/Поглед.инфо/ Китайският президент Си Дзинпин в предговора си към учебните материали за политическата учебна година на Комунистическата партия на Китай (КПК) написа, че модернизацията в китайски стил е отворила пътя на човечеството към нова форма на цивилизация. Това наистина ли е вярно?

Въпреки цялата претенциозност на подобно твърдение - а китайците го обожават, особено що се отнася до родната публика - трябва да се признае, че наистина има ценен опит в редица области.

Социалистическият капитализъм

Да започнем с икономиката. Към втората половина на миналия век западните анализатори като цяло са завършили развитието на т. нар. теория на развитието, според която политическата либерализация задължително трябва да следва икономическия растеж.

Въз основа на това САЩ и Западът като цяло се втурнаха да помогнат икономически на Китай по най-активния начин. Те бяха уверени, че колкото повече се ускорява развитието на частната и пазарна икономика в Китай, толкова по-бързо ще настъпи моментът на промяна на политическата система.

Просто казано, една разширена, богата и икономически независима средна класа ще премахне ККП от властта и ще проведе обща реформа на страната по западен начин.

Тази теория за западния политически мейнстрийм намери широка подкрепа сред мултинационалните корпорации, които бяха привлечени от китайската евтина работна ръка и политиката на отворени врати на китайското ръководство. Но това е едната страна на медала.

Започвайки своята икономическа модернизация, китайците не само с цялото си сърце приеха западните инвестиции и технологии, разположиха производствени комплекси на ТНК, но и много задълбочено проучиха положителния и отрицателния опит на СССР. Включително икономически идеи и разработки, които не са се реализирали у нас.

В Китайския народен университет (аналог на бившата ни Висша партийна школа) луксозната му библиотека има огромен раздел, посветен на СССР. Там се съхраняват и внимателно изучават аналитични разработки, изчисления и предложения, изготвени наведнъж от различни наши организации. Като Централният икономико-математически институт, Научно-изследователския икономически институт към Държавния комитет за планиране на СССР, Научно-изследователския институт за технически и икономически изследвания и др.

Компетентният синтез на това неосъществено у нас интелектуално наследство и западните парични и технологични инжекции станаха основата на „китайското икономическо чудо“. Благодарение на това те изградиха социалистическия капитализъм.

Какви са неговите характеристики? Ако на Запад неолибералите, спонсорирани от транснационални корпорации, обявиха силната държава за основен враг на пазара и демокрацията, като по същество унищожиха класическия конкурентен пазар и смазаха икономиката, то Китай пое по друг път.

Тезата там е „държавата контролира пазара, пазарът контролира предприятията“. Резултатът е парадокс: социалистическият пазар в Китай съдържа повече класически пазарни (стойностни) отношения и модели, отколкото модерният му западен аналог.

В същото време държавата много внимателно следи ситуацията в икономиката и ако нещо не я устройва, тя се намесва доста активно, избягвайки фалити, изкривявания или хаос в отделни сегменти и сектори. Да не говорим за някакви мащабни кризи.

Освен това държавата активно изравнява социално-икономическото положение на провинциите. Ако в началото провинциите на Източното крайбрежие на Китай се издигнаха и процъфтяха, сега има много сериозни трансфери за развитието на централната и особено на западната част на страната.

Втората особеност на социалистическия капитализъм е неговата подчертана социална насоченост под държавен контрол. През последните 40 години Китай е измъкнал повече от 850 милиона души от бедността, а БВП на глава от населението е нараснал 50 пъти, по данни на Световната банка.

Третата характеристика на социалистическия капитализъм е бързото развитие на инфраструктурата на страната, която работи както в полза на бизнеса, пазара и икономиката, така и в полза на индивида.

Например високоскоростната железопътна мрежа на Китай сега е осем пъти по-дълга от тази на Франция, 10 пъти по-дълга от тази на Япония, 20 пъти по-дълга от тази на Англия и 500 пъти по-дълга от тази на САЩ. Китай днес има толкова високоскоростни железопътни линии, колкото и целия останал свят.

Железниците са дълъг и скъп проект, който не е по силите на нито една частна компания. Освен това в много случаи е неизгодно от пазарна гледна точка. Но в рамките на голямата стратегия за икономическо развитие на страната това е необходимо и полезно.

Неолибералните демокрации не могат да си позволят това в мащаба, който позволява социалистически Китай. КНР, под ръководството на КПК, използва различни инструменти, включително такива грандиозни инфраструктурни проекти, за развитие на производителните сили на страната като цяло. И той не оставя този въпрос на самотек и не го оставя на отделни корпорации (дори и държавни) или региони.

Китай вече надмина САЩ по разходи за научни изследвания, инвестирайки над 400 милиарда долара годишно. Днес Китай е световен лидер по брой научни статии в инженерните области. Страната развива висококвалифицирана работна сила, фокусирана върху прилагането на най-новите технологии. Повече от 5 милиона китайци са учили в чужбина.

