/Поглед.инфо/ Докато вчера имаше само съмнения за мащабна операция, готвена от киевската хунта срещу народа на Донецката народна република (ДНР) и на Луганската народна република (ЛНР), то днес вече плановете на правителството са ясни. Пълномащабната кървава баня, която военното ръководство и нацгвардията подготвяха, стана факт.
Днешният ден – 22-ри май 2014 г. – стана началото на една трагедия, която вероятно в следващите дни ще добие още по-страшни измерения, отколкото кървавите инциденти досега. Тук вече не говорим за инциденти, колкото и страшни да бяха те в Одеса, Краматорск, Славянск, Андреевка и Красноармейск, защото макар и ужасни, те все пак бяха спорадични. Те разкриха истинското лице на нацгвардията като послушен инструмент на „Десния сектор”, показаха, че правителството не може да я контролира, както и че същата тази нацгвардия се е превърнала в средство за натиск върху редовната армия и средство за избиване на мирното население в териториите, които се опълчиха срещу фашизма. Днес обаче нацгвардията и киевската хунта преминаха на качествено нов етап в своята операция по прочистване на Югоизточна Украйна от инакомислещи – започна пълномащабно военно настъпление, чиято основна сила е необузданата и жадна за кръв нацгвардия, която успява да си намери оправдание за масови погроми и убийства, криейки се зад правителствените нареждания (не винаги, разбира се, защото обикновено бойците на нацгвардията не се интересуват от легитимност – те просто убиват този, който не им се подчинява без значение дали е опълченец или войник от редовната украинска армия). Ще се спра над това, което се случи днес, за да не бъда голословен.
Така наречената „наказателна операция” срещу районния център Лисичанск (в ЛНР) започва в 4 часа сутринта, като на атака е подложен и съседният град – Рубежный. Украинските въоръжени сили използват бронетехника, но така и не се решават да вкарат в употреба авиацията. Има много ранени и загинали, но точният им брой за момента не е известен. Повечето предприятия в тези два града са затворени, училищата не работят, а в мобилната връзка има смущения. Има данни, че украинските въоръжени сили са разрушили станцията, осигуряваща питейна вода на Лисичанск. По думите на очевидци, няколко автобуса с мирни граждани са били обстрелвани от силите на хунтата, което има за свой естествен резултат ранени сред същите тези мирни граждани. Със заповед на ръководителя на ЛНР, Валерий Болотов, е въведено военно положение и е обявена пълна мобилизация на мъжете на възраст от 18 до 60 години, макар че става дума само за доброволци. Валери Болотов заявява:
„Днес в 4 часа сутринта украинските въоръжени сили извършиха акт на агресия по отношение на мирното население на Луганската народна република. Като отговор на обръщението ни към правителството на Украйна с искането за незабавно извеждане на всички въоръжени формирования на наша територия, украинските въоръжени сили започнаха кръвопролитие срещу мирното население.”
След съобщението за началото на мащабна „наказателна” операция в Луганск, магазините започват да затварят. Центъра на града опустява – автомобилите и пешеходците значително намаляват. Властите на ЛНР даже излизат със специално обръщение, в което призовават да не се допуска паника и опровергават слуховете за боеве, които се водят в околностите на Луганск. Все още горещата линия на военните действия не е стигнала до Луганск, но положението в Лисичанск и Рубежный остава напрегнато като информацията за развитието на бойните действия там е оскъдна. По данни на разузнаването в радиус от 100 километра около Луганск са съсредоточени над шест хиляди военнослужещи на украинската армия и голям брой бойци на нацгвардията. Сред въоръжението на тези поделения има над 200 единици военна техника, в това число и системи „Град” (многозарядна реактивна система за залпов огън – това й осигурява възможност да поразява цели на значителната площ от 145 000 кв. м.! Срещу гъсто населен град това означава масова смърт на стотици мирни граждани за няколко минути, ако не и секунди), самоходни артилерийски установки и зенитно-ракетни комплекси.
Валерий Галенко, председател на Областния съвет на Луганск (орган, изгубил своята легитимност след провъзгласяването на ЛНР, но част от неговите депутати подкрепят новата власт в Луганск и отстояват пред Киев правото на народа на Луганск на самоопределение), също се обръща с призив към киевското правителство:
„От името на жителите на Луганск изисквам от ръководството на страната незабавно да прекрати войната! Спрете братоубийството и кръвопролитието! Пред телевизионните камери подписват меморандум за мир, а на практика изпращат войски, тежка техника срещу мирните жители. Веднага става ясно къде е фалшът и какви са истинските цели на тези, които дават заповедите.”
На блокпоста на опълченците пред град Попасный (районен център) са разпределени пет автомата на петнадесет души и по два пълнителя на всеки – това би било достатъчно за няколко минути ожесточен бой.
„Тук хората стоят за идеи, за земята си. Ние тук, разбира се, осъзнаваме, че не можем да приемем какъвто и да било достоен бой, но поне някакви пет минути ще дадем на хората, които ще отидат нанякъде. Не ни се искаше война, разбира се, но нас не ни слушат” – казва координаторът на самоотбраната на град Попасный, Николай Почковский.
