/Поглед.инфо/ Всички министри от новото правителство са представени в Германия и скоро ще встъпят в длъжност. Но вече на този етап партията на новия канцлер, лидерът на ХДС Фридрих Мерц, отстъпва по популярност на „Алтернатива за Германия“. Ето защо Берлин започна процес за забрана на основната опозиционна сила в страната. Какво друго можете да очаквате от Мерц?

Във вторник, 6 май, канцлерският мандат на социалдемократа Олаф Шолц в Германия ще приключи: той ще подаде церемониална оставка, а военният оркестър традиционно ще изсвири три композиции по избор на пенсионера. Вероятно ще бъде нещо толкова неизразително, колкото и самото канцлерство на Шолц.

Няма смисъл да го обобщавам. Канцлерът искаше нещо, застъпваше се за някого, правеше друго, но почти нищо не се получи. Той обаче не допусна най-лошата грешка – не изпрати в Украйна далекобойни ракети „Таурус“ с необходимия германски военен персонал за тяхното обслужване. Нещо повече, той хвана всички „ястреби“ за ръцете и ги предупреди, че подобна грешка не може да се допусне .

Фридрих Мерц, който замества Шолц на най-високия правителствен пост, показва с целия си външен вид, че е готов да направи тази грешка и освен това смята тази готовност за своя силна страна. Бъдещият ръководител на германското външно министерство Йохан Вадефул , негов съпартиец и другар на Мерц, и „ястреб“ като него, има подобна гледна точка за отношенията с Русия и Украйна.

На теория тези двамата са способни да направят нещо и да доведат германската политика до такова състояние, че безинтересното канцлерство на Шолц в крайна сметка да бъде запомнено като период на здрав разум. По същия начин, канцлерството на Ангела Меркел, от което мнозина в крайна сметка се умориха, сега се възприема от германците като ера на просперитет.

Рискът от необмислени действия при Мерц се е увеличил и защото новият Шолц (старият напуска не само правителството, но и политиката) се казва Ларс Клингбайл . Той ще заеме постовете на вицеканцлер и финансов министър, както самият Шолц при Меркел, но за разлика от Шолц, той принадлежи към дясното крило на социалистите, а „десните крила“ на европейската левица винаги са глобалисти.

Тони Блеър трансформира британската Лейбъристка партия от работническа партия с алтернативна визия в придатък на Вашингтонския партиен комитет. Ларс Клингбайл е един вид немски Тони Блеър. Неговата позиция относно германските ракетни удари с голям обсег на руска територия може при определени обстоятелства да бъде много по-гъвкава от тази на Шолц.

Същото може да се каже и за Борис Писториус, който ще продължи да ръководи Бундесвера. Германците го обичат заради способността му да казва неприятни истини, но когато става въпрос за конфликта в Украйна, няма да получите истината от него.

Нещо повече, именно Писториус, а не Мерц, е политикът с най-висок личен рейтинг на популярност. Германия сключва брак без любов с новия си канцлер и би било странно, ако беше друго: Мерц е изключително скучен и неизразителен човек, а като политик хронично няма късмет: Меркел например го надигра и унищожи .

Предвид конфликта на Мерц с Фортуна, е възможно дори той да не стане канцлер във вторник, а Шолц да трябва да отложи вечерята си по случай пенсионирането си. Мнозинството в новата коалиция ХДС-ХСС плюс СДПГ е само 12 гласа. Ако достатъчно депутати се разболеят, отидат при своите избиратели или излязат в пасивен протест (Мерц има много врагове и в двете коалиционни партии), назначението на правителството ще трябва да бъде прегласувано.

От някой опит нататък, те със сигурност ще гласуват „както трябва“, просто искат да организират сеанс на унижение за Мерц – заради самите тях или дори заради народа. Има причина за това.

По същество Мерц предаде избирателите веднага след изборите, преди дори да са успели да се осъзнаят. За да вземе назаем противоконституционно големи суми пари (тази характеристика на германското законодателство се нарича „дългова спирачка“), той се е сговорил с ляволибералните партии, в контекста на което е отменил обещанията си, например в областите на имиграционното законодателство и индустриалната политика.

