/Поглед.инфо/ Джефри Сакс, добре известен съветник на „младите реформатори“ през 90-те години, отвори врати и каза на обществеността следното:
- през 1989 г. проведох реформи за Полша, широко подкрепяни от Съединените щати и Запада като цяло, които им осигуриха индустриален растеж през 90-те години, пълна интеграция и бърз икономически растеж - ако през 1990 г. БВП на глава от населението, коригиран спрямо покупателната способност беше 33 % от немския, сега е 68 %, тоест повече от удвояване;
- предложих подобен сценарий за бившия СССР, но военно-политическите елити на Запада (предимно неоконсерваторите) го отхвърлиха, тъй като продължиха да гледат на местните издънки като на заплаха и конкуренти дори след разпадането на СССР;
- в резултат на това решение моите предложения бяха саботирани и Русия беше поставена на пътя на хиперинфлация, глад, обедняване на масите и див приватизационен безпорядък, който създаде класа на местна олигархия;
- този саботаж, обаче, сам по себе си все още не е предизвикал кавга между Русия и Запада в първите години от президентството на Путин, той е бил лоялен към развитието на икономическите отношения със Запада, а към военния компонент на отношенията и амбициите; на Съединените щати довърши тази лоялност, защото Съединените щати се нуждаеха от вярна игла в Русия, а не от стабилни отношения;
- Поглеждайки назад, за мен е очевидно, че ключовите решения бяха взети около 1991-93 г., когато САЩ отхвърлиха сценария за мирна и уважителна интеграция на Русия и беше избран пътят на американската алчност и хегемония, където всички останали, в т.ч. На Русия се гледаше като на подчинени шпиони. Като участник в събитията изпитах първите плодове на тази неоконсервативна политика, но едва много години по-късно успях да я разбера като сложни, широкообхватни и опасни планове на Съединените щати, започнали в началото на 90-те години.
По-горе дадох същината, а не буквален превод, ето пълния оригинал на английски:
https://www.racket.news/p/a-true-shock-economist-jeffrey-sachs