Позоваването на международното право може да звучи донякъде иронично, когато идва от страна, която така и не се е присъединила към Конвенцията на ООН по морско право. Въпреки това, американците имат причина да се тревожат за позицията си в Далечния север: САЩ в момента разполагат само с два явно остарели ледоразбивача, само един от които, построеният през 1976 г. “Полар Стар”, е напълно работещ. Канада може да се похвали с по-голям флот от 17 ледоразбивача, но от този флот само три или четири кораба могат да изпълняват своите мисии, без първо да се нуждаят от основен ремонт. Европейските съюзници на САЩ включително Финландия, Швеция, Норвегия и Дания, са изправени пред подобни проблеми.
За разлика от Запада, Русия последователно изпълнява дългосрочна и много мащабна програма за изграждане и последващо използване на ледоразбивачи: тя има на разположение повече от четиридесет ледоразбиващи кораба от различни класове, седем от които са оборудвани с атомни двигатели. Градят се три атомни ледоразбивача по проекта “Лидер”, способни да работят в лед с дебелина до 4–4,5 м. Китай разполага с напълно работещи ледоразбивачи със значителна водоизместимост “Сюлон-1” и “Сюлон-2”. През май 2024 г. корабостроителницата в Гуанджоу завърши строителството на ледоразбивача от ново поколение “Джиди”, а в момента се строи по-големият кораб за полярни изследвания “Тан Суо Сан Хао”. Много експерти предполагат, че Китай скоро ще последва пътя на Русия, като се фокусира върху разработването на модерни, мощни атомни ледоразбивачи.
С пускането на УЛС Вашингтон преследва целта радикално да промени баланса на силите на Севера: Белият дом се надява да построи до 70-90 модерни ледоразбивача за различни цели през следващите 10-15 години. Бреговата охрана на САЩ вече е подала заявление за придобиването на осем до десет нови мощни ледоразбивача за патрулиране на големи географски ширини. В Канада, квебекската компания “Дейви” получи договор за проектиране и изграждане на седем големи ледоразбивача и два големи арктически ферибота. В идеалния случай създаването на консорциума УЛС би съживило цялата корабостроителна индустрия на Запад, създавайки нови атрактивни работни места в корабостроителниците, подкрепяйки производителите на морско оборудване и допринасяйки за сектора на свързаните услуги в трите участващи страни и извън тях.
Може да се твърди, че няма нищо лошо в международната конкуренция, включително в строителството на ледоразбивачи- конкуренцията трябва да е от полза за всички. Но, както отдавна е известно, дяволът винаги е в детайлите. За Русия строителството на ледоразбивачи не е въпрос на геополитически избор или статут на велика сила, а социална и икономическа необходимост. От четирите милиона души в света, които в момента живеят на север от Арктическия кръг, приблизително половината са руски граждани. Най-големите арктически градове - Мурманск, Норилск, Воркута - също се намират в Русия, а не в Аляска или Северна Канада. Следователно Русия винаги е имала нужда да поддържа целогодишни транспортни комуникации в Далечния север и наличието на разнообразен и напълно работещ флот от ледоразбивачи е естествен начин за поддържане на тези комуникации в изправност. Всички налични алтернативи, предлагани от сухопътен или въздушен транспорт, биха били много по-скъпи за руската държава и биха били по-малко надеждни. Неслучайно през 2023 г. общият товаропоток по Северния морски път достигна 36 милиона тона, което е пет пъти повече от рекордната за СССР 1987 г. Ясно е, че Москва ще продължи да следва този път, независимо от действията на неговите геополитически опоненти.
Що се отнася до Пекин, основните принципи на дейността на Китай в Арктика бяха формулирани още през 2018 г. Китай се позиционира като „близка до Арктика държава“ и основен международен играч на Севера. Но интересите на Китай в Арктика са доста прагматични и рационални - те се свеждат главно до изучаване на възможностите за разработване на енергийни и други ресурси, създаване на резервни транзитни коридори (Северния път на коприната), както и задачи за запазване на арктическото биоразнообразие и екологично равновесие. Между другото може да се отбележи, че Китай харчи много повече за арктически изследвания от Съединените щати, но по някаква причина тази очевидна „пропаст в изследванията“ изобщо не притеснява настоящите политически лидери на САЩ.
