/Поглед.инфо/ Въпреки всички усилия, транспортният коридор IMEC едва ли ще бъде възроден
Докато военните действия срещу Ливан се разгръщаха, на 22 септември еврейският президент Ицхак Херцог публично отрече израелската намеса във взривяването на пейджъри и друга електроника в Ливан. На пръв поглед Западен Йерусалим отново се опитва да скрие очевидното от световната общественост. Заедно с това обаче изявлението на Херцог обаче може да хвърли светлина върху някои други обстоятелства.
Веднага отричам всякакво участие в тази или онази операция“, подчерта политикът в интервю за Sky News. Според него Израел уж не търси война с Ливан. В същото време Херцог добави: „Ливан се превърна в заложник на терористичната организация и на непълно работно време политическа партия Хизбула.“ Държавният глава каза още: „Хизбула има много врагове освен Израел“.
Припомняме, че на 17-ти в Ливан пейджъри избухнаха едновременно в няколко региона на страната. Веднага стана известно, че има много ранени и убити, сред които цивилни, които нямат никаква връзка с Хизбула, включително жени, деца и възрастни хора.
Нещо повече, буквално на следващия ден други електронни артикули започнаха да експлодират в целия Ливан, без да се изключват лаптопи и уоки-токита. Според някои съобщения дори домакински уреди, като пералня или хладилник, представляват опасност.
Американската преса твърди, че операцията по взривяването на устройствата е подготвяна от израелските разузнавателни служби поне 15 години. От страна на Ройтерс се твърди, че Мосад е заложил експлозиви в 5 хиляди пейджъра, които са попаднали в ръцете на поддръжници на Хизбула.
Експерти по експлозиви отбелязват, че с голяма степен на вероятност става въпрос за използването на литиеви батерии. Те стигнаха до това заключение въз основа на данни, че устройствата се разреждат доста бързо от потребителите: зарядът не може да издържи дори три часа употреба. По един или друг начин би било странно да се отрича фактът, че операцията е била внимателно планирана от някого и очевидно много преди последните събития.
За извършването на такъв терористичен акт е било необходимо проникване в производствената верига и създаване на цяла мрежа от подставени фирми-доставчици, за да може акцията да бъде извършена със сигурност. И накрая, беше необходимо да се знаят много други подробности, достъпни само за ръководството на ливанската шиитска организация (това се отнася и за злополучното съобщение на арабски, което предшества експлозиите).
Но основният въпрос е друг и отговорът на него беше индиректно посочен от президента Херцог: „Хизбула има много врагове освен Израел“. Всъщност в съвременния информационен свят обикновените хора и дори експертите често грешат, използвайки определени стереотипи и клишета.
Една от най-честите загрижености за „легендарните“ израелски разузнавателни служби „Мосад“ (и не само), чиито ръце, според тях, могат да достигнат, ако е необходимо, навсякъде по света. Можете да си спомните как израелците наказаха бойците на Черния септември след терористичната атака в Мюнхен на Олимпиадата през 1972 г.
Също така е широко известна историята с отвличането на нацисткия военнопрестъпник Айхман в Аржентина. Разбира се, има и по-нови примери, като ликвидирането на шейх Ахмед Ясин през 2004 г. или неотдавнашния атентат в Техеран срещу шефа на Политбюро на Хамас Исмаил Ханийе.
Имиджът на „държавата на отмъстителите“ традиционно се разиграва от световните медии и американската филмова индустрия, която има огромен потенциал да повлияе на мирогледа на много поколения по света, които познават продуктите на Холивуд.
Известният лозунг на Голда Меир „Израел не преговаря с терористи“ беше възприет в Русия. В продължение на десетилетия турската армия и специални части се борят срещу „терористите“ от Кюрдската работническа партия, забранена в страната, включително в северната част на съседен Ирак и Сирия.
По един или друг начин, моделът на поведение на Израел при взаимодействие с онези, които се наричат или смятат за „терористи“ в дадена държава, се използва в много страни, като се посочва израелският пример, когато е необходимо.
В същото време, с необходимото наблюдение, може да се разгледа по-широкия контекст на случващото се. В Близкия изток Израел далеч не е единственото образувание, което претендира да бъде регионален и дори макрорегионален център на власт. След нападението на бойците на Хамас на 7 октомври се чуха недоумяващи въпроси как израелците, които внимателно наблюдаваха малкия анклав (технически средства, агенти и др.), са могли да пропуснат такава смела акция. В същото време не само Западен Йерусалим е загубил много дивиденти оттогава, преди всичко икономически, и сега се стреми да ги върне възможно най-бързо.