Мащаб на цивилизацията

Но гражданите на страната, които забогатяха и дори имаха положително отношение към Запада, не организираха цветна революция или по друг начин не отстраниха ККП от властта. Западната теория за развитието не е проработила в Китай. Това осъзнаване настъпи, след като Си Дзинпин, силен теоретик и практик в партийното управление, дойде на власт през 2012 г.

Другарят Си издигна идеологическото възпитание на населението на ново ниво и укрепи позицията на традиционната китайска култура като алтернатива на западните и американските ценности.

Това беше направено много компетентно, от създаването на комикси и серийни карикатури до визуални демонстрации в музеите.

Например модел на кораба на китайския мореплавател Джън Хе е поставен до модела на кораба Санта Мария на Христофор Колумб. И двата съда са от 15 век, но легендарният адмирал на империята Мин е живял 60 години по-рано. Въпреки това е видимо, че от корабчетата на Колумб могат да се поберат около шест върху „китаеца“.

Всъщност нищо повече не е необходимо. Китайците идват, виждат този мащаб и ниво на развитие на тяхната цивилизация, тяхното участие в това величие и никаква западна пропаганда за някакви илюзорни ценности и западно превъзходство вече няма да работи.

Всичко това е много важен аспект от развитието на всяка цивилизация - идеология, традиции и национална култура. Неразделимостта на духа на нацията и съвременната теория за нейното развитие с практическите дела. Приемственост и ангажираност на всички поколения в тези процеси.

КПК прави всичко, за да съедини и изравни развитието не само на пространството на страната, но и на нейното население. За да няма конфликт между бащи и деца или междуетнически противоречия.

За тази цел, например, миналата година първите два тома от нова поредица от избрани произведения на Си Дзинпин бяха публикувани в Китай на седем малцинствени езика - монголски, тибетски, уйгурски, казахски, корейски, и джуан. В книгите подробно се обяснява как, накъде и защо върви държавата, какво ще прави.

Много е важно хората да виждат образа на бъдещето и да участват в практически стъпки за постигането му. Участието в грандиозни дела също е много важно за населението на всяка цивилизация, стремяща се към успех.

„Беззападната“ глобализация

Китайските идеи за външна политика са не по-малко интересни. След като американците решиха, че стратегията за трансформиране на Китай чрез ангажиране не работи, те преминаха към политика на всеобхватно сдържане и отслабване.

Това започна да се проявява най-активно при Тръмп. И тогава Русия се разбунтува срещу неоколониалната глобализация. В резултат на това на Запад се появи понятието „минилатерализъм“ или „цъфналата градина зад висока ограда“ и „джунглата наоколо“.

В тази ситуация Китай започна активна борба за световното мнозинство и иска сам да го модернизира по своя си модел, още повече, че Западът продължава да поставя строги условия за неизбежната „демократизация“ на режимите и реалното подчинение на неговата воля.

Западът вижда във възхода на други държави преди всичко опасно предизвикателство и се опитва да сплоти около себе си свои съмишленици, които в света са все по-малко. Китай, напротив, отговаря на желанието за възход и развитие на други страни и се опитва да им помогне в това. Разбира се, преследвайки и своите собствени интереси.

Първо, това са китайски заеми и китайски технологии, на които другите страни ще клъвнат като на стръв. Но „засичането на въдицата“ ще бъде доста меко: Китай не изисква такова строго подчинение, еднообразие и единомислие като Запада.

Второ, ако други страни станат по-богати и се издигнат до по-високо ниво на цивилизация, повече хора в тези страни ще имат нови и нарастващи нужди. И това разширява възможностите на Китай като доставчик на голямо разнообразие от продукти.

В същото време той по никакъв начин не желае да влиза в остра конфронтация със Запада или да създава някакви блокове или групировки срещу него. Той се нуждае от Запада и като източник на нови знания, и като пазар за продажби. Затова Китай се опитва да убеди Запада да направи глобални или поне локални компромиси по най-важните и чувствителни въпроси за всички, използвайки „стратегията за присъствие“.

Той се състои в това, че максимален брой държави ще споделят позицията на Китай, а Китай от своя страна ще се превърне в ядрото на нова „беззападна“ глобализация. В крайна сметка Западът просто няма да може да се бори с тази глобализация на мнозинството, с всестранно нарастващия потенциал на това мнозинство, в един момент. И ще има помирение между „цъфтящата градина“ и „джунглата“.

Ако светът не бъде погълнат от ядрен апокалипсис преди 2030 г., тогава може би Си Дзинпин ще бъде прав и модернизацията в китайски стил ще отвори пътя на човечеството към нова форма на цивилизация.

Превод: ЕС