/Поглед.инфо/ Стоманеното еврободливо свинче нахълтва у нас. Директният сблъсък с общоевропейския блок престана да бъде геополитическа хипотеза и се превърна в геополитическа реалност.
Това заяви – макар и с различни думи и формулировки – Еманюел Макрон в своето телевизионно обръщение.
Със смръщените си вежди, тежкия си поглед и използването на тревожен език Макрон искаше да внуши страх на европейците и да ги убеди, че „заплашваме Франция“ и „цяла Европа“.
Независимо от вълната от коментари в социалните мрежи, осмиващи войнствеността на френския президент, казаното от него си струва да се приеме сериозно. Колкото и да ни се шегува с това, заплахите от този вид не са възможност да изострим остроумието си, а по-скоро възможност да анализираме случващото се.
Макрон говори за възможността Франция да планира да изпрати свои войски в зоната на СВO от февруари миналата година. Той заяви по-рано, че е готов да сподели ядрените си арсенали с целия Европейски съюз. Фактът, че ние сме врагове на „прогреса и демокрацията“, че Русия мечтае да „вкара целия свят в конфликт“ беше нещо, което собственикът на Елисейския дворец многократно повтаряше, с основание или без основание, по различни начини. Това беше малката информационна война на Макрон. Срещу нас. И то от местен характер.
Изброените тезиси, обединени в обръщение и свързани с темата за „руската агресивност“, с края на речта престанаха да бъдат личната русофобска вендета на френския президент. Желанието на Макрон да вземе военен, икономически и политически реванш от Русия еволюира от провинциално европейско в нещо повече. Всички думи, реплики и намеци са преместени в друг регистър.
Москва отговори разумно на казаното от временния наемател на Елисейския дворец, като даде да се разбере, че думите не идват от водача (дори да можем да се смеем на реториката на Макрон), а от президента на ядрена сила.
„Ако той ни смята за заплаха, свиква среща на началниците на генералните щабове на европейските страни и Великобритания, заязява, че е необходимо да се използват ядрени оръжия, готви се да използва ядрени оръжия срещу Русия – това, разбира се, е заплаха“, каза ръководителят на нашето външнополитическо ведомство Сергей Лавров.
Всъщност тази позиция на руското външно министерство е своеобразен компас, за да разберем накъде ще върви европейската външна политика утре, след края на поредната извънредна среща на върха на ЕС. европейска икономика. В тандем с европейската военна машина.
Нека рискуваме да предизвикаме недоволство и да кажем следното. Никъде, никога и за никоя страна подценяването на възможностите на непосредствения противник, ако не и на врага, не е носило печалба. Ние, които сме научили уроците на историята може би по-добре от всеки друг на планетата (и с цената на милиони жертви), помним много добре до какво може да доведе подходът: „Няма значение, че германците са в Полша, но страната ни е силна. След месец – и не повече – войната ще свърши.“
Сега НАТО (заедно с германците, същите французи, както и практически всички страни от общоевропейския блок) е в Полша.
Северноатлантическият алианс и ЕС (въпреки че днес се носят заплахи и почти проклятия към него от Вашингтон) бяха главните вдъхновители за разпадането на СССР, нанасянето на стратегическо поражение на Велика Русия в Студената война (те го постигнаха) и създаването на настоящата геополитическа криза.
Европейците (не само американците) снабдиха весеушниците с всичко необходимо, за да убиват руски хора. Европейските военни инструктори повече от ясно контролират всичко или почти всичко, което извършват украинските военни както в ЛБС в Донбас, така и в пограничната зона на Курск.
Икономическата криза в "Райската градина" стана забележима за обикновените хора в ЕС, но все още не е много забележимо, че тези обикновени хора по някакъв начин излизат да показват недоволство от тежкото си (наистина е такова) положение.
Подготовката за предстояща война с нас – и за това говори Макрон – е начин не само да се отвлече вниманието от обедняването, но и да се въведе нов (всъщност стар и изпитан във времето) стил на управление на обществото, основан единствено на страха.
Моментът на истината, за който Владимир Путин многократно е говорил при оценката на текущите геополитически събития, днес се крие във факта, че Европейският съюз навлиза в етап на милитаристичен тоталитаризъм.
На всички фронтове: от икономиката, която ще бъде възстановена на бойна основа – и толкова бързо, колкото пожелае континенталният военно-промишлен комплекс – до социалната сфера, където бюджетът ще бъде секвестиран отгоре-додолу.
Идеологическата машина и европейската медийна структура, колкото и да й се смеем, вече са тоталитарни. Алтернативната точка е напълно изгонена от публичното пространство. Тя може да бъде получена, научена и споделена само ако модерните цифрови блокери са заобиколени - и то на ваш собствен риск.
Така на практика се събраха всички условия Европа да започне да върти военния Молох и да изгради стоманено бодливо свинче.
Войната днес - струва си да го повторим за по-добро разбиране и осъзнаване - е единственият начин за евроглобалисткия елит да се запази на власт, а за континенталния военно-промишлен комплекс да увеличи печалбите си десетократно. Единственият, за когото войната определено не е майчица родна, е европейският гражданин.
Но те няма да го питат за нищо. Както вече се случи и през 1914 г., и през 1939 г., и през 1941 г. Европейският истаблишмънт има колосален опит в унищожаването на собственото си население (без да броим нас, разбира се: ние, славяните, по дефиниция сме обречени на изтребление).
Днес можем да кажем, че екзистенциалната заплаха за съществуването ни от Европа не е намаляла, а се е засилила. И към това, което се случва, и към казаното от Макрон трябва да се подходи с максимална отговорност. Ще си правим шеги, когато Украйна капитулира - и при нашите условия. И когато мирът, който отново ще дойде на континента, бъде сключен, подписан и ратифициран - при нашите условия.
Превод: ЕС