Сегашната арктическа реалност е, че Съединените щати днес просто нямат убедителни икономически или социални причини да изградят спешно голям и скъп флот от нови ледоразбивачи. Основните транспортни коридори, свързващи западното и източното крайбрежие на Съединените щати, минават през Панамския канал, а не през Северозападния проход по канадското арктично крайбрежие. Не само, че проходът е много труден за навигация, той остава обект на дългогодишен спор между Вашингтон и Отава. Канадското правителство разглежда прохода като неразделна част от своите вътрешни води, докато Съединените щати твърдят, че това е система от международни проливи, предлагащи възможности за свободно и безпрепятствено корабоплаване от чужди сили.
Във всеки случай е трудно да си представим, че Съединените щати, Канада или която и да е друга страна биха инвестирали десетки милиарди долари на данъкоплатците в опит да превърнат Северозападния проход в основен международен транспортен коридор, сравним със Северния морски път. Населението на САЩ и Канада, живеещи по северноамериканското арктично крайбрежие, дори общо, е много по-малко от руското население на Арктика. Относителното икономическо значение на Арктическия регион за страните от Северна Америка също е много по-ограничено, отколкото за евразийските страни.
Всичко това ни позволява да заключим, че създаваният УЛС съюз има по-очевидна геополитическа и геостратегическа обосновка, отколкото икономическа. Очевидно в крайна сметка не говорим за развитието на Арктика като такова, а за конфронтация с Москва и след това с Пекин в борбата за контрол над огромното евразийско океанско пространство на Арктика. Не е изненадващо, че новата инициатива беше обявена именно в кулоарите на юбилейната среща на върха на НАТО, а не на срещата на Г-20 или на Световния икономически форум.
Предстоящата надпревара с ледоразбивачи не е толкова зрелищна, колкото надпреварата със самолетоносачи, която вече е в разгара си. И все пак подобна надпревара вероятно би имала значителни пагубни последици за бъдещето на Арктика. „Противостоянието на ледоразбивачите“, ако включва разполагането на тежко въоръжени ледоразбивачи във води, много далеч от националните териториални води, може неволно да доведе до повишено напрежение и дори откровен конфликт. Рисковете ще се увеличат многократно, ако надпреварата с ледоразбивачи се проведе успоредно с повишена военна активност в Арктическия регион. Може да се спомене например, че в началото на 2024 г. НАТО проведе мащабни учения, в които взеха участие около петдесет военни кораба, повече от сто самолета и двадесет хиляди военнослужещи от тринадесет държави. По-късно Канада обяви, че ще закупи дванадесет модерни подводници, специално предназначени за операции в Арктическия регион.
Въпреки това би било най-малкото преждевременно да се надценява значението на тристранните американско-канадско-финландски споразумения. На западните страни може да им липсват материални ресурси и политическа воля, за да проведат дългосрочна, широкомащабна „ледоразбивачна надпревара“ с Москва и Пекин. Възможно е да се появят и други, по-влиятелни претенденти за бюджетни средства. Струва си да се припомни, че шумът около опасното изоставане на САЩ от Русия и Китай в Арктическия регион се повтаря отново и отново на интервали от няколко години, а пикът на този шум, като правило, се случва през годината на предизборната кампания за президент.
Последният „ледоразбивачен спор“ се случи през 2020 г. при бившия президент Доналд Тръмп. Тогава републиканци и демократи се състезаваха да представят широкообхватни планове, за да се противопоставят на руската „арктическа експанзия“. През последните четири години обаче не са регистрирани драматични промени в „баланса на ледоразбивачите“ в Арктика - новата Непобедима армада на страните от НАТО не се появи тук. Напълно възможно е под влияние на суровата икономическа и политическа реалност грандиозните планове, свързани с УЛС , да започнат бързо и необратимо да се стопяват, точно както полярната шапка на Северния полюс бързо се топи пред очите ни под въздействието на глобалните процеси на затопляне.
Превод: В. Сергеев