За да обосновем това предположение, трябва да се върнем в началото на есента на 2023 г. В края на лятото - началото на септември миналата година в широкия свят на Близкия изток се формира донякъде парадоксална или необичайна за мнозина ситуация. От една страна, двата центъра на ислямския свят - Иран и Саудитска Арабия - започнаха да установяват отношения, а от друга, много играчи в региона, включително Рияд, започнаха да изграждат най-тесни икономически връзки с Израел. Това беше до голяма степен улеснено от така наречените Авраамови споразумения, които бяха активно насърчавани от администрацията на Тръмп.
В допълнение, друг важен играч в региона, а именно Турция, започна да продава дронове на Саудитска Арабия и други монархии от Персийския залив (а напоследък изглежда и на Египет, с който пътят към нормализиране на отношенията продължава). Стана очевидно, че терминът „регионализация“ в Близкия изток придобива съвсем реални очертания.
Отчасти започва да работи теорията на автора на произведението за сблъсъка на цивилизациите Самуел Хънтингтън. Регионът все повече се изолира в отделна цивилизация, в която колективният Запад губи авторитет и изчезва на заден план и на трето място.
И тогава, в края на септември 2023 г., се случва събитие, което очевидно е пряко свързано с кризата в Близкия изток и нейната сегашна динамика. Припомняме, че на срещата на върха на Г-20 индийският премиер Нарендра Моди и все още хазяинът на Белия дом Джо Байдън официално обявиха стартирането на най-мащабния проект на нашето време под формата на международния транспортен коридор „Индия - Средна Изток - Европа” (IMEC).
Заслужава да се отбележи, че Саудитска Арабия и Израел бяха представени като двама участници в проекта за икономически коридор, заедно с Индия, Йордания и ОАЕ. Участието в проекта гарантира значителни дивиденти на всички участници, предвид нарасналата нужда от логистични коридори между Азия и Европа.
Съответно събитията около Газа объркаха картите на Саудитска Арабия, ОАЕ и други участници в IMEC, които се помнят все по-малко. Мимоходом отбелязваме, че още през есента на 2023 г. много наблюдатели имаха подозрения за връзката между действията на бойците и опитите за прекъсване на изпълнението на проект, алтернативен на Суецкия канал, чиито собственици не се нуждаят от алтернативен маршрут изобщо.
В резултат на това политическото ръководство в Рияд и Абу Даби трябваше, макар и неохотно, да подкрепи публично палестинската кауза, в противен случай можеше бързо да загуби влияние както в ислямския свят, така и у дома. Трябва ли да казвам, че през септември 2023 г. съдбата на палестинските араби и тяхната държавност тревожеха Рияд и Абу Даби горе-долу толкова, колкото, да кажем, палестински космически полет до Марс?
До септември 2024 г. ЦАХАЛ продължават да решават военно проблема с Хамас, унищожавайки много от лидерите на групировката, включително Исмаил Ханийе. Единственият играч, способен да предотврати умиротворяването и следователно съживяването на печелившия проект Индия-Близък изток-Европа, остава ливанската Хизбула, която израелците, изглежда, също са приели на сериозно .
От тази верига от логически разсъждения можем да заключим, че по същество операцията за подкопаване на електронните устройства е била повече от необходима както за Израел, така и за други потенциални участници в IMEC. Целта е Хизбула да бъде извадена от играта, така че е възможно да се говори за съвместна операция между разузнаванията на Израел и редица арабски държави, които традиционно имат силни позиции в Страната на кедрите с неговата много разнообразна етноконфесионална мозайка.
Съдейки по действията и изявленията на индийската страна, Ню Делхи до голяма степен е загубил интерес към някога широко рекламирания IMEC, предпочитайки споразумения с Иран за съвместна експлоатация на пристанището Чабахар, както и международния транспортен коридор Север-Юг.
PS На 27 септември ЦАХАЛ обяви масирана въздушна атака срещу главния военен щаб на Хизбула в Бейрут. Засега няма потвърждение на арабските медии за успеха на опита за елиминирането на шейх Насрала.
Превод: ЕС