ЕСКУ и Голямото нулиране

/Поглед.инфо/ Голямото нулиране, обявено миналата година от Клаус Шваб, е подкрепено от световния елит и предвижда кардинални промени във всички сфери на човешкия живот, включително преправяне на самия човек в духа на така наречения трансхуманизъм.

Тук ще засегна само планираните промени в икономиката. Сред целите на икономическото преструктуриране две са най-важните.

Първата цел е драстично да се намали мащабът на производствените дейности. В „прекрасния нов свят“ на бъдещето, според плана, не трябва да живеят повече от един милиард души (от тях - един „златен милион“ представители на глобалния елит; останалите 999 милиона са слуги). В „Технотронната ера“ на Бжежински (1969) това се нарича преход към „постиндустриално общество“, а в докладите на Римския клуб то е представено под формата на препоръки за деиндустриализация. Римският клуб аргументира, че спадът в мащаба на индустрията е продиктуван от факта, че биосферата вече не е в състояние да устои на постигнатия технологичен натиск.

Втората цел е рязко намаляване на броя на икономическите субекти. Планът на Голямото нулиране цели да задържи малко компании в икономиката. Въпреки че Клаус Шваб не казва открито, че малкият и средният бизнес трябва да бъдат почистени, това следва от всички негови препоръки. В „прекрасния нов свят“ глобалните корпорации ще управляват икономиката. Жак Атали пише още по-откровено за тази характеристика на бъдещата икономика, изградена в интерес на „златния милион“, в книгата си „Кратка история на бъдещето“ (2006): държавите ще насърчават създаването на корпоративни гиганти, над с времето глобалните корпорации ще надделеят над държавите и в крайна сметка ще ги унищожат.

За извършването на такова нулиране са осигурени редица инструменти: печатни машини на централните банки, гигантски „пакети за помощ“, разпределени чрез държавните бюджети, периодично блокиране на икономическа дейност чрез локдауни и карантини; отслабване на антитръстовото законодателство, въвеждане на нови правила на играта на стоковите и финансовите пазари и други.

Ще се спра на инструмент, наречен ESG или ЕСКУ. Той вече неусетно се въвежда в практиката на тези, които се занимават с инвестиции, и тези, които могат да бъдат наречени инвестиционни обекти. Първите са банки, инвестиционни компании, инвестиционни фондове, институционални инвеститори (пенсионни фондове и застрахователни компании). Вторите са компании от различни сектори на икономиката, които се стремят да привлекат финансови ресурси под формата на банкови заеми или чрез пускане на акции и корпоративни облигации на финансовия пазар.

Съкращението ЕСКУ крие следните думи: Екологично, Социално, Корпоративно Управление. Това е набор от писмени и неписани норми за правене на бизнес в областта на околната среда, в областта на социалната отговорност и корпоративното управление.

Нормите на ЕСКУ бяха въведени преди няколко години. Усещаше се, че ръководителите на компании се подготвят за това в един момент ЕСКУ ще се превърне от „морални“ норми в твърди стандарти. Клаус Шваб казва, че човечеството трябва да премине от настоящия капитализъм на акционерите към „капитализъм на всички заинтересовани страни“ или „приобщаващ капитализъм“. Моделът на Шваб за „приобщаващ капитализъм“ е неясно описан, но на практика всичко е просто: само компания, която следва стандартите на ESG, има шанс да влезе в светлото бъдеще на „приобщаващия капитализъм“. Бизнесът ще трябва да премине през филтрите на ЕСКУ и можете да предположите, че 90 или дори 99 процента от икономическите субекти (фирми, компании, организации) няма да преминат през филтрите.

И филтрирането ще се извършва предимно от тези, на които е гарантирано, че ще влязат в „приобщаващ капитализъм“. Това са гигантските банки на Уолстрийт, лондонското Сити, Франкфурт на Майн, гигантските инвестиционни корпорации. Някои могат да бъдат посочени дори сега: “Вангард”, “БлекРок”, “Фиделити”, Стейт Срийт”, “Прайс”, “Капитал Рисърч Глобал”, “Капитал Интернешънъл”...

Вече са създадени над 700 специализирани фондове по света, които издават ЕСКУ облигации. Тези фондации се заемат да насочват набраните средства само към проекти, които отговарят на критериите за ЕСКУ . Постепенно се появява пазар на облигации за устойчиво развитие. Ето статистиката за този пазар:

Инвестиции на ЕСКУ - фондовете по основни направления в милиарди

Източник: Sustainable Bonds Insight 2020 // Environmental Finance.

Такъв пазар се появи съвсем наскоро, но той се развива със скорост, която е много по-висока от общия темп на развитие на пазара на облигации и корпоративни облигации. През миналата година, която се счита за изключително трудна за икономиката, емисиите на ЕСКУ облигации нараснаха 1,6 пъти. В общия обем ЕСКУ облигации преобладаващата част се пада на проекти (компании) от „зелената икономика“. Повечето от тях са в алтернативна енергия (възобновяеми енергийни източници). Дълговите задължения за такива проекти обикновено се наричат „зелени облигации“. Правителствата също участват в емитирането на зелени облигации. Пионер беше Полша (2016), следвана от Франция, Белгия, Холандия. Миналата година германското министерство на финансите започна да пуска зелени облигации на стойност 12,7 милиарда евро.

Най-активни в създаването на фондове, които организират финансиране на ЕСКУ проекти, са компании от "Голямата тройка" американски инвестиционни корпорации: „Вангард“, „БлекРок“ и „Стейт Стрийт“. Всеки от тях има свои собствени активи, измервани в стотици милиарди долари. Освен това те управляват активи, които са собственост на техните клиенти и им се прехвърлят на тръстове. В края на 2020 г. общата сума на активите в доверителното управление на Голямата тройка надхвърли 15 трилиона долара, повече от две трети от БВП на САЩ за миналата година.

Големите три корпорации се рекламират като участници на пазара, които работят в съответствие със стандартите на ЕСКУ от няколко години. В същото време, от гледна точка на антитръстовите закони и законите, регулиращи финансовата сфера на икономиката, Голямата тройка нарушава всичко, което е възможно. Американският конгрес от няколко години се опитва да постави под контрол Голямата тройка и да започне да разделя гигантите на инвестиционния бизнес, но без резултат.

При президента Джо Байдън Голямата тройка вероятно ще стане още по-силна. И най-важното е, че ще бъдат инструктирани да извършат селекция на пазара с помощта на ЕСКУ филтъра: инвестирайте в онези компании, които отговарят на ЕСКУ стандартите, и сключвайте споразумения за управление само за тези активи, които се вписват в тези стандарти. Съответно изтеглете средствата си от компании, които не отговарят на стандартите.

Голямата тройка ще разположи глобални инвестиции по такъв начин, че много индустрии ще започнат да изпитват инвестиционен глад и бавно да умират. На първо място, такава перспектива заплашва добивната индустрия, особено добива на нефт, природен газ и въглища. „Банкиране върху климатичния хаос 2021: Докладът за финансирането на изкопаемите горива“ току-що беше публикуван. В доклада се отбелязва, че след подписването на Парижкото споразумение за климата 60 от най-големите банки в света са инвестирали 3,8 трилиона в добива на изкопаеми горива. Банките от Уолстрийт станаха лидерите във финансирането на индустрията за изкопаеми горива, „ДжейПиМорган Чейс“, която е инвестирала 313,7 млрд. долара в индустрията за пет години, последвана от „Ситигруп“ (237,5 млрд. долара) и „Уелс Фарго“ (223,4 млрд. долара). И през 2020 г. за първи път през разглеждания период (2016-2020 г.) инвестициите в добива на изкопаеми горива спаднаха с 9 процента. Авторите на доклада изразяват надеждата този спад да се превърне в устойчива тенденция.

Докладът изразява възмущение, че банките от Уолстрийт безсрамно са игнорирали исканията на Парижкото споразумение за климата. В същото време авторите на доклада са убедени, че всичко свършва. Първо, на 19 февруари 2021 г. САЩ се върнаха към Парижкото споразумение. Второ, големите три инвестиционни фирми ще прилагат ЕСКУ стандартите в САЩ и извън тях.

Превод: В. Сергеев