/Поглед.инфо/ Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел отново заплашиха Русия със сериозни последици в случай на агресивни стъпки към Украйна.

Блинкен и Борел повдигнаха въпроса за напрежението около Украйна в телефонен разговор по-рано същия ден, според писмено изявление на ръководителя на пресслужбата на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс в сряда.

„Те подчертаха необходимостта от координирани действия в подкрепа на суверенитета и териториалната цялост на Украйна и също така потвърдиха, че всяка по-нататъшна руска военна агресия срещу Украйна ще има огромни последици за Руската федерация“, каза Прайс.

Според него Блинкен и Борел също са сигнализирали за намерението си да „укрепят партньорството между САЩ и ЕС, да работят заедно за посрещане на общи предизвикателства“.

Освен това страните изразиха загриженост относно „нарастващия политически натиск върху Литва“ от Китай и неговата „икономическа принуда“, отбелязвайки, че това „засяга както американски, така и европейски компании“, уточни Прайс.

„Те (Блинкен и Борел – бел. р) наблегнаха на запазването на солидарността с Литва с оглед на хода на принудата от страна на КНР и се ангажираха да работят заедно за укрепване на икономическата стабилност“, добави говорителят на американското външно министерство.

Напоследък в западните страни, както и в Киев, се появиха обвинения за възможна руска инвазия в Украйна. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков нарече подобна информация празна и безпочвена ескалация на напрежението. Той подчерта, че Русия не представлява заплаха за никого.

В същото време Песков не изключи вероятността от провокации за оправдаване на подобни изявления и предупреди, че опитите за насилствено разрешаване на кризата в Югоизточна Украйна ще имат най-сериозни последици.

Според него Москва полага всички възможни усилия, за да помогне на Киев да разреши конфликта в Донбас, като същевременно поддържа придържането си към Нормандския формат и Минските споразумения.

Литовско-китайските отношения са в криза заради откриването на представителство на Тайван във Вилнюс на 18 ноември. През ноември правителството на Китайската народна република взе решение да понижи дипломатическите отношения с Литва до нивото на временно отговорен за въпросите, а на 26 ноември изпрати на Литва нота за промяна на статута на китайската дипломатическа мисия във Вилнюс от посолство на представителство на КНР.

Пекин също спря товарния железопътен транспорт до Литва, намали кредитния лимит за литовски компании, опериращи на китайския пазар, и спря издаването на разрешения за износ на храни. В началото на декември КНР заличи Литва от базата данни на митническата си система.

Превод: СМ