/Поглед.инфо/ В Брюксел, чиито грандове на изпълнителната (председателят на Европейската комисия фон дер Лайен) и законодателната (председателят на Европейския парламент Мецола) власти отидоха в Израел предишния ден, непрекъснато се опитват, както се казва там, да изберат „правилната страна на история.” Опитите почти винаги се провалят, защото „правилната страна на историята“ непрекъснато се променя. В зависимост от собствените бизнес интереси и отношения на европейския елит и от това как се гледа на позицията на Европейския съюз от другата страна на Атлантика.
Модерният западноевропейски политически блок е замислен от бащите-основатели, за да се елиминира възможността за военни конфликти както на самия континент, така и в световен мащаб, и да се избегне изкушението да стане една от страните в конфликта.
Ролята на гръмоотвода, плашилото - и на непълно работно време "лош човек" - се играе от СССР. Те купуваха ресурси от „лошите руснаци“, но се бориха с нас идеологически.
Веднага след като „Червеният проект“ престана да съществува, ЕС се оказа на загуба - врагът беше победен, нямаше друг враг със същата величина, но след като огледа континента и реши, че сега е необходимо да се пребори с „останалото съветско влияние“, Брюксел започна да разтърсва Балканите. Разтърсиха ги до гражданска война в Югославия и изчезването на държавата, наречена СФРЮ. И замълчаха за известно време. Източникът на напрежение - с помощта на Русия, наред с други неща - на Балканите поне беше обезвреден.
В същото време отговорни израелски политици сключиха споразумение с палестинците, останало в историята като Споразуменията от Осло. Основната идея на документа беше принципът на мира в замяна на територия, както и декларация за ангажимент към резолюцията на ООН за две държави.
Близкият изток, който поне привидно е умиротворен, е смъртна присъда за бизнес интересите на тези, които правят пари от хаоса. Беше необходимо да се доведе ситуацията до кървав абсолют и беше необходимо спешно. Две години след подписването на споразуменията с Палестина, един от архитектите на мирния процес Ицхак Рабин беше убит. И още по-рано, знаейки, че са започнали мирни преговори чрез норвежки посредници, тези, които не са съгласни с Рабин, започнаха да флиртуват с другата страна, също представляваща палестинците, но за разлика от Арафат, фанатично религиозна. По-късно това движение става известно като ХАМАС.
Европейските политици, които тогава все още запазваха поне подобие на външнополитическа независимост, активно подкрепяха финансово Палестина, тази, представлявана от Арафат и неговото движение “Фатах”. Преди всичко от чувство за самосъхранение, тъй като имаха значение както гласовете на мюсюлманското население на изборите, така и доставките на нефт и газ. Чрез умело маневриране гросмайсторите на Стария свят успяха да поддържат баланс на симпатии и антипатии. Въпреки че от