/Поглед.инфо/ Значимостта на спомена за войната в Русия се сближава със значимостта на демокрацията и свободата в САЩ.

На 9 май в Русия хората от всички поколение отдават уважение на ветераните, отиват на военните гробища и в парковете на Победата, наблюдават зарята и сядат на празничната маса. На този ден руснаците повече от всякога се чувстват обединени като народ.

Денят на Победата е главният празник на Русия, сравним по популярност с Нова година, но превъзхождащ го значително по обществена значимост. Резултатите от анкета, проведена от "Левада-център" през май 2012 сред 1600 руски граждани, показват, че мнозинството от анкетираните /60%/ са избрали "Победата във Великата Отечествена война" като "най-голямото постижение на Съветския Съюз". На второ място е посочен отговорът "Полетът на човек в космоса", който е избран от 15% от запитаните.

В САЩ, които бяха главният съюзник на СССР по време на Втората световна война /1939-1945/, денят 9 май /и даже 8 май/ няма такова значение. Най-важните дати за американците са 7 декември и 6 юни. Първата дата – нападението на Япония над Пърл Харбър през 1941 – ден на памет и скръб, подобен на руския 22 юни. Втората – денят, когато американците почитат паметта на отдалите своя живот при десанта в Нормандия, и на всички свои съграждани, които са воювали в Европа или в Тихия океан.

Любопитно е да се отбележи, че откриването на Втория фронт от САЩ в Европа е по-важна дата за американците, отколкото самата победа. Изглежда, че в националната памет е запазена не гордостта от победата, а от самата решителност на нацията да се бори срещу нацизма.

Удивително може да ни се стори, че още един паметен ден, 25 април, не е разпознаваем нито от руснаците, нито от американците. А това е срещата на Елба. В някакъв смисъл ръкостискането на двамата военни символизираше началото на новия свят, най-важните страни в който бяха САЩ и СССР.

През годините на Студената война, а и в резултат на недостатъчно обмислените стъпки на двете страни през следващите десетилетия се натрупаха взаимни упреци и претенции. Един от пътищата за възстановяването на взаимното разбиране – общата памет за военния съюз и жертвите, дадени от двата народа в борбата с общия враг. На 9 май си струва американците да се замислят за героизма на съветските хора и за жертвите, които те са дали за спасяването на света от нацизма. Руснаците на свой ред трябва да разберат и оценят героизма на американците на 6 юни. А на 25 април американците и руснаците могат да помислят не просто за ръкостискането на Елба, а за това, че този ден ни напомня за общата победа – най-важното събитие на ХХ век.

И все пак трябва да кажем, че това не е достатъчно. За да разберем за какво става дума, трябва да се обърнем не просто към датите, а към сравнителната роля на историческата памет в двете общества.

За руснаците Великата Отечествена война остава най-важното събитие в националната история, именно паметта за жертвите и за Великата Победа, ни обединява, както нищо друго на света. Американската нация черпи вдъхновение за своето единство от други източници. Най-важните от тях са споделените от всички принципи на общественото устройство – преди всичко демокрацията, политическата свобода и гражданските права. При цялата асиметричност на подобно сравнение значението на паметта за войната в Русия се сближава със значение на демокрацията и свободата в САЩ. Ако руснаците успеят да разберат, че демокрацията в устата на американците – не е празна риторика, ако американците успеят да разберат, че Великата Отечествена война за руските граждани – не е просто глава в учебника по история, ние ще разберем нещо много важно един за друг.

Можем да набележим и път, по който трябва да вървим, за да сближим нашите народи. Очевидно, че американците, чиито бащи и дядовци са воювали през Втората световна война не само, за да защитят своята страна, но и за да запазят демокрацията в Европа и САЩ, трябва да се замислят над това, че именно героизмът на съветските хора помогна да се спасят демократическите страни от нацисткото нашествие. Именно на съветско-германския фронт беше определен изхода от Втората световна война. В годините на Студената война в САЩ не беше прието да се говори за това. Едва през 1963 за пръв път след 1945 президентът Джон Кенеди говори в Американския университет за ролята на съветския народ. Тази реч се превърна в началото на кратък, но интензивен период на сближаване между двете страни.

Би било добре руснаците да разберат, че историческата правота на съветската победа, самата представа, че "ние сме се сражавали за справедливата кауза", е осигурена не от тава, че СССР е станал жертва на агресия /тук пречи наследството на пакта Молотов-Рибентроп/, но също така и поради това, че Съветският Съюз се е сражавал срещу кафявата чума заедно с демократичните страни. Ние отдавна не сме чували от руските лидери искрено признание за ценността на демокрацията и свободата. Изглежда на руските политици не им достига разбиране, че американците се отнасят към тези ценности. Преодоляването на тези неразбирания ще отстрани сериозна пречка пред сближаването на двете страни.

Държавите и народите понякога имат различни интереси и те не могат да са съгласни по всички въпроси на двустранните отношения и международното развитие. Но по-доброто разбиране на мотивите и ценностите ще намали конфликтния потенциал в отношенията между Русия и САЩ. И постигането на подобно разбирателство ще се превърне в главното събитие на руско-американските отношения през новия век. /БГНЕС

-------------------

Иван Курила е професор по история във Волгоградския държавен университет, Русия; Чарлз Съливан е докторант по политология в Университета Джордж Вашингтон, САЩ. Статията "Денят на победата: различни традиции, обща победа" е публикувана във "Ведомости".

Москва / Русия