/Поглед.инфо/ Капитализмът е достигнал до този стадий, когато вече не е в състояние ефективно да разрешава редица съществуващи и породени от него противоречия. Да пробваме да ги изброим.
1. Противоречие между концентрацията на богатството и търговията.
Днес редица хора (или по-точно семейства) владеят лъвския пай от земните богатства. При това в ръцете им са съсредоточени както средствата за производство, така и стоките и парите.
Те не могат да купуват стоки, защото всичките им потребности (дори и най-разкошните) вече са удовлетворени. Те имат всичко необходимо и дори съществено повече..
При това повече от трета от жителите на планетата не притежават нищо. Това е неосигурено търсене.
Тези, които имат възможност да купуват/употребяват стоки, не се нуждаят от това. Тези, които искат да купуват/употребяват – нямат пари за това.
Свръхконцентрацията на богатства (именно тя) води до стагнацията на световната търговия и крайно-слабия ръст на производството. Кръгът се затваря.
2. Противоречието между ръста на производителността на труда и падението на покупателната способност.
Колкото е по-голяма производителността на труда, толкова по-малко са нужните работници. Колкото по-малко са нужните работници, толкова повече са безработните. Колкото повече са безработните, толкова е по-малка покупателната способност на населението. Колкото е по-ниска покупателната способност на населението, толкова по-малко трябва да са произвежданите стоки в рамките на капитализма. Кръгът се затваря.
3. Противоречието между нормата на печалбите и удовлетворението на потребностите на населението (описано още от самия Маркс).
Колкото по-наситен е пазарът, толкова по-удовлетворено е търсенето на населението на някоя стока, толкова е по-ниско равнището на печалби на производителя/търговеца на тази стока. В условия на конкурентна борба (и/или повишаване на ефективността на производството) нормата на печалбите пада непрестанно. Единственият вариант да се поддържа високо равнище на печалба е монополът или картелът, а това противоречи на пазарните догми.
Тоест самата тактика на печалба при пазарните отношения е поддържането на изкуствения дефицит на стоките. Това пряко противоречи на догмата, че „пазарният капитализъм е общество на разцвета“.
4. Противоречието между рационалното използване на ресурса (екологичност и икономия) и ускореното остаряване
Колкото по-качествени обувки, дрехи, техника и т.н. се правят, толкова по-рядко ще ги купуват. Затова, ако се искат повече печалби, трябва да се прави бързо развалящо се гуано.
Всички съвременни методи на изчисляване на благосъстоянието не отчитат качеството и надеждността .
Условно. Ако имам чифт обувки, който нося десет години, то аз съм по-богат от човек, който е купил пет чифта, които се изнасят за година. Или един човек живее къща, която ще издържи 300 години (в нея ще живеят 12 поколения негови потомци) а другият живее в панелен блок, чийто срок на експлоатация приключва след 25 години.
Оказва се, че от гледна точка на либерално-пазарната логика е по-добре да се строят лоши къщи, да се шият калпави обувки и да се правят крушки, изгарящи след месец.
Всичко това обаче води до ускорено изтощаване на природните ресурси на планетата.
И в това число трябва да се работи повече, за да се произвежда повече и да се купува повече. Либерализмът лишава от свобода.
Нито едно от тези четири противоречия не се решава в рамките на капитализма. И всички те водят до нищета, войни, екологически катастрофи (излишно замърсена природа, стремителен ръст на сметищата и моретата от боклук) и изтощаване на ресурсите.
Да не говорим вече за това, че пред очите ни умира либералният глобализъм, а светът отново се скрива зад протекционистки чадър (което често е ефективно, защото съкращава логистиката и така нататък). А това, на свой ред, допълнително снижава значението на долара, защото всяка зона ще има доминираща собствена регионална валута (или между-валутни размени).
Превод: Поглед.инфо