и стар приятел на саудитското кралско семейство; от друг бивш директор на ЦРУ – Дейвид Петреърс (Petraeus, David H.), който сега е председател на института KKR Global KKR Global Institute и от бившия министър на финансите и съпредседател на Съвета за международни отношения Робърт Рубин (Rubin, Robert E.). От тяхна страна чрез видеовръзка в разискванията по темата „Тръмп“ участваше и Барак Обама.
В качеството на трети съдия бе отдавнашният колега и партньор на Русия Хенри Кисинджър (Kissinger, Henry A.), който взе страната на Тръмп, така както той разбира това. Оказа се, че го разбира през призмата на „трансатлантическия“ вектор на глобализма, който с Брекзит се провали в Европа. При това думата глобализъм, както и преди, си остана основна в разбирането на дългосрочната стратегия, свързана с преразпределението на центровете на силите и организациите и подкрепата за тях.
Хенри Кисинджър счита, че през XXI век основна функция ще имат прекроените традиции: католическата (християнската), еврейската и ислямската, чиято главна задача ще стане обслужването на глобалния капитал. Както се оказа, именно тази задача е залегнала в основата на майските маршрути на Тръмп, включващи Саудитска Арабия, Ватикана и Израел, както и срещите му с лидерите на страните членки на НАТО и „Голямата седморка“. В Кралство Саудитска Арабия Тръмп, по неговите думи, се е срещнал с „лидерите на мюсюлманския свят“; президентът на САЩ нарича римския папа „лидерът на християнския свят“, а за Израел не казва нищо. Според мнението на Кисинджър, най-възрастния участник в Билдербергския клуб, Доналд Тръмп и зет му, който по съвместителство е и негов старши съветник, Джаред Къшнър (син на един от водачите на еврейската хасидска общност в Ню Йорк) са успели да обрисуват бъдещето пред лидерите на всички традиции. Кисинджър си го представя като баланс между „постхристиянските“ европейски и „постмюсюлманските“ ислямистки светове чрез „новия юдаизъм“, който се базира върху взаимодействието на традициите на американското и израелското кабалистическо еврейство. Сега не е трудно да си обясним защо, разбирайки за този вариант, папа Франциск има такова сурово изражение на протоколната снимка след преговорите.
Правилата на появата на „постмюсюлманския“ свят в дневния ред на сесията е под номер 10: The Near East (Близък Изток) – кратко като изстрел. Според членовете на клуба основа на бъдещия ислямски свят ще бъде умереният уахабизъм – основен клон на исляма, култивиран в Саудитска Арабия. Неговата умереност се определя от това, че членовете на кралското семейство са „пазители на светините“ и са „истински вярващи“, а не някакви лицемери, както казват някои лидери на ИДИЛ, свързани с разузнаването на Катар.
Тоест животът и имуществото на тези „достойни“ хора са недосегаеми, за разлика от другите, „лицемерите“, съставляващи абсолютното мнозинство сред нормалните мюсюлмани. Но и идеята за световен халифат някакси не се вписва в средносрочен и даже дългосрочен период. Тя може да бъде само пътеводна звезда (или морковче) по пътя към предопределеното бъдеще. За да започне изграждането на замисления „постмюсюлмански“ свят, трябва да се изпълнят няколко необходими и достатъчни условия. Едно от тях е Саудитска Арабия, която е един от спонсорите на международния ислямски тероризъм, да бъде „превърната“ в идеен борец срещу същия този тероризъм. Това е достатъчно сложен акробатичен пирует, но съвременните средства за масова дезинформация и отработените технологии напълно позволяват той да бъде изпълнен без имиджови загуби. Няма да се мине без образа на врага, а той е същият този „емирски“ Катар. Още повече, че съвместният проект за изграждане на газопровод през Кралство Саудитска Арабия, Египет и Сирия с излаз на Средиземно море се случва насред огньовете на гражданската война.
Билдербергският клуб решава, Билдербергският клуб действа! Още преди прислугата да успее да събере съдовете от масите след приключването на вечерята в „Уестфийлд Мариот“, Бахрейн, Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет прекратиха дипломатическите си отношения с Катар като страна, спонсорираща ИДИЛ. Официален повод за това „трудно“ решение стана „изтичането“ на информация в медиите за секретни телефонни преговори между емира на Катар Абдула бин Халифа ал Тани и президента на Иран Хасан Рухани, в които двамата злословят по адрес на Саудитска Арабия, хвалят Иран и планират съвместни проекти.
