/Поглед.инфо/ Гледайки срещата на високо равнище на Световния икономически форум (WEF) в Давос, си припомних фразата, която Джордж Сорос изрече през май 2000 г .: „Музиката, Музиката приключи вече, а те все още танцуват “. Така той коментира първия срив на фондовата борса на NASDAQ и оптимизма, който много играчи на фондовата борса поддържат тогава.

След учредяването на WEF през 1971 г., който започна да провежда ежегодни срещи в швейцарския град Давос, значимостта на този форум нарастваше от година на година. В Давос могъщите започнаха да се събират, обсъждайки най-важните проблеми на нашето време. Давос контрастира много с форумите на Клуб Билдерберг или Тристранната комисия, които се проведоха в тесен кръг и с повишена секретност. От 1987 г. съветските, а след това и руските делегации, започнаха да пристигат в Давос. Форумите на WEF надхвърлиха европейската рамка (до 1987 г. това е Европейския управленски форум), с гости от Китай, Индия, Бразилия и Африка.

През последните години се проведоха около 300 прояви на срещите на WEF - пленарни и секционни заседания, семинари и кръгли маси. Тук не броим срещите „в кулоарите” и „мини-срещите”. В Давос не се приемат резолюциите, тук се осъществява комуникация един по един, „без вратовръзки”. Банкерите, търговците, индустриалците установяват бизнес контакти, подписват протоколи за намерения, договори. И от края на 80-те - началото на 90-те години Давос е място, където политиците и бизнесмените публично се кълнат във вярност към целите на глобализацията, която се превърна в основната му тема.

Преди две години във Вашингтон се състоя встъпването в длъжност на новия американски президент Доналд Тръмп, а в този момент форумът от Давос през 2017 г. стартира под мотото „Начело на четвъртата индустриална революция”. Името е взето от книгата на основателя и постоянен лидер на Давоския форум - швейцарския професор Клаус Шваб. Имаше десетки въпроси, представени за обсъждане, и всички те отблъснаха от аксиомата, че глобализацията е обективен процес, който не може да бъде спрян. По-специално, участниците в миналогодишния форум оживено обсъдиха предстоящата ера на роботи, цифрови технологии, биткойни и др.

Но тоналността на форума през 2018 г. вече беше съвсем различна. И Доналд Тръмп я повлия. Той заяви, че много двустранни и многостранни търговски и икономически споразумения, включващи Съединените щати, са „несправедливи” и обеща да ги преразгледа или денонсира. При Тръмп Съединените щати се оттеглиха от преговорите за сключване на Трансатлантическите и Транс-Тихоокеанските партньорства. Тръмп постави под въпрос уместността на участието на САЩ в Световната търговска организация (СТО); заплаши да увеличи вносните мита за Китай и някои други страни. Тръмп заяви, че САЩ няма да подпишат Парижкото споразумение за климата от 2015 г. Същността на инициативите на новия президент е, че САЩ изоставят старата идеология на глобализацията и се фокусират върху решаването на вътрешните икономически проблеми. Това противоречи на дневния ред на форума в Давос.

Тръмп посети форума в Давос-2018, шокирайки мнозина с представянето си. Китайският президент Си Цзинпин, който миналата година говори в Давос, се опита да успокои участниците: той каза, че глобализацията ще продължи. И дори обеща, че Китай е готов да ръководи този процес. Въпреки изявлението на Си Цзинпин, участниците във форума бяха доста уплашени. 47-та сесия на WEF е може би най-нестандартната в цялата история на този форум. Давос-2018 като в капка вода отразява хаоса, който обхваща света. Миналогодишният форум в Давос е продължение на кризата. Всеки разбира, че в условията на влошаване на международната обстановка, на търговската война между САЩ и Китай, на по-строгите санкции срещу Русия и блокадата на Иран са необходими принципно нови решения. Някой има ли такива?

Форум 2019 изглежда бледо, дори жалко. Доналд Тръмп не пристигна в Давос, имайки работа с продължаващия „шътдаун”. И Тереза Мей не присъства в Давос, тя се бори с парламента за Брекзит. Емануел Макрон е бил принуден да напусне Давос заради „жълтите жилетки“. Си Цзинпин също не дойде. Мисля, че и за Тръмп, и за Мей, и за Макрон основната причина за отказа от пътуване е разбирането, че ще си загубят времето.

През 2019 г. форумът се провежда под мотото „Глобализация 4.0”, но е трудно, дори глупаво, да се говори за глобализация в условията на нарастваща дезинтеграция в света.

Да вземем за пример въпроса, който стана основният в първия ден на срещата - глобалното изменение на климата. Въпросът е как да се справим с намаляването на емисиите на въглероден диоксид и други парникови газове, ако Съединените щати, основният източник на газове, няма да участват в договора? И най-важното, мисля, че Тръмп разбира отлично, че цялата тази тема за климата са празни приказки. Празни приказки, необходими на глобалистите, за да оправдаят ерозията на държавните суверенитети, да се установи контрол на собствениците на пари над цялата икономика, да се премине към създаването на световно правителство. Това не се вписва в плановете на Тръмп и на тези, които са го номинирали.

Между другото, сериозна работа за подкопаване на държавните суверенитети се осъществява не в Давос, а на други места. Ето един пример, свързан с факта, че през януари Европейският парламент сложи край на историята, свързана с организацията на Г-30 (Г-30). Групата е създадена през 1978 г. с участието на Фондация Рокфелер, централата се намира във Вашингтон. Г-30 формулира препоръки за централните банки и водещите световни банки. В своето влияние тази организация, от моя гледна точка, е не по-малко влиятелна от клуба на Билдерберг.

Преди година световните медии съобщиха: Омбудсманът на Европейския съюз Емили О'Райли призова висшите служители на Европейската централна банка (ЕЦБ) да спрат да участват в срещите на Г-30. Лично на президента на ЕЦБ Марио Драги. Тъй като Г-30 се основава на идеята за дерегулиране на икономиката и финансите, това е смъртоносно за банковата система на ЕС, която е на прага на криза. Изявлението на омбудсмана на ЕС относно участието на ръководителя на ЕЦБ в Г-30 беше опит да се облекчи по някакъв начин натискът на Вашингтон върху Брюксел по въпросите на финансовата и паричната политика.

Марио Драги обаче категорично отхвърли изискването на омбудсмана на ЕС и продължи контактите си с Г-30. Въпросът беше представен за обсъждане в Европейския парламент. През януари 2019 г. присъдата беше приета: председателят на ЕЦБ и други високопоставени служители могат да участват в работата на Г-30. Европейският парламент дори не предвиди мерки за контрол на такива контакти. Балансът на гласовете в Европейския парламент изглеждаше така: 500 гласа „за”, срещу 115; 19 се въздържаха.

Подчертавам: Г-30 е една от най-влиятелните наднационални (по-точно, глобални) структури, контролиращи глобалната финансова система. Очевидно депутатите на Европейския парламент прецениха това: защо Марио Драги да не участва в работата на Г-30, ако Европейският парламент все още не контролира работата на Европейската централна банка? ЕЦБ, както и всяка друга централна банка, има статут на „независима“ институция и в Брюксел не се подчинява на никого. Не изключвам, че една от инстанциите, на които е подчинена ЕЦБ е именна „Групата на 30-те”.

Какво общо има това с Давос? Ето това: Давос се нуждае от стопаните на парите като дрънкалка, отвличаща обществото от събития, които наистина ще имат сериозни последствия за човечеството. Включително текущите подготовки за създаване на световно правителство.

Превод: В.Сергеев