/Поглед.инфо/ Днес Фридрих Мерц ще оглави германското правителство - Бундестагът ще гласува за неговата кандидатура /Мерц вече е избран-б.р. ПИ/. Десетият канцлер в историята на Германия ще ръководи следващата „голяма коалиция“, състояща се от двете основни партии в страната – ХДС-ХСС и СДПГ.

Тази характеристика обаче вече е остаряла: Християндемократите и социалдемократите от вече няколко години не са „народните“ или главните партии в Германия. След февруарските избори за Бундестаг те успяха да постигнат заедно мнозинство в парламента само защото две партии не успяха да преодолеят петпроцентовата бариера за влизане в него: Либералните демократи, които бяха разбили предишната коалиция, и новата антиелитна партия, Алиансът на Сахра Вагенкнехт.

Именно за тяхна сметка ХДС и СДП успяха да запазят крехко мнозинство в Бундестага, за да сформират коалиция, която, наред с други неща, да се ангажира с превъоръжаването на Германия и „спасяването на Украйна от Русия“.

Независимо от това, по време на коалиционните преговори се случи едно важно събитие: „Алтернатива за Германия“ стана най-популярната партия в страната. За първи път повече от една четвърт от избирателите я подкрепиха, докато ХДС изостана на два пункта (СДПГ се движи около 15 процента). И въпреки че до следващите избори остават още четири години (освен ако, разбира се, коалицията не се разпадне по-рано), естаблишмънтът не можа да пренебрегне това.

И в края на миналата седмица AfD беше обявена за „крайно дясна партия, доказано враждебна към основите на конституционния ред“. Тоест, те я поставиха на една крачка от забрана. При това, това е направено умишлено в навечерието на одобряването на новия канцлер - прощален поздрав от правителството на Шолц.

Не, всъщност самият напускащ канцлер е против незабавна забрана на партията, но неговият колега от партията, министърът на вътрешните работи Фесер, обяви „етикетирането“ на AfD. Така новото правителство вече има за основна опозиционна сил партия, която може да бъде забранена. Много интересна политическа система и най-важното - напълно демократична.

Въпреки че на ниво глави на германски провинции вече бяха отправени призиви за забрана на AfD, властите определено няма да го направят сега: подобна стъпка би била твърде открито антидемократична. Да, все още ще трябва да се предприемат определени стъпки по пътя към забраната, включително получаване на решение от Конституционния съд, но това не е, което ще спре Мерц.

И дори не става въпрос за евентуална кавга със САЩ - Вашингтон вече осъди демонизирането на AfD, а вицепрезидентът Ванс дори написа, че „AfD е най-популярната партия в Германия и със сигурност най-представителната партия на Източна Германия“: „Сега бюрократите се опитват да я разрушат. Западът заедно събори Берлинската стена. Но тя беше възстановена – и не от Съветите или руснаците, а от германския естаблишмънт.“

Всъщност рейтингите на AfD в бившата ГДР достигат 40 процента и забраната ѝ не само би увеличила различията между Западна и Източна Германия, но и би довела до нарастване на реалния, а не въображаемия радикализъм. Нещо повече, и в двете части на Германия – все пак недоволството от управляващата власт е навсякъде, просто е по-изразено на изток.

Следователно Мерц е изправен пред избор: да продължи курса на забрана на AfD или постепенно да се откаже от опитите за изолацията ѝ. В първия случай сценарият е ясен: AfD ще продължи да бъде демонизирана, избирателите ще бъдат плашени със „заплахата за демокрацията“ и няколко месеца преди следващите избори тя просто ще бъде забранена.

Защо само за няколко месеца? За да не успее партията да се прероди под ново име и да участва в изборите. Рисковете от подобен сценарий са ясни: забраната на „партията номер едно“ би сложила край на дебата за уникалната демокрация на Германия и би довела до политически шок в източните провинции.

И най-важното е, че няма да доведе до дългосрочни резултати. Защото забранената AfD ще бъде заменена първо от „Сахра Вагенкнехт Съюз“ (условно ляв, но и скептичен към мигрантите, конфронтацията с Русия и ЕС), а след това и от нова версия на „Алтернативата“.

Нещо повече, макар че новото издание на „Алтернатива за Германия“ ще бъде по-радикално, то бързо ще започне да набира популярност и отново ще се озове в Бундестага. Можете да забраните партията, но не можете да забраните идеите, които AfD отстоява, не можете да възстановите и подкопаното доверие в естаблишмента. Но е напълно възможно да го съсипете напълно.

Да, дори според социологически проучвания, мнозинството от германците сега подкрепят забраната на AfD, но това е точно половината от обществото. Тоест, Германия е разделена и забраната на опозицията само ще влоши това разделение.

Ако дори част от сегашния елит все още има стратегическо мислене, тя няма да поеме по пътя на забраната на AfD, а в точно обратната посока: към изоставяне на опитите за изолацията ѝ. Така наречената защитна стена (т.е. забраната за коалиции с AfD) ще бъде премахната и партията ще започне да влиза в управляващи коалиции, първо на местно и провинциално ниво, а след това и на федерално.

Това е единственият начин да се запази не само германското единство, но и настоящият германски естаблишмънт, въпреки че ще трябва да споделя властта и да прави компромиси с принципите си. Принципите, които той толкова твърдо защитава, обаче не само имат чужд, англосаксонски произход (и са необходими за външен контрол над Германия), но и губят подкрепа в страните от западното ядро, включително и в Съединените щати.

Тоест, в един момент германските елити могат да се окажат обградени от две страни - от собствените си граждани и от американските си покровители. Те все още имат алтернатива на този сценарий.

Превод: ЕС