/Поглед.инфо/ От “вредител” в международните отношения Русия се превърна в стратег и сега оказва влияние върху международната сцена, пише бившият испански министър на външните работи Ана Паласио в статия за Project Syndicate. Но САЩ, напротив, се оттеглят от международните договори и от решенията на кризите - и понякога това нанася значителна вреда.

Когато Владимир Зеленски обяви, че подкрепя формулата на Щайнмайер, това беше важно събитие не само за Украйна, но и за целия свят, пише бившият испански министър на външните работи Ана Паласио в статия за Project Syndicate. Заедно с това Иран атакува петролните съоръжения на Саудитска Арабия, а Доналд Тръмп стана обект в разследване на импийчмънт. Всички заедно, според експерта, говори за това как ролята на държавите в световния ред се е променила през последния месец - и това се отнася предимно за Европа, Русия и САЩ.

Авторът на статията отбелязва, че през 2014 г., когато Крим е анексиран, Русия се държи като "вредител" в международните отношения. Тогава тя има достатъчно сила, за да създаде проблеми, но твърде малко ресурси, за да се върне в лагера на „световните страни тежка категория”. Също така мнозина възприемаха подкрепата на Асад като опортюнизъм: сякаш Путин се възползва от хаоса, за да покаже, че е способен да подкопае плановете на Запада.

Но сега, отбелязва Ана Паласио, Русия се е превърнала в истински субект на власт. Съгласието на Украйна да приеме формулата на Щайнмайер води до нормализиране на отношенията между Русия и Запада. Авторът на статията смята, че това е била значителна победа за Путин.

Също така за Сирия ООН приключва работата по формирането на комитет, който ще създаде конституцията на страната и всичко върви според плана, предложен на мирната конференция, проведена от Русия.

Отчасти нарастването на влиянието на Русия се случва автоматично на фона на оттеглянето на САЩ от ръководната им позиция. Това ясно се показа със ситуацията с иранското нападение срещу Саудитска Арабия. Тръмп публикува войнствени изявления в “Туитър”, обяви нови санкции. Путин, напротив, показа Русия като потенциален гарант за стабилност в региона. Той не обвини Иран, който не признава участието му в инцидента, и вместо това заяви, че ще работи с всички страни. „Това е подходът на стратег, а не ва вредител“, отбелязва авторът на статията.

САЩ, от друга страна, действат напълно различно, пише Паласио. Въпреки че постепенно се отдалечават от глобалните лидерски позиции, те все още се смятат за гарант на статуквото в света. „Но това е по-скоро поради навика, отколкото логичен извод, като се има предвид факта, че САЩ не проявяват желание да водят“, пише тя. Предвид оттеглянето на САЩ от ключови споразумения, те дори не искат да участват в международните дела. И като се вземе предвид фактът, че САЩ все още са необходими по много въпроси, подобни действия понякога са сравними с поведението на вредител, пише авторът.

На свой ред Европа, според Паласио, не може да бъде наречена нито стратег, нито вредител. Тя е наречена „координатор на системата“. Например, Франция и Германия играят ключова роля за разрешаването на украинската криза, а Еманюел Макрон се опитва да постигне споразумение между САЩ и Иран. Както отбелязва Паласио, това е обнадеждаващо, защото Европа си запазва ролята.

Но в момент на такива мощни промени европейските лидери трябва да проявят голяма отговорност, да помислят за всички вероятни последици и също да се загрижат в чия полза ще са тези споразумения, за чието постигане помага. Например, както показаха последните протести в Украйна, дори споразумение, което може да сложи край на кръвопролитието, може да донесе по-големи рискове, отколкото може да изглежда на пръв поглед, пише авторът на статията в Project Syndicate.

Превод: В.Сергеев