Освен нахлуването на въоръжени сили на украинската армия и нацгвардията в ЛНР и нападението от тяхна страна на градовете Лисичанск и Рубежный, през последното денонощие рязко се изостря и ситуацията в Донецката област. Украинската армия понася най-големите загуби за целия период на въоръжения конфликт. Убитите, по различни данни, са между 13 и 16 души, както и няколко десетки ранени. Но и обстоятелствата около този бой са доста странни. Главният въпрос е: кой стои зад тази разправа и кой я организира?
Офицер, който едва преживява боя, крие лицето си и моли даже в гръб да не бъде сниман, поради страх за семейството си и децата си. Казва, че неговата 51-ва моторизирана бригада е била набързо събрана от резервисти. Мъже, които отдавна са отслужили редовната си военна служба, са откъснати от работните си места, що-годе екипирани и изпратени в Донбас, за да охраняват Волновахския район от така наречените сепаратисти. В района на село Благодатное те устройват контролно пропускателен пункт и успяват да останат в него общо три дни.
По данни на оживелите, около 5 часа сутринта подразделението им е нападнато от неизвестни лица. Черна лека кола не спира на знака стоп и отвлича вниманието на военнослужещите, а зад нея спират два банкови микробуса с емблемата на „Приватбанк”, който принадлежи на финансиралия Майдана олигарх, Игор Коломойски. От микробусите изскачат въоръжени лица и откриват огън с автомати и гранатомети.
„Най-страшно беше, когато бяха простреляни ръцете, краката и коремите им, т.е. вече не можеха да се сражават. Един от бойците (на нападателите) попита другия, явно командир, какво ще правим с тези, ще ги доубиваме ли или какво. Той му каза: ами, нека лежат” – разказва офицерът от 51-ва моторизирана бригада. Този разговор обрича оживелите на агония до смъртта им.
Престрелката продължава общо 15 минути. След това нападателите демонстративно изваждат георгиевски ленти и ги закачат на автоматите си.
„След като си свършиха работата като професионалисти, те по някаква причина излязоха с георгиевски лентички и започнаха да викат, че са от Донбас. Това беше показно! Затова казвам, че в действителност бяха наемници” – казва офицерът от 51-ва моторизирана бригада.
След известно време нападателите се изтеглят, но оставят единия микробус, защото не успяват да го запалят. Войниците викат спешна помощ, но вместо това след около час долитат военни хеликоптери. Ранените и оживелите излизат на пътя, показвайки със знаци, че са свои. Но хеликоптерите с емблеми на украинските ВВС откриват огън по тях. След този въздушен обстрел микробусът е унищожен, а пътят към контролно пропускателния пункт са преградени от автоматчици от всички страни. Вече са заличени следите, оставени от нападателите, и украинските ВВС могат да се изтеглят. Местните жители са убедени, че атаката е извършена от бойци на „Десния сектор”, а придвижването в автомобилите на „Приватбанк” вече се е превърнало в тяхна „фирмена черта” (На 11-ти май в Красноармейск с такива бронирани автомобили нахлуват бойци на групировката „Днепр” и убиват двама мирни жители, а един раняват тежко). Два дни преди днешния инцидент бойците на 51-ва моторизирана бригада общуват с местните жители, след което отказват да изпълняват заповедта да стрелят по мирни граждани, и на 22-ри май блокпостът им е унищожен.
Към Славянск също продължава придвижването на подразделения на редовната украинска армия и на нацгвардията. По данни на опълченците, в покрайнините на града се намират повече от двеста бронетранспортьори, военни камиони и друга техника. Артилерията нанася удари по предградията на града, няколко десетки жилищни сгради са разрушени. Местните жители се страхуват от щурм и подкрепят опълченците.
„Искаме мир, за да не ни убиват. Нас тези момчета ни защитават, рискуват живота си, а тези от Десния сектор и нашата Украйна ни разстрелват за това, че искаме да живеем” – казва местна жителка на Славянск.
Това е началото на една огромна трагедия. Тя започна всъщност още със спорадичните стълкновения и избивания, които инициира „Десният сектор” през изминалите месеци. Сега обаче залогът нарасна, а с това киевското правителство и нацгвардията се насочват към пълномащабни военни действия, към операция, която цели „окончателното решение” на проблема с отцепилите се от властта на хунтата територии на ЛНР и ДНР. Избиват опълченци, военни, които не са съгласни да убиват мирни граждани, както и самите мирни граждани. За нацгвардията всички тези категории лица са врагове, а не техни съграждани.
Докога Западът ще си затваря очите?! „Започва трагедията!”, както възкликва Гео Милев в поемата „Септември”. Знаем как продължава и как свършва тази трагедия:
Първите
паднаха в кърви.
Зад далечните
върхове
забумтя артилерия.
Затрепераха
градове
и села.
Мъртви тела
- окървавени трупове -
застлаха
склонове
валози
пътища. . .
Дали международната общност ще си спомни уроците на историята и ще се противопостави на разгула на силата или ще позволи за пореден път жестокостта да победи хуманизма и една човеконенавистна идеология да почерни животите на стотици, а може би хиляди? Предстои ни да разберем...