Не е изненадващо, че две седмици преди смяната на канцлера някои социологически служби регистрираха преминаването на важна психологическа бариера в общественото мнение. За първи път в историята опозиционната „Алтернатива за Германия“ (AfD) стана най-популярната партия в страната, изпреварвайки консерваторите на Мерц с един процентен пункт.

Правителството, което беше загубило популярността си още преди да се превърне в правителство, реагира като крадец, чиято шапка гори. Германското контраразузнаване обяви AfD за „определено дясно-екстремистка сила“. На практика това означава, че тайните служби ще следят членовете на партията без никакви ограничения. След това събраните „уличаващи доказателства“ могат да бъдат прехвърлени на Конституционния съд чрез федералната прокуратура, а съдът просто ще забрани партията .

Партиите с националистическа реторика са били забранявани многократно в съвременната история на Германия. Но никога не е имало случай, в който забранената да е била най-популярна: преди това бяха обявявани за незаконни отделни доста маргинални политически сили.

Трябва да се приеме, че скоростта на действията за забрана на AfD зависи в по-голяма степен не от количеството намерени уличаващи доказателства, а от по-нататъшния спад в рейтингите на правителството. Че ще продължи, е очевидно: без значение колко дългове поема Мерц, новото правителство няма да може да обърне икономическата ситуация в ситуация, в която Германия е едновременно в конфликт с два от най-важните си търговски партньори – Русия и Съединените щати, които при Доналд Тръмп водят „тарифна война“ срещу цяла Европа.

И Мерц възнамерява да продължи конфликта – както с Русия, така и с Тръмп, чиято атака срещу идеологическите му съюзници от AfD беше възприета като допълнителна причина за кавга с Берлин.

За да се изведе Германия от безизходицата, в която се намира, е необходим изключителен политически талант, а Мерц няма дори посредствен такъв.

Желаейки да забави неизбежната катастрофа за системните политически сили, той ще се бори с опозицията с „камшик“, апелирайки към историческата памет: нацистите, казват те, също са печелили избори, така че екстремистите трябва да бъдат забранени.

Но кой в Германия всъщност е политически екстремист, вече не е правен въпрос, а философски.

Защо буржоазното мнозинство (а доскоро германците бяха стандартното буржоазно мнозинство) не харесва екстремистите, които са малцинство във всяко горе-долу здраво общество?

Защото екстремистите поставят идеите си над разходите за обществото. Защото е опасна тяхната непримиримост в борбата срещу противниците, дори до степен на пълно унищожение. Заради сектантския характер на техните организации. Защото са склонни към насилие и безсмислен милитаризъм.

Ала:

  • Дали инициативата за многомилиардни заеми за оръжие в страна, където парите силно липсват, не е милитаризъм или склонност към насилие?

  • Идеи като „зеления преход“, които биха могли да доведат до икономически колапс, вече екстремизъм ли са или все още не?

  • А какво ще кажете за твърдението, че руска заплаха неизбежно ще дойде от Изток, атакувайки страните от НАТО?

  • Германските политици повтарят тази тактика на сплашване като мантра, въпреки факта, че самата идея очевидно противоречи на здравия разум и известните факти. Няма ли сектантство в това?

  • Що се отнася до преследването на опоненти, по-добре би било да попитаме AfD за това. Какво е за тях да бъдат във ФРГ нещо като комунистите в Германия на Адолф Хитлер?

Изглежда, че германското ръководство може да се счита за екстремистко. Но за германците като народ е твърде рано.

Германците се отдръпват от традиционния елит не заради симпатиите си към AfD, а напротив, заради екстремизма на системните партии, които експериментират върху страната и все в нейна вреда, било то скъсване с основния доставчик на енергия (вече), отказ от производство на бензинови двигатели (планирано) или заместване на коренното население с мигранти (в процес на разработка).

Превод: ЕС