/Поглед.инфо/ В Турция на 7 юни се проведат важни избори, на които се гледа като на тест за влиянието и силата на президента Реджеп Ердоган.
Евросъюзът и Турция се намират в една много деликатна връзка, която понякога може да бъде интерпретирана дори като липса на връзка. Няма съмнение, че през последните години отношенията се влошиха. Никой не може да каже дали ЕС все още иска Турция като член и не е ясно дали страната все още иска да влезе в Евросъюза. Въпреки това последните проучвания на общественото мнение показват, че 60% подкрепят членството, макар от тях само 30% да смятат, че то наистина ще се случи.
Докладите на ЕС – ябълка на раздора
Но Турция все пак е страна кандидат и притежава всички шансове да получи специална помощ в качеството си кандидатка. Тя също така може да получи и "недостатъците" на наблюдението от страна на Еврокомисията, Европарламента и критичните доклади впоследствие. Всички тези доклади често се посрещат с негативна интерпретация от турското правителство и могат сериозно да влошат отношенията.
Принос за критиката към Анкара има и гръцката част на Кипър, и арменската диаспора, за антимюсюлманските настроения в ЕС. Всички доклади с право са критични, но те винаги са пристрастни поради някакви странни "антитурски" алианси сред политическите групи.
Ефектът на сирийската криза
Външният фактор, който създава нови пропасти между ЕС и Анкара, е кризата в Сирия. Преди няколко години Турция и Сирия имаха доста добри отношения. В последствие обаче отношенията между Анкара и Дамаск се влошиха заради подкрепата на Турция за някои различни групи в Сирия, които искаха да се отърват от президента Башар Асад и неговите последователи.
След като ЕС също изрази ясните си симпатии за опонентите на Асад, това трябваше да засили отношенията на съюза с Турция. Но Турция, и в частност нейният бивш премиер и настоящ президент Ердоган, останаха много разочаровани от отказа на ЕС (и на САЩ) да предприеме военни действия или поне да въоръжат опозицията с тежки оръжия. Ердоган, който иска да стане лидерът или поне един от лидерите на сунитския ислямски свят, беше ядосан, че в борбата срещу режима на Асад е останал сам, без подкрепата на западните лидери. Това е и причината за неговото неохотно присъединяване към алианса срещу групировката "Ислямска държава".
Антимюсюлмански настроения
Но има и винаги ще има и вътрешни причини в Турция и в ЕС, които издигат пречки пред по-добрите отношения между Анкара и Брюксел. Вътре в съюза това са нарастващите антимюсюлмански настроения, засилени от такива насилнически действия като атаката срещу редакцията на изданието "Шарли ебдо". Те отключиха съществуващите в много държави съмнения спрямо турското членство. Възходът на някои десни, расистки и ислямофобски движения увеличиха опозицията срещу възможно членство на Турция, като някои центристки партии също заеха критична позиция срещу евентуалното членство на
Насочването към авторитарно или нелиберално управление в Турция бе "приветствано" от опонентите на турското членството. В същото време и силно разкритикувано от поддръжниците на страната, които виждаха в бъдещето членство, или поне в преговорите за него гаранция за човешките парва и инструмент за стабилизирането на демокрацията в страната. За тях Турция се отдалечава от демократичния консенсус с Европа, особено по отношение на свободата на словото. Многото журналисти, хвърлени в затвора, и заплахите срещу тях са ясни доказателства за това.
Желанието на президента Ердоган за промяна в конституцията и установяването на президентска система е друго доказателство за структурните промени в турската политическа система. Във всеки случай след продуктивните реформи за демократизация, които подкрепиха турското желание за членство в ЕС, настоящото ръководство изглежда има нови приоритети. Те са свързани със засилване на влиянието на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и на президента Ердоган в турското общество. /БГНЕС
----------------
Анализът е на Международния институт за изследване на Близкия изток и Балканите в Любляна, Словения.
Анкара / Турция