/Поглед.инфо/ През пролетта на 2022 г., когато се проведоха преговорите в Истанбул, руската страна се вслуша в аргумента на украинците, че не могат да преговарят за мир с оръжие. Като „жест на добра воля“ руските войски напуснаха позициите си край Киев и се изтеглиха от Черниговска и Сумска области. Резултатът бе поредната измама.

Днес, когато не само американците, но и европейците започват да осъзнават необходимостта от мирно разрешаване на конфликта около Украйна, основната точка на разногласия между Русия и Запада е естеството на бъдещото споразумение.

Ако Западът (както и някои от нашите мислители, които се обявиха за „партията на мира“) виждат идеала като прекратяване на огъня по линията на бойно съприкосновение, което може да продължи колкото желаете, но също така може да бъде нарушено във всеки един момент, то Русия последователно настоява за твърдо и окончателно уреждане, което завинаги ще фиксира сегашните реалности „на място“ и ще изключи възможността за по-нататъшни спорове, да не говорим за възобновяване на военни действия.

Тук, разбира се, възниква въпрос от същностно естество: трудно е да си представим, че една административна граница между регионите и още повече случаен горски пояс, близо до който ще спре фронтът, може да се превърне в граница на два свята, избрали различни исторически съдби. Просто смесете топонимите на Курска област на Русия и Харковска област на Украйна и помолете човек, който не е изучавал специално географска карта, да познае кое селище принадлежи на Украйна и кое на Русия. Мисля, че степента на точност ще бъде 50/50. Ако се реже „по живо“, е трудно да очакваш раната да заздравее завинаги.

Но има и друг проблем, или правен, или психологически. Тъй като украинската държавност явно е запазена, и ние, и Западът ще трябва някак да се споразумеем не само помежду си, но и с Украйна. Въпреки това, докато новата американска администрация, която напредва с проектоспоразумението си с Киев за редкоземните метали, все още не е научила колко трудно е това, Русия има известен поучителен опит по тази тема, натрупан както в близката, така и в далечната история.

Да си припомним 17 век, когато запорожките казаци се опитват да продадат своята лоялност ту на Москва, ту на поляците, ту на турския султан. Переяславската рада не стана последната спирка по този път; Един хетман предаде руския цар, следващият отново се закле във вярност, така че думите „украинец“ и „предател“ станаха почти синоними. Само съдбата на Мазепа, изяден от въшките, сложи край на тези мятания.

Така неспособността за преговори като черта на украинския политически манталитет стана очевидна доста рано.

Независима Украйна от ново време напълно следва историческите традиции. Дори преди всички майдани, Москва и Киев не можаха да постигнат споразумение за газа. И все пак, след началото на войната в Донбас през 2014 г., Русия отново пое риска да сключи споразумение за уреждане с властите в Киев, което стана известно като „Минските споразумения“. Осемгодишното нежелание на Киев да изпълни тези споразумения стана една от основните причини за началото на СВО.

В крайна сметка украинската страна призна, че няма намерение да изпълнява каквото и да било, че договорите първоначално са били подписани за показност, за привидност, за да се печели време. Разбира се, европейските „гаранти“ на Минския процес насърчиха своите протежета да се държат по този начин, но в основата на този протяжен във времето „финт с ушите“ лежеше фундаменталната неспособност на Украйна да преговаря.

Освен това киевските власти също оправдаха незачитането на подписаните документи с факта, че уж е трябвало да подпишат под принуда. Следователно сделката не е валидна.

Е, през пролетта на 2022 г., когато се проведоха преговорите в Истанбул, руската страна се вслуша в аргумента на украинците, че не могат да преговарят за мир с „пистолет, опрян в слепоочието“. Като „жест на добра воля“ руските войски напуснаха позициите си край Киев и се изтеглиха от Черниговска и Сумска области. Резултатът е нова измама. Сега Зеленски твърди, че дори не е мислил да подписва нещо.

Днес възможността да се постигне споразумение с хора, представляващи украинската държава (т.е. не само да се вземат необходимите подписи от тях, но и да се принудят да изпълнят подписаното) изглежда още по-проблематична. Не само, че на власт остава същата хитра „политическа класа“, в която измамата се счита за най-висша добродетел, но и тези хора престанаха да бъдат легитимни.

Наскоро нелегитимната Върховна Рада не успя да събере достатъчно гласове, за да потвърди правомощията на нелегитимния президент. Тогава тя все пак успя да прокара такава резолюция, но какво промени това? И при всички случаи събирането на депутатите, за да се вземе решение за отказ от териториите, ще бъде много по-трудно. И ако се каже, че за такова решение е необходим референдум, какво тогава?

И във всеки случай, дори ако всички тези формалности бъдат спазени чрез съвместните усилия на страните, желаещи мир, все пак „коронният номер на украинците, т.нар., „Мински аргумент“ ще остане: споразумението е подписано и одобрено не доброволно /или – не от мен/, а под натиск и следователно не се брои.

Следователно не може да има правно безупречен и дългосрочен договор с Украйна в момента. Трудно би било също да се очаква, че цялата политическа класа в тази страна ще се промени и на власт ще дойдат коренно други хора. Въпреки това Русия трябва да осигури новите региони за себе си и да осигури неутрален статут на Украйна.

И ако това не може да се договори със самата Украйна, тогава трябва да се търси това от другите страни. Ако САЩ наистина искат мир, тогава би било възможно да се постигне споразумение с тях под една или друга форма, за да се консолидира реалността, която ни устройва.

Ако вземем предвид проблема с неспособността на Украйна да преговаря, става ясно защо руските и американските преговарящи се заеха преди всичко не с уреждането на украинския конфликт, а с деблокирането на двустранните отношения. За нашите страни днес е не просто по-важно да постигнат споразумение помежду си, отколкото с Украйна.

Всъщност засега това е единственото възможно споразумение. Например, участието на Съединените щати, заедно с Русия, в икономическото възстановяване и развитие на Донбас и Новоросия би било фактическо признание на руската собственост върху тези територии и в същото време гаранция срещу бъдещи опити на Киев да пренапише тази глава от историята.

Въпреки че като цяло най-надеждният начин за прекратяване на този трагичен спор би било обединението на Русия и Украйна в една държава. Да споделяме общо наследство и да не се налага да разбираме кое на кого принадлежи и кой върху какво има повече права.

Превод: ЕС