/Поглед.инфо/ След невиждан прилив на търсещи убежище хора, който заля европейските брегове през лятото и есента миналата година, европейските лидери се споразумяха да използват относително спокойната зима за слагане на ред в един процес, белязан от хаос.

Но само седмици, преди по-благоприятните пролетни събития, очаквани да отпушат нова вълна от пристигащи, континентът продължава да не е добре подготвен. И, от критична гледна точка, ситуацията е дори по-лоша.

Идеите, които бяха изтъквани като отговори на кризата през миналата година, се провалиха или останаха замръзнали в състояние на неопределеност. Единството на континента е на парцали, с държави, настояващи да изградят свои собствени решения - често включващи огради с остра като бръснач мрежа. И дори народи, които са били най-добронамерени при посрещането на бежанците казват, че са отчайващо близо до своята точка на пречупване или дори вече са я преминали.

Според анализатори резултатът е, че континентът трябва да се справи с предвидимото възраждане на кризата, която е най-голямата, с която се е сблъсквала Европа в историята си след Студената война. „Ситуацията е много опасна“, казва Крис Полет, старши служител в Европейския съвет за бежанци и изгнаници. „Всичко може да се случи.“

Днес европейските лидери ще имат последна възможност да се справят с кризата, преди темпото на новопристигналите неизбежно да започне да се покачва отново през пролетта. Но малцина имат някакви очаквания, че срещата на върха тази седмица ще успее там, където безброй други преди нея са се провалили.

"Европа може да се справи с това, ако иска да. Но трябва да има политически пробив. И аз не съм оптимист ", каза Полет.

С изключение на едно, каза той, "това ще бъде хаос. Това е ясно. "

Мащабът на безредиците и политическите сътресения може да бъде дори по-голям от този, пред който Европа се изправи през 2015 г.

Самите числа вече са изцяло с друго изражение: Макар пристигащите да са по-малко, отколкото във времето на разгара на кризата миналата година, броят хора, прекосили морето на път към Европа през първите шест седмици на годината – около 75 000 – е 25 пъти по-висок от този, който беше през същия период миналата година. Над 400 се удавиха при пътуването си.

На гръцките острови, които са най-често използваното в Европа място за акостиране на хора, бягащи от война и подтисничество в Близкия изток, Южна Азия и Северна Африка, хиляди пристигаха и в дните, когато суровите зимни морета бушуваха под напора на бурни ветрове.

Но след като бежанците стигнат до Европа, континентът все още не ги посреща със съгласувана система за управление на потоците. Само три от планираните 11 "горещи точки" - места в Италия и Гърция, където тези, които смятат, че е вероятно да получат убежище, ще бъдат отделени от тези, на които се очаква това да им бъде отказано - бяха създадени и работят от началото на седмицата. Квотната система, която имаше за цел да разпредели равномерно 160 000 бежанци на територията на континента, се е провали по същия начин: по-малко от 500 души се включиха. Междувременно страните в Източна и Централна Европа бойкотираха програмата.

При страни, стъкмяващи свои собствени решения за масовата миграция, под въпрос, както никога досега, е най-основната догма на идентичността на Европа след Студената война - че националните лидери трябва да действат съвместно, за да достигнат до всеобхватни за континента решения на общи проблеми.

В момента най-застрашена е действащата от десетилетия европейска система за свободно пътуване – Шенгенската зона. Европейските лидери предупредиха, че тя може да се срине в рамките на месеца, и че вече е проядена от появата на нови огради, военни патрули и проверки за идентификация там, където някога е имало свободно движение.

Гърция може да стане първата жертва на залеза на Шенген, тъй като останалата част от Европейския съюз заплашва да изхвърли притисната от недостиг на пари държава от клуба за свободно движение, ако властите в Атина не наложат по-добър контрол на морската си граница с Турция. Миналата седмица ЕС даде тримесечен срок на Гърция да направи това.

Но някои не желаят да чакат толкова дълго. Източноевропейски страни, включително Полша и Унгария, се опитват да сформират антибежански фронт преди срещата на върха в Брюксел, опитвайки се да обединят сили около план, който на практика може да хване в капан мигрантите в Гърция и да не им позволи да пътуват оттам към Европа.

Унгарският премиер Виктор Орбан, който в понеделник нарече Европа „беззащитна и слаба“ за спирането на това, което той смята за ислямска инвазия, призова за изграждане на огради с остра като бръснач мрежа по северните граници на Гърция с България и Македония. Такава преграда вече съществува по гръцко-македонската граница, основен транзитен пункт за тези, насочили се по-нататък на север. Дори правителства, оценявани като оправдано пробежански, казват, че границата скоро трябва да бъде затворена.

По време на визита в македонската столица Скопие в петък австрийският външен министър Себастиан Курц каза, че неговата страна бързо се доближава до лимита, който си е определила, за приемане на желаещи убежище през тази година – по-малко от половината от общия за миналата година – и че Македония трябва да бъде готова „напълно да спре“ мигрантския поток в идните месеци.

Във вторник Австрия обяви план за ограничаване на новопристигащите, част от това, което сега е наричано мерки по „ефекта на доминото“ от Гърция през Балканите до Западна Европа, целящи да възпрат бежанските потоци. На пресконференция вътрешният министър Йохана Микл-Лайтнер каза, че Австрия се подготвя да отвори 12 нови пропусквателни пунктове по южната си граница и да въведе дневна, и дори почасова, квота за бежанския поток. Австрия ще последва и примера на Швеция, отказваща достъп до територията си на всеки, който няма валиден документ за пътуване.

“Ако са необходими огради, ще бъдат изградени и допълнителни огради”, каза Микл-Лайтнер.

Тези коментари само засилват натиска върху германския канцлер Ангела Меркел, чиято държава прие повече бежанци, от която и да е друга европейска страна, но е изправена пред засилващи се искания. Тя тръгва тази седмица към Брюксел с неотложната необходимост да прекъсне политическия застой. Една от възможностите е да се образува това, което някои наричат нова "коалиция на желаещите" - или списък на нациите, вероятно в Северна Европа, готови да приемат търсещите убежище, които се класират за преселването директно от Гърция и Турция. Тя също така залага на новите усилия на НАТО в борбата срещу трафикантите на хора в Егейско море, докато притиска Гърция по-бързо да изгради своите „горещи точки“ за регистриране и обработване на желаещите убежище. Междувременно тя продължава да оказва натиск върху турските лидери до краен предел за сделката, в рамките на която ЕС се съгласи да плати на Анкара 3 млрд. евро срещу турското сътрудничество при разбиване на трафикантските мрежи.

Но при брой на пристигащите, вече сериозно надвишаващ този за същия период миналата година, търпението на германците по отношение на Меркел се изчерпва. Вкъщи тя е изправена пред намаляващ рейтинг на подкрепа и консервативна реакция поради нейния твърд отказ да затвори границите на Германия, въпреки че прие през миналата година над един милион души.

Бежанската криза е „Гордиевият възел, който Меркел трябва да разсече. Но тя е вързана към него чрез своето политическо бъдеще и за нея няма път назад“, каза Давид Кип от германския Институт за международни отношения и сигурност.

Ако Меркел се провали в опитите си да придума за сътрудничество европейските лидери, адвокатите на бежанците казват, че може да има много тежки последици – не само за континента, но също така и за милионите хора, опитващи се да избягат от войните, които са погълнали Сирия, Ирак, Афганистан и други конфликтни зони. „Безпокоим се, че ще се стигне до ефекта на доминото, когато страните кажат „Имали сме достатъчно“,“ каза Уилям Спиндлер, говорител на кабинета на комисаря по бежанските въпроси на ООН. „Бежанските потоци са реалност. Докато е налице конфликт, ще има и хора, бягащи за да спасят живота си.“

А в момента така по света правят повече хора, отколкото по което и да е време след Втората световна война – около 60 млн. души. Броят на опитващите се да влязат в Европа е относително малък фрагмент.

Хевън Кроули, която оглавява проучването на международната миграция в Университета Ковънтри във Великобритания, заяви, че Европа трябва да бъде в състояние да се справи с броя на хората, които достигат бреговете й. Съседите на Сирия, отбеляза тя, са се справили с много по-високи пропорционално числа. Но, добави тя, континентът е измъчван от вътрешно разделение, както и от усилия за задържане на хората отвън – вместо честно да пресметне какво трябва да стане, след като веднъж бежанците пристигнат. „Кризата е създадена от самата Европа“, каза тя. „Ако Ливан и Йордания могат да се справят, защо да не може най-богатият регион на света? Това е политика.“ /БГНЕС

-------------

Материалът на Гриф Уит и Антъни Файола е публикуван във в. „Вашингтон пост“.

Вашингтон / САЩ