/Поглед.инфо/ За втори път през последните години голяма държава отправя ултиматум към президента на Турция. Този път от него се иска да избере между НАТО и Русия. Но ако последния път Ердоган можеше да изпълни чуждите изисквания, без да загуби реномето си, сега няма такава възможност. През 2016 г. Ердоган се извини на Путин и сега не може и не иска да приеме исканията на Вашингтон.

Празнуването на 70-годишнината на НАТО се проведе на фона на безпрецедентните различия между САЩ и един от ключовите членове на съюза. Щатите се нахвърлиха върху Турция - страната, чиято армия по размер е по-малка в алианса единствено пред американската. От Вашингтон, където министрите на външните работи на НАТО се събраха на среща, през последните няколко дни се чуваха все по-сурови изявления. Официалната причина е нежеланието на Турция да се подчинява на исканията на САЩ да се откаже от закупуването на руския комплекс С-400.

Първо, постоянният представител на САЩ в НАТО Кей Бейли Хътчисън, отговаряйки на въпрос за възможността за изключване на Турция от НАТО във връзка с С-400, заяви, че „Турция е много важен съюзник. Тя има голям принос за алианса, участва във всички наши мисии. Искаме Турция да остане в алианса, но тя не трябва да има руска система на своя територия”.

Още преди месец американците заплашиха да оставят Турция без F-35 (в производството на изтребителя участва и Турция), тъй като се твърди, че съществува опасност да се получи информация за качествата на тези самолети от руснаците, които ще обслужват първоначално турските С-400. Сега тези заплахи стават още по-реални.

В отговор ръководителят на турското МВнР Мевлют Чавушоглу, който беше във Вашингтон, каза, че доставката на С-400 е решен въпрос:

„Работим с Русия, както и с много други съюзници в НАТО, но това не означава, че подкопаваме Североатлантическия съюз ... Нито Западът, нито Русия трябва да ни принуждават да избираме между тях. Това беше направено с Украйна и вижте какво се случва”.

Чавушоглу допълни, че в неотдавнашен телефонен разговор с Ердоган Доналд Тръмп е обещал да реши проблемите около закупуването на С-400 и да реши проблема с доставката на американските F-35 (турците искат да купят до 100 броя) и „Пейтриът” (тази система се предлага на турците вместо C-400, но Анкара е готова да я приеме не вместо, а заедно).

Не е известно какво е говорил Тръмп на Ердоган, но още преди речта на Чавушоглу по турската тема на срещата на НАТО се изказа вицепрезидентът Майк Пенс:

„Турция трябва да избира. Дали иска да остане важен партньор в най-успешния военен съюз в историята, или иска да рискува сигурността на това партньорство, вземайки безразсъдни решения, които заплашват целия алианс ... Закупуването на С-400 е голяма опасност за НАТО”.

Вицепрезидентът на Турция Фуат Октай отговори на Пенс в същия тон:

„САЩ трябва да избират. Искат ли да останат съюзници на Турция или искат да рискуват приятелството ни, като обединят силите си с терористи, за да подкопават защитата на съюзника на НАТО пред враговете?”

Ясно е, че не става въпрос единствено за С-400 - всичко е много по-дълбоко и по-сериозно. Руският противовъздушен комплекс беше само последната сламка, точката на пречупване. Турция не иска да се оттегли от НАТО, Съединените щати не могат да я изключат (това ще бъде смъртоносен удар за алианса), а и не искат - Вашингтон просто оказва натиск върху Анкара. Разногласията между САЩ и Турция са разнообразни - списъкът с въпросите, по които имат взаимни претенции, е впечатляващ.

Турция не харесва американската подкрепа за кюрдите в Сирия (тя приключва, но остава тежкото чувство), Турция не харесва американските планове за създаване на база на НАТО в Кипър (северната част от която е обитавана от турци и е страна непризната от никой друг освен Анкара) Американската подкрепа за опита за преврат през 2016 г. и укриването на Фетхуллах Гюлен.

Турция не харесва ескалацията на присъствието на кораби на НАТО в Черно море. Турция е недоволна от историческия си съперник и официалния съюзник Гърция - например, ученията „Иниохос”, които започнаха тази седмица и се провеждат в Средиземно море и Егейско море, с участието на САЩ и Израел.

Освен това Турция има много разногласия със Съединените щати в целия Близък изток, по-специално Турция няма да се присъедини към натиска върху Иран. Турция не е просто регионална сила - тя претендира за статута, ако не на едноличен, то на един от основните лидери на целия ислямски свят. И това е основната причина за това, че на Турция ѝ е тясно в рамките на НАТО и не може да допусне даже намек, че дори и в известна степен е марионетка на САЩ.

И работат не е само в ненавистта към САЩ в ислямския свят, а и за това, че една страна, която претендира да стане главен говорител на интересите на ислямския свят в отношенията и конфронтацията си със Запада, не може да бъде част от Запада. Турция отдавна се раздели с надеждите за присъединяване към Европейския съюз. Самият Ердоган през всичките 15 години от своето управление води страната към по-голяма геополитическа независимост, а не към сближаване с ЕС.

Освен геополитическите разногласия със САЩ, идеологическите противоречия са още по-сериозни - моралните ценности на „братята-мюсюлмани“, политически изразител на чиято идеология може да се приема Ердоган, са много по-близо до Русия и Китай, отколкото до съвременния Запад. Тоест противоречията между Турция и САЩ са толкова дълбоки и разнообразни, че е доста изненадващо, че Турция все още е в НАТО. Още повече, влизането ѝ в алианса бе предизвикано главно от страха от Русия.

Да, през 1952 г. Турция се присъедини към НАТО по американската покана и против желанията на много европейци именно защото се страхуваше от СССР. Ясно е, че този страх беше активно раздухан от англосаксонците, но нашата страна също даде причина: в края на Втората световна война Сталин започна да говори за необходимостта от коригиране на съветско-турската граница. И това въпреки факта, че по време на разпада на Османската империя, СССР до голяма степен помогна на турците да запазят републиката си, а през 20-те и 30-те години Москва и Анкара са почти съюзници.

В следвоенните години отношенията на нашите страни са в голяма степен заложници на участието на Турция в НАТО, а след разпадането на СССР има опити за скарване с Анкара въз основа на пантюркистките ѝ амбиции – видите ли, Турция ще се вмъкне във всички бивши съветски републики с тюркски произход и език (Централна Азия и Азербайджан) и ще бъде основният противник на Русия в цялото постсъветско пространство. Но както показва опитът от последното десетилетие и половина, времето на управлението на Ердоган, двете страни могат не само да се конкурират, но и да си сътрудничат, дори когато е изключително трудно - както в Сирия. „Турски поток” и С-400 са двата основни символа на руско-турското сближаване. Те издържаха дори на такива провокации като унищожаването на нашия Су-24 и убийството на посланик Карлов.

Русия и Турция се нуждаят една от друга, за да постигнат много специфична цел - укрепване на независимостта на страните и придобиване на по-голяма геополитическа тежест. Да, сближаването на двете страни не ограничава суверенитета и международната тежест, а, напротив, засилва ги. Това е много трудно, но Путин и Ердоган правят всичко, за да се движат по този благоприятен за двете страни път. Контрастът между това, което дава членството на Турция в НАТО (т.е. колективния Запад) и сътрудничеството с Русия, става все по-очевиден - и ако американците наложат санкции на официалния си военен съюзник (например, с отказа да предоставят F-35), това ще бъде просто скандално. Придобиването на С-400 не е лесно решение за Ердоган - но решавайки това, той вече знае, че това няма да бъде добър коз в игра със САЩ.

Закупуването на С-400 прави Турция по-суверенна именно защото е взела решението само, и следователно никакви заплахи от страна на американците нямат никакъв смисъл, а пазаренето е безсмислено. В края на краищата целта на цялата политика на Ердоган е именно да направи Турция по-силна и по-независима. И с какво може да се замени този процес? С по-голяма зависимост от САЩ? Освен това от НАТО не може да има отлъчване. Това е напълно нерентабилно за атлантиците, да не говорим за факта, че това може да доведе и до действителното разпадане на съюза.

През 2016 г. Ердоган можеше да изпълни ултиматумното условие на Путин и да се извини за унищожаването на Су-24 и смъртта на подполковник Олег Пешков - защото без това беше невъзможно да се размрази отношенията с Русия, които му бяха нужни, за да направи Турция по-силна и по-независима.

Сега Ердоган не може да изпълни ултиматума на Вашингтон и да откаже покупката на С-400 – дори не защото ще загуби достойнството си пред Путин и собствения си народ, а защото това напълно противоречи на всичките цели на неговата политика, насочена към усилването на Турция.

* Благодарим за всяка подкрепа за Поглед.инфо и ПогледТВ. Тя е много ценна за нас и ни помага да бъдем независими. /Прочетете долу/

Превод:  В.Сергеев