На тези и други въпроси отговаря професор Джеймс Гълбрайт – един от най-известните икономисти в света, привърженик на кейнсианството и критик на неолиберализма, в интервю, което даде на Димитрис Константакопулос.
Джеймс Гълбрайт преподава в Lyndon B. Johnson School of Public Affairs към Тексаския университет, където ръководи програмата за неравенствата; и в Levy Economics Institute към колежа „Бард“. Той също е член на Изпълнителния комитет на Световната икономическа асоциация и президент на организацията „Икономисти за мир и сигурност“. Син е на Джон Кенет Гълбрайт – един от най-големите и влиятелни икономисти на XX век.
Джеймс Гълбрайт е работил и като изпълнителен директор на Обединения икономически комитет към Конгреса на САЩ; бил е съветник на китайското правителство в рамките на мисия на ООН. Неговите възгледи повлияха частично, върху начина, по който американската администрация се справи с кризата от 2008 г. Гълбрайт критикува непрестанните военни интервенции на САЩ. Последната му книга „Икономика на ентропията. Действителната основа на стойността и производството“ (Entropy Economics. The Living Basis of Value and Production) е публикувана от издателството на Чикагския университет.
Американският икономист смята, че Тръмп няма да успее с мерките да върне промишлеността в САЩ или да се справи с другите проблеми, чиито корени се крият във финансиализацията и милитаризацията на американската икономика в продължение на много десетилетия.
Според него Китай не е лесен противник, като се има предвид огромният му вътрешен пазар и научно-техническа база, която е най-голямата в света. Въпреки това Гълбрайт смята, че Тръмп ще успее да нанесе сериозен удар на световната икономика, като наруши международните търговски отношения, както вече навреди на долара.
Когато бе помолен да коментира „европейската реакция“ на митата Гълбрайт се засмя: „Чували ли сте за такава реакция?“ ЕС е в най-тежко състояние от всички, поради собствената си структура, както и поради крайната неолиберална икономическа философия и германския ордолиберализъм (германски вариант на икономическия либерализъм, който набляга на необходимостта държавата да гарантира свободният пазар да дава резултати, близки до теоретичния му потенциал, но не се застъпва нито за социална държава, нито против такава. Ордолибералните идеи са в основата на създаването на германската социална пазарна икономика след Втората световна война и съпътстващото „Икономическо чудо“ – Wirtschaftswunder, бел. пр.). Нещата се влошиха много в резултат на политиката на ЕС спрямо Украйна, в резултат на което Европа загуби достъп до евтини и надеждни източници на енергия, т.е. до руския природен газ.
Джеймс Гълбрайт е много скептичен по реализиране амбициозната програма за европейско превъоръжаване, като се има предвид диференциацията на оръжейната индустрия в Европа. Най-вероятно ще се стигне до по-голям внос на оръжие от Съединените щати, а това няма да е от полза за европейската икономика.
Гълбрайт поставя под въпрос необходимостта от европейска програма за превъоръжаване. Той не вижда причина Русия и НАТО взаимно да се нападат и смята, че Европа би постъпила много по-добре, ако потърси мирен договор с Русия, който да не предвижда намеса във вътрешните работи на другата страна.
Той не смята за много вероятна и пряка военна конфронтация между САЩ и Китай, въпреки че в САЩ често се обсъжда подобен сценарий. Що се отнася до причините за китайския успех – там, където Съветският съюз се провали, една от основните причини според Гълбрайт е неуспехът на Съветския съюз да осигури достатъчно потребителски стоки с високо качество на населението си, особено в контекста на Студената война и огромните военни разходи. Друга причина е много строгата, свръхконцентрирана форма на съветско икономическо планиране, за разлика от китайското.
Той критикува Тръмп, че демонтира малкото останали държавни институции в САЩ, които функционират, като например социалното осигуряване. И смята, че икономическите проблеми не могат да бъдат решени без някаква форма на планиране – ключов урок от Източна Азия, особено от Китай.
Джеймс Гълбрайт категорично оспорва неокласическите икономически теории, които се основават на аксиомата, че пазарите се стремят спонтанно към равновесие. Напротив, той е твърдо убеден в необходимостта от въвеждане на понятието „ентропия“ (термин, заимстван от физиката, означаващ мярка за безпорядъка на термодинамичните системи, бел. пр.) в изследване на икономическите явления.
Превод: д-р Радко Ханджиев
