/Поглед.инфо/ Във вторник директорът на руската Федерална служба за сигурност (ФСС) обяви, че авиокатастрофата в Египет е била терористичен акт. „Руски дневник“ попита авиационни експерти как взривът би могъл да попадне на борда и защо никой не го е забелязал.
Във вторник (17 ноември) руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) заяви, че катастрофата на пътническия самолет „Еърбъс А321“ на авиокомпанията „Когалимавиа“ е резултат от терористичен акт на борда – избухнал е взрив на самоделно устройство с мощност до 1,5 кг в тротилов еквивалент. За информация за терористите спецслужбата вече обяви награда в размер на $50 млн. По-малко от час след това агенция „Ройтерс“ съобщи, като се позова на собствени източници, че са задържани двама служители на летището Шарм ел-Шейх. По-късно тази информация бе опровергана.
По всичкo личи, че не е имало пропуски в проверката на пътниците или багажа в самото летище. Авиационни експерти споделят мнението, че най-лесно бомбата е могло да бъде поставена от летищната служба, обслужваща самолета.
Товарач
Има три възможни начина взривното устройство да е попаднало на борда на самолета. Първият вариант е да става въпрос за камикадзе. Между другото, този вариант в конкретния случай е най-малко вероятен, според независимия експерт от космическия клъстър „Сколково“ Вадим Лукашевич. „Камикадзето може да се качи на борда с взривно устройство, увързано около тялото или с различни субстанции, които да смеси по време на полета. Но в конкретния случай е далеч по-вероятно бомбата да е била в багажа или в багажното отделение, някъде в конструкцията на самолета“, каза експертът в интервю за „Руски дневник“.
Членът на управлението на Руската асоциация на пилотите и собствениците на въздушни съдове Леонид Кошелев не изключва бомбата действително да е била поставена в багажа, както се случи с взривени през 1988 г. над Локърби „Боинг 747“. Но ако това е така, то по всичко личи, че взривното устройство е попаднало там след като багажът е проверен в летището, а възможност да я заложи е имал някой от работниците, включително товарач, пише той. След проверката на лентата багажът попада при товарачите – те го качват на колички или в товарни контейнери, карат го до самолета и ръчно го товарят в багажното отделение. След като е натоварен, никой не го разглежда. „Самолетът има две багажни отделения – пред центроплана и зад центроплана. Опашката на „Еърбъс“-а се е отцепила, което говори, че по всяка вероятност бомбата е била зад центроплана“, смята Лукашевич.
„Свой човек“
Оказва се, че ако терористът е бил сред обслужващия персонал на летището, то той е могъл да заложи бомбата не само в багажното отделение, но и в множество други места на самолета. „Има технически люкове, където достъп има всеки човек, познаващ конструкцията на самолета. А при обслужването на самолета има възможност в тези люкове да се сложи всичко“, каза пред „Руски дневник“ почетният президент на Международния авиоционно-космически салон МАКС и летец-изпитател Махомед Толбоев. В същото време за мощен взрив са достатъчни и 200 г взривно вещество в капсули. Възможно е то да е било поставено там от човека, който последен е затварял люковете и ги е проверявал. По-рано в самолетите имаше борд-инженери, но сега такава длъжност не съществува. „Това е чартърен самолет, той е долетял и е излетял. Кой го обслужва, кой приема самолета преди излитане? Не знаем“, казва Толбоев.
На земята бомбата може да е била заложена и в нишата на шасито. Докато самолетът е в неподвижно положение, шасито е отворено. „Намагнетизирали са я и са я сложили някъде в стойката“, обяснява Лукашевич. При обслужването на рейса е възможно на борда да са били допуснати и няколко души от „местните“, които да почистят. Ако екипажът е взел на борда на самолета храна, то е възможно бомбата да е била заложена и в контейнера с храна, като във филма „Спасете Конкорд“. И това е възможен сценарий, смята експертът.
Проверени ли са тези хора?
Теоритично да, разбира се. Това е част от авиационната сигурност, също като сканирането на пътниците при входа. Служителите на летищната служба се проверяват по по-различен начин, включително чрез експерименти – някой се опитва да качи нещо непозволено и „изпитващите“ следят, дали въпросният служител ще забележи, разказва Кошелев. Но в Египет е възможно някой служител да не е бил прегледан „фанатично“, смята експертът, просто заради това, че е работил там отдавна и вече е „свой“.