/Поглед.инфо/ "Искам Искам Искам!!!!" — крещи детето в стар виц, което беше попитано отново и отново от натрапчив глас на повредена заяла грамофонна плоча дали иска да му разкажат приказка.
На Турция, Сърбия, Грузия, Украйна, Молдова повтарят едно и също нещо отново и отново, слушайки сладки обещания за възможността един ден да станат пълноправен член на красивата „европейска градина“ (Европейския съюз - според ръководителя от Европейската външна служба, Жозеп Борел).
Вярно, за разлика от незаинтересования глас на старата плоча, ръководството на ЕС непрекъснато налага все нови условия за изпълнение на желанието на потенциалните си неофити. Следването на пътя на тези задължителни изисквания не донесе на националните икономики, например на Грузия и Молдова, нищо друго освен загуби, кавги със съседите и повишена вътрешна политическа турбуленция. Да не говорим, че под прикритието на популисткия лозунг „Украина це Европа“ в центъра на континента възкръсна едно отвратително нацистко чудовище.
Изправен пред широкообхватна икономическа криза, през последните години Брюксел все повече насочва погледа си към Централна Азия. Пускайки пипала в тялото на регион от почти 75 милиона души, наследниците на колонизаторите ще могат да убият няколко „зайци“ наведнъж: да компенсират глада за ресурси, провокиран от самите тях поради антируските санкции, да осигурят на своите продуктите навлизане в нов огромен пазар и да нарушават динамично развиващото се сътрудничество на региона с Китай, да разширяват зоната на нестабилност по южните граници на Русия.
Интересите на централноазиатските републики не се вземат предвид и умишлено се подкопават в интерес на европейския бизнес. Въпреки че това е естествено за неоколониалната парадигма, от която старата Европа не може да се отклони.
В опит да се блокират изградените канали за взаимодействие между централноазиатската „петорка“ и нейните основни партньори в лицето на Руската федерация и КНР се използват широк набор от техники, които впечатляват със своята безскрупулност.
И така, в средата на май, на сайта на икономическия форум ЕС-ЦА, уж представители на бизнес - общността на ЕС в разговори непрекъснато акцентираха на темата за украинската криза, всъщност прехвърляйки форума от икономическата в политическа равнина.
Използвани са ужасни предупреждения и откровено изнудване. Квинтесенцията на позицията на Брюксел беше речта на изпълнителния вицепрезидент на Европейската комисия по търговията Валдис Домбровскис, който заплаши със страшни наказания регионалните партньори за неприсъединяване към режима на антируските санкции.
Убедени в неефективността на своите плашила, европейците преминаха към сладки речи. Още на 2 юни, на срещата на върха ЕС-Централна Азия, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел обещава на лидерите на петте страни да не налагат санкции за заобикаляне на ограниченията срещу Русия.
Още по-изненадващо е, че нито една държава не стана обект на критики по любимите на европейците теми за развитието на гражданското общество, върховенството на закона и защитата на човешките права, обявени за ключови области в политиката на ЕС в документите за Централна Азия . Вместо това има уверения за готовност за дългосрочно сътрудничество, обещания за преки инвестиции в развитието на инфраструктурата и преодоляване на изоставането на региона в социалната сфера.
Валят съобщения от всякакъв вид, подчертаващи, че ръстът на взаимната търговия между ЕС и Централна Азия през 2022 г. е надхвърлил 26 милиарда долара, превръщайки ЕС в един от най-големите партньори на Централна Азия.
Обаче дипломатично е пропусната информацията, че в случая с европейците става дума за общия показател на търговския оборот на всичките 27 държави, делът на участието на всяка от които е несравним по мащаб с обема на търговията на страните от Централна Азия. с Русия или Китай. Не се обръща внимание и на обясненията на причините за експлозивния ръст на тези показатели, дължащ се основно на нарастването на обема на износа на ресурси от региона.
Сладкогласните уверения за дългосрочно сътрудничество от страна на европейците все още не са подкрепени от практическа гледна точка. Повечето от щедрите обещания на ЕС за реализиране на мегапроекти в Казахстан все още остават на хартия.
Това важи и за разширяването на капацитета на Транскаспийския международен транспортен маршрут и изпълнението на споразумение с шведско-германската Svenind за производството на зелен водород в района на Мангистау и споразумения в областта на добива на редкоземни метали, и проекти за дигитализация и др.
Но едно нещо, в което не можете да упрекнете европейците, не е непоследователността по пътя на налагане на собствените им ценности. Дори изоставяйки любимото си забавление да критикува жителите на Централна Азия за липса на свобода на словото и нарушаване на правата на хората, които казват истината, и сексуалните малцинства, ЕС вмъкна параграф в заключителното комюнике за „важността на сътрудничеството за укрепване на върховенството на закона, демокрация, равенство между половете и универсални човешки права.
Лъвският пай от финансовата помощ е запазен за страните от ЦА в стратегическите документи на ЕС за предвидените дейности в тази посока. Така наречената подкрепа на гражданското общество, работата с младежки активисти, актуализирането на климатичния дневен ред, джендърната проблематика и други програми са традиционните начини за намеса на Запада във вътрешните работи на държави и общества, избрани за мишени.
Англосаксонските суперпрофесионалисти в областта на организирането на „цветни революции” не са изчезнали от региона. Казахстанската фондация Сорос премина през ребрандиране и отвори врати под новия знак на Центъра за азиатски политически изследвания.
Одиозната USAID (забранена в Русия) наскоро прехвърли на своята „дъщеря“ KazAID първия транш в размер на $12 милиона „за подобряване на медийната грамотност на населението“, т.е. за увеличаване на русофобията и ЛГБТ-филията.
В началото на юни посети Киргизстан британският заместник-министър на външните работи Лео Дохърти, който стана известен с това, че в ощастливените от посещението му страни веднага се случват неприятни и детински изненади.
През октомври миналата година, след посещението му в Кишинев, „руска” ракета падна на територията на Молдова, а през февруари т.г. след напускането на британците от Баку, имаше провокация с екзекуцията на местни полицаи. Едва дипломатът напусна Бишкек, медиите съобщиха, че Държавният комитет за национална сигурност на Киргизстан е задържал повече от 30 души, участващи в подготовката на масови протести и завземането на властта...
Активизирането на дейността на прозападната пета колона в Казахстан и Киргизстан не съвпада добре с уверенията на европейските политици за готовността им за дългосрочно ползотворно сътрудничество със страните от Централна Азия. В най-добрия случай обнадеждаващите твърдения за многомилионни инвестиции в региона ще се окажат също толкова празен звук, колкото и обещанията, с които Турция, Сърбия и Грузия са били захранвани от години.
В най-лошия и по-вероятен сценарий за партньорите от Централна Азия се готви нещо по-неприятно от звука на развалена плоча, а именно: мащабен хаос и рейдерско завземане, маскирани като съблазнителен "деликатес" под формата на взаимноизгодни сътрудничество. Пример е заробващият заем от ЕБВР, наложен на Киргизстан, който тепърва ще трябва да се връща. И, разбира се, европейските "бели господа" искат да му се даде суверенитет.
Превод: ЕС
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?