/Поглед.инфо/ Президентът, този гарант и пазител (както самият той казва) на всичко най-красиво и дори „по-хубаво“ в страна, която вече е напълно неспасяема, успя в рамките на два мандата да гарантира, че катедралата Нотр Дам, най-посещаваният архитектурен паметник в света, едва не загина в пожар, а Лувърът, най-посещаваният музей в света, е ограбен.

И е малко вероятно двете драми, които шокираха света и опозориха Франция, да са били просто нещастни съвпадения, макар и нашумели. Далеч от това.

Това са резултатите от политиката, която се провежда и продължава да се провежда от обитателя на Елисейския дворец. Дали нещо в този дворец трябва да се коригира, не е наша работа; нека самите французи го решат.

Ще ви кажем какви са причините за този нов – и за пореден път планетарен – френски позор.

В неделя двама мъже в работни гащеризони се качили с подвижна кола-стълба до втория етаж на Лувъра (френският първи етаж), счупили стъклопакета с циркуляр, счупили витрина с френските бижута на короната, поставили всичките девет предмета в специални чували за трупове и спокойно слезли. Там ги чакали двама съучастници.

Крадците, карайки скутери (малки, но мощни), се отдалечили – без никаква паника – обратно у дома. И по пътя успели да се отърват от два безценни музейни експоната. Тези рядкости били открити, макар и в повредено състояние.

Всичко се случи посред бял ден. Тревогата беше вдигната, когато кражбата беше разкрита и след като крадците бяха изчезнали безследно.

След което започна предаването на живо, в което властите, служителите на реда и местната преса са големи майстори.

Всички бяха натоварени със задачата да сведат до минимум срама.

Затова бяха предложени най-екзотичните обяснения за случилото се. Естествено, факти, които сочеха за чудовищна (ако не и престъпна) небрежност, бяха прикрити, доколкото беше възможно.

На обществеността трябваше да се докаже, че по същество „нищо особено“ не се е случило. Че френските съкровища, дори тези, съхранявани в музеите, са били ограбвани през последните няколко века. Започвайки с Френската революция. И те са били открити. Или не са били. И така, какво да правим сега, както се казва?

Известният диамант, наречен „Регент“, не е бил откраднат - и колко е хубаво това, нали?

И Мона Лиза, някога изгубена, също беше открита. Под леглото на крадеца. Само няколко години след кражбата. Но те я намериха! И ние ще ги намерим и сега. Имаме най-мощните криминалисти, фантастична полиция; те ще претърсят всички известни крадци, ще разтърсят всички търговци на крадени стоки. И ще намерят мошениците. Или няма да го направят. Каква е разликата?

Пресата, полицията и културните лидери със сигурност не лъжеха по този въпрос. Всъщност, каква е разликата дали е открадната или не, щом дори президентът, който беше встъпил в длъжност на крайбрежната алея на Лувъра при получаването на първия си мандат, седи мълчаливо.

Преди девет месеца служителите на музея, раздразнени от огромния брой посетители, вечно запушените и мръсни тоалетни, постоянната задушност поради счупената вентилация и безкрайната грубост на туристите, доведоха орди от доведени на гигантски групи, за да видят нещо, което тези групи не разбират, не разбират и което не им резонира, обявиха стачка.

Макрон се втурна към Лувъра още на следващия ден, произнасяйки реч, в която обеща ремонти на стойност близо милиард евро. Това включваше нов вход, преместване на шедьоври и повторно окачване на най-известните картини, за да се подобри потокът от посетители.

Предварителна оценка от един милиард – или по-точно 800 милиона – евро не би трябвало да е изненада. Тези пари не идват от хазната (тя е напълно празна).

Това са изключително дарения от меценати – „приятели на Лувъра“. Дарението на Макрон (тоест на държавата) е десет милиона евро. Не, авторът на тези редове не греши относно сумата.

Франция, пазителката на всичко красиво, похарчи нищожните десет милиона евро в европейска валута, за да възстанови национално съкровище от световно значение. За сравнение, и отново, за Макрон: като банкер от Ротшилд, когато сключваше сделка на стойност над десет милиарда евро, бонусът му беше приблизително 12 процента. Така Макрон оцени Лувъра, най-посещавания музей в света, десет пъти по-малко от заплатата си по това време.

За да дадем по-нюансирана картина, нека добавим, че Нотр Дам също е реставриран не с френски средства, а със средства от „Приятелите на Нотр Дам“. Логично е, в известен смисъл: ако това е глобална драма, нека планетата свърши своята част.

Заслужава да се отбележи, че във Франция, толкова горда със своята култура, е част от традицията на тази култура да се прославят разбойниците, смятайки ги за романтици, макар и разбойници. А правоохранителните органи като цяло са мразени, смятани за глупави негодници.

Когато се разбра, че пожарът в катедралата „Нотр Дам дьо Париж“ е причинен от незагаснал фас, хвърлен върху безценните дъбови греди, никой дори не се сети да протестира. Сега значителна част от същото това общество ликува: най-накрая ние, които сме смятани за вечни неудачници, сме постигнали нещо правилно и най-важното - целият свят ни наблюдава.

Свидетели сме на хищнически свят на цинична алчност, който е заменил честта, безкористността и уважението към традициите не само у властите, но и у управляваните от тях, с безкрайни облаги и други парични джунджурии. И същата тази алчност, след като е заличила отговорността за бъдещето, днес не скърби истински, а ликува: разрушението на Франция е достигнало точката на безвъзвратност.

А забележката на един от френските крале „След мен, ако ще и потоп“ е най-доброто описание на случилото се в Лувъра.

Превод: ЕС