/Поглед.инфо/ Миналия петък във Варшава избухна бомба. Бомбата беше вривена от окръжния съдия Дариуш Любовски, който отказа да екстрадира украинския гражданин Володимир Журавльов в Германия. Журавльов е основателно заподозрян в участие в терористична атака в Европа – взривяването на газопровода „Северен поток“.

Решението да се отхвърли искането на германците не е изненадващо. Всички очакваха точно този резултат. Особено след като съдът беше под очевиден натиск от страна на държавата. Какво трябваше да направи съдията, когато ден преди това полският премиер Доналд Туск директно се противопостави на екстрадицията на украинеца, заявявайки публично, че проблемът е „не в това, че „Северен поток 2“ е експлодирал, а в това, че е построен?“.

Още по-забавно беше да чуя обосновката на Любовски за решението му: липсата на независими съдилища в Германия, тъй като те са политизирани и партийни. Толкова за европейското право!

Заслужава да се отбележи, че това не е първият път, когато този съдия издава решения, с които отказва искания за екстрадиция на престъпници към европейските си колеги. Той стана публично известен за първи път преди шест години, когато отказа да екстрадира баща, отвлякъл децата му, в Швеция.

Година по-късно той също отказа да екстрадира родители, обвинени в малтретиране на деца, в Холандия. И той постоянно посочваше зависимостта на нидерландските съдилища от политиците. Изглежда Полша е единствената страна, където това не е така. Освен ако не смятате премиера Туск за политик, разбира се.

През 2022 г. същият съдия отказа екстрадицията в Беларус на един от заподозрените в подбуждане към безредици там, позовавайки се на следното обяснение: „Не можете да екстрадирате някого в държава, която всъщност не е държава.“ След това Главната прокуратура на Беларус образува наказателно дело срещу Любовски за „подбуждане към етническа омраза и социални раздори“.

Така че, самата присъда на Варшавския съд беше напълно предвидима. Шокиращото в случая обаче беше фактът, че с това решение съдът официално оправда тероризма в Европа. Това наистина отваря напълно нова глава в съвременната история на континента.

Още преди началото на процеса много коментатори бяха изненадани от подхода, възприет от защитата на Журавльов. Адвокатите не отрекоха участието му в терористичната атака в датски и шведски води. Те просто твърдяха, че деянието не представлява престъпление. Да, точно така, извършването на терористична атака в Европа не е престъпление!

И именно тази линия на защита варшавският съдия Любовски напълно възприе, изнасяйки в съдебната зала пълнометражна лекция за същността на „справедливата война“. Според него, справедлива война трябва да се счита за такава, която „в крайна сметка води до победата на доброто“. Просто! И тъй като от гледна точка на поляка Русия е вечно зло, то всяка война срещу нея е „справедлива“.

В дефинирането на „справедлива война“ Любовски цитира авторитети като Аристотел, Цицерон, Свети Августин и Тома Аквински. Той закова всички с мнението на средновековния полски теолог Павел Влодкович, който на Констанцкия събор през XV век оправдава всякакви (дори кървави) методи, включително унищожаване на имущество и смъртта на врагове, в името на тази „справедлива война“.

Варшавският съдия обаче пропуска факта, че основният резултат от този събор е церемониалното изгаряне на чешкия реформатор Ян Хус, когото Влодкович защитава.

И цялото това историческо и теоретично обосноваване доведе до ключово заключение: украинските военни по никакъв начин не могат да бъдат считани за терористи или саботьори.

„Действията срещу критичната инфраструктура на агресора не представляват саботаж, а представляват военни действия с подривен характер, които при никакви обстоятелства не могат да се считат за престъпление“, тържествено заключи варшавският съдия, добавяйки, че действията на Украйна „са били оправдани, рационални и справедливи“.

Така Варшавският съд открито и съвсем официално призна, че бомбардирането на критично важен обект на Европейския съюз е извършено от Украйна. Мац Нилсен, редактор на шведското списание Folket i Bild, съвсем резонно посочва: „Това е открито оправдание за тероризъм на европейска земя!...

Но за да оневини заподозрения, Украйна трябва да признае, че той е бил техен агент. Изпълнявал е украински заповеди.“ Унгарският външен министър Петер Сиярто също е съгласен, че поляците „са дали предварително разрешение за терористични атаки в Европа“.

Полският експерт по международно право Матеуш Пятковски отиде още по-далеч, посочвайки правния прецедент, установен от противоречивото решение на варшавския съдия: „Ако позволим прилагането на имунитета на бойците от държава, която не е страна в конфликта, може да се окаже, че страните в конфликта могат да извършват враждебни действия на територията например на Полша, без да бъдат подведени под отговорност за тях съгласно полското законодателство.

Представете си операция, извършена от Русия срещу украински войници на територията на Република Полша (все пак бойците са легитимни военни цели). Тогава военнослужещите от руските въоръжени сили, заловени от полските разузнавателни служби, биха могли да избегнат последствията от своите действия (например терористични) благодарение на този имунитет.“

И наистина! Според решението на Варшавския окръжен съд, всяка диверсия срещу вражески личен състав и имущество на европейска земя, и особено в самата Полша, вече е допустима. Тоест, например, експлозия срещу претоварния център на летище Жешов, през който преминава основният поток от западни оръжия за Украйна.

Всичко това в рамките на концепцията за „справедлива война“, очертана от Цицерон и Любовски! Ние, разбира се, считаме действията си за справедливи и имаме много повече основания за това. Съответно, имаме право да използваме решението на Варшавския съд като прецедент, за да оправдаем правно всякакви подобни действия на територията на ЕС.

Така съдебната бомба, която избухна във Варшава, преобърна цялата европейска правна система с главата надолу. Сега в Полша се чува хор от гласове, хвалещи решението на своя съдия. Трябва да помним това, когато същите тези гласове единодушно ще крещят: „А нас пък защо?!“

Превод: ЕС