Само че истинският casus belli стана терористичният акт в Лондон, извършен на 3 юни, още по време на пленарните заседания на клуба, от хора, обявили се за поддържници на ИДИЛ. Сега благодарение на Саудитска Арабия и компания целият свят разбра, че тази терористична организация отдавна е под опекунството на разузнаването на Катар. Интересното е, че същата тази Британия вече показваше реална неуправляемост спрямо професионалните куратори и онези „съратници“ на ИДИЛ, които се присъединяват към организацията по своя собствена инициатива. Както често се случва, неофитите (новопосветените, приелите скоро някакво вярване) се оказват по-фанатизирани и решителни от проверените в боевете в Сирия и Либия кадри. Лекотата, с която извършват терористични актове с автомобили и ножове, им дава огромни възможности да се превърнат в шахиди. Състоялият се на 3 юни терористичен акт обаче бе само имитация на такова нападение. За разлика от реалните действия на фанатика-единак, актът бе извършен от „група лица по предварителна уговорка“. А когато се появи „група лица“, до тях винаги има и куратор.
На следващия ден Катар отвърна на удара. Канал Al Jazeera пусна репортаж, основан на данни от хакването на електронната поща на посланика на ОАЕ в САЩ Юсеф ал-Отайба. Кореспонденцията съдържаше подробно описание на срещите, планирани за края на юни, между длъжностни лица от правителството на ОАЕ и представители на Фонда за защита на демокрацията, специализиран в „разпространението на демокрация в страните от близкия Изток“ и ориентиран към Израел. Планирано е било да се обсъди вътрешната политика на Саудитска Арабия, способността на кралското семейство да контролира стабилността вътре в страната и в региона като цяло, а също така да се оцени курсът на саудитите „към сваляне на легитимната им принадлежност към глобалния джихад“. Последната фраза фактически разшифрова задачата, поставена пред Саудитска Арабия от Билдербергския клуб. Струва си да припомним, че основен враг на дори умерения уахабизъм е шиитски Иран. На него не му е нужно да гради призрачен халифат, народът на Иран има свой аятолах, своя земя и завършила вече Ислямска революция, която не изисква експортни операции. Затова серията от терористични актове на 7 юни също намира своето място в близкоизточния пъзел. Те също бяха извършени от „групи лица“. Два отряда бойци устроиха стрелбата в сградата на парламента на Иран и подкопаха мавзолея на аятолах Хомейни. Първата група от четирима души нахлу в сградата на парламента, като единият от тях бе убит, и се опита да проникне в пленарната зала. Не се получи – всички терористи бяха ликвидирани от бойците на Корпуса на защитниците на ислямската революция. Половин час след първото нападение трима терористи атакуваха мавзолея. Първият боец, привличайки вниманието към себе си, откри огън по посетителите, рани няколко души, а после бе убит. После жена камикадзе приведе в действие шахидския си пояс на входа до проверяващия екип. Третият нападател бе задържан, но успя да свърши със себе си, след като погълна капсула с цианид. От него бе иззет още един невзривил се шахидски пояс. Загинаха общо 12 иранци, а още 42-ма бяха ранени. Според западните информационни агенции отговорност за акцията отново е поела „Ислямска държава“ (ИДИЛ).
Планирането и ходът на операцията доказват, че тя е била реализирана от особено добре подготвена група. По думите на представители на Корпуса на защитниците на ислямската революция за всички участници в нея е установено, че са граждани на Иран. Действията им бяха професионални и координирани. Такава съгласуваност би била невъзможна, ако са събирани доброволци „по обява“ в интернет. Операцията е осъществена от внедрена спяща сунитска агентура, която се намира в Иран още отпреди създаването на ИДИЛ. Значи представянето на тази групировка като организатор на терористичния акт решава включително и задачата за по-нататъшната дискредитация на Катар и по същество е негов противник. Чия е била тази агентура? Опитайте да познаете от първи път… Тази история поставя и допълнителни акценти.
За традиционния руски ислям версията на Билдербергския клуб за „постислямски“ свят е неприемлива. Това засяга както Казан, така и Чечения. Умереният уахабизъм е мина със забавено действие с часовников механизъм, настроен за целия XXI век. И тя може да се взриви във всеки един момент. Използването на „новия юдаизъм“ като мост между „постмюсюлманския“ исламистки и „постхристиянския“ европейски светове противоречи на светогледа не само на традиционния ислям, но и на Руската православна църква. Чакаме атаки, насочени към патриарх Кирил. Социалната мрежа интернет дава огромни възможности за самоорганизиране в бойни отряди на несистемни ислямистки неофити. Реално те не представляват ИДИЛ, „Ал Кайда“ или „Мюсюлмански братя“, а опростения уахабизъм, в който са „добре дошли“ всички несъгласни, както впрочем, и тяхното имущество. Индивидуалният терор в Европа ще се засилва.
Излиза, че решенията на Билдербергския клуб по въпросите на Близкия Изток откриват „Прозореца на Овертон“, през който в страните от ЕС ще „пълзи“ религиозната война, независима от волята на Саудитска Арабия, ОАЕ или Катар, Иран и Ватикана. Но именно тя ще окаже основно влияние върху бъдещия „постхристиянски“ европейски свят, с който на Русия ще ѝ се наложи да живее.
regnum.ru
Превод: Елена Дюлгерова