/Поглед.инфо/ "В следващите дни". Така руското външно министерство и Държавният департамент на САЩ анонсираха условно датата на преговорите чрез видеовръзка между Владимир Путин и Джоузеф Байдън. Вече е известно, че те ще се проведат на 7 декември, а президентите, според хазяина на Белия дом, ще проведат "дълъг разговор".

И на теория това, разбира се, е положителна новина, тъй като руско-американските отношения са дори не в лошо, а в разбалансирано състояние. „Водното примирие“, постигнато между Байдън и Путин в Женева, постепенно се срива – както се вижда например от новата вълна на експулсиране на руски дипломати от САЩ, инициирана от Държавния департамент.

До лятото на 2022 г. до една четвърт от целия дипломатически корпус на Руската федерация трябва да напусне Америка (и като се има предвид, че щатите дават визи на дипломати със сериозно скърцане, експулсирането може лесно да се превърне в намаляване на броя на служителите) . Освен това опасни събития се случват в Украйна, както и на границата между Русия и НАТО.

Като цяло трябва да се разговаря, дори е необходимо. И както правилно отбеляза държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, „нищо не може да замени преките контакти и взаимодействие между официални лица, особено между лидерите на Русия и Съединените щати“.

Проблемът обаче е, че срещите на върха далеч не винаги са най-добрият начин за излизане от кризата – ако не са подготвени правилно, те могат само да влошат ситуацията. За да предотвратят това, страните трябва да имат желание да преговарят, да се споразумеят за дневен ред за диалог, да имат някои основни знаменатели върху него, както и да получат подкрепа за тези преговори сред собственото си население и политическия и академичен елит. Тези четири точки присъстват ли в преговорния процес между Руската федерация и САЩ?

Ако говорим за желание, тогава, очевидно, няма проблеми с него. Владимир Путин винаги е готов за директен диалог с абсолютното мнозинство от своите колеги (за цялото време, през което руският лидер е на власт, той по същество отказа да разговаря само с един държавен глава – грузинския президент Михаил Саакашвили след 2008 г.). Въпреки че американските медии и политици изсипаха куп информация за Русия, Москва разбира необходимостта от поддържане на стратегически диалог със Съединените щати за световния мир и особено за руските граници.

Що се отнася до Байдън, той напоследък започна да разбира безсмислеността на игнорирането на Русия, безполезността на стратегията за тотален натиск върху Москва за смяна на правителството или нейната политика и нежеланието да се изразходват твърде много ресурси за ограничаване на Москва, когато основната заплаха за глобалните интереси на Съединените щати са Китай.

Що се отнася до дневния ред, и Вашингтон, и Москва казват, че той е договорен. За тази цел страните извършиха сериозна техническа работа, която завърши със среща между руския външен министър Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен в Стокхолм.

По думите на помощника на руския президент Юрий Ушаков и двамата лидери „ще говорят за двустранни въпроси, актуални въпроси от международния дневен ред, включително Афганистан, Иран, вътрешната украинска криза, Либия и Сирия може да бъдат засегнати“. Освен това американците със сигурност ще повдигнат въпроса за Беларус и руските вътрешни работи, включително ситуацията с руските неправителствени организации и символа на несистемната опозиция Алексей Навални.

За щастие има поне някои общи знаменатели по всички тези въпроси между страните. По основния въпрос – украинския – и Кремъл, и администрацията на Байдън (поне по-голямата част) са заинтересовани да не довеждат ситуацията до голяма война. Война, която може да доведе до пряк военен сблъсък между Руската федерация и САЩ.

Да, сега страните имат различни предложения за предотвратяване на тази война. Русия смята, че Съединените щати трябва да слжат намордник на твърде развихрилото се в своите провокации киевското ръководство, (осъзнавайки, че няма да е лесно за Байдън да направи това поради неуправляемостта на украинските елити и липсата на консенсус относно необходимостта от дресировка на Киев сред американския елит).

Вашингтон, от друга страна, предлага на Москва да направи отстъпки на Украйна, включително чрез преразглеждане на Минските споразумения (въпреки че е наясно, че Русия ще отхвърли това предложение).

Тези насоки обаче вече дават основа за преговори - както и по-специално разбирането за необходимостта от дипломатическо решение на сирийския въпрос, както и легитимирането на талибанския режим (терористична организация е забранена в Русия ) в Афганистан. Дори по вътрешните работи на Русия има общо разбиране, че Москва няма да направи никакви отстъпки, а САЩ ще използват Навални и други въпроси само като инструмент за натиск и отстъпки на Кремъл по други теми.

И накрая, с подкрепата на преговорите, всичко на пръв поглед също изглежда повече или по-малко оптимистично. Страните вече са извършили обществено-информационна работа. По-специално те демонстрираха на населението, че отиват на срещата на върха от силни позиции.

По време на речта си на форума Russia Calling /Русия зове/ Владимир Путин очерта руските „червени линии“, сред които е разполагането на военната инфраструктура на НАТО в Украйна. Москва даде да се разбере, че Америка ще трябва да уважава тези „червени линии“.

От своя страна Джоузеф Байдън каза, че не приема червените линии на Путин и отива на срещата не само с маслинова клонка. „Обединявам това, което мисля, че ще бъде най-всеобхватният и значим набор от инициативи, които много, много ще попречат на Путин да направи това, което хората се страхуват, че може да направи“, каза Байдън. В превод от дипломатически на руски, той ще разкаже на руския лидер за санкциите, които ще бъдат въведени срещу Руската федерация, ако тя нахлуе на територията на Украйна.

Проблемът обаче е, че подкрепата е необходима не само за срещата на върха - президентите трябва да "продадат" на обществото и политическата система резултатите от преговорите, както и възможните компромиси, които ще бъдат постигнати на тях. Кремъл няма особени проблеми с това - руснаците се доверяват на президента, нямат големи очаквания от срещата на върха и ще подкрепят всяко положително решение, което не противоречи на руските национални интереси.

Но за Байдън е по-трудно. Неговият домашен рейтинг е много по-нисък от този на Путин, а твърде влиятелна част от елита не подкрепя идеята за компромис с Москва. Освен това журналистите отдавна пишат за Русия повече през призмата на конфликта – и пишат в много по-идеологически дух от руските си колеги.

Единствената надежда тук е в американското население, което вече не вижда Русия като основен враг. Делът на тези, които смятат Русия за такъв, намаля от 2019 до 2021 г. повече от два пъти - от 30 на 14%. А това означава, че има надежда, че здравият разум ще надделее в двустранните отношения. Русия и Съединените щати няма да бъдат добри приятели, но поне могат да спрат да се бутат един друг изправени на ръба на ядрената пропаст.

Превод: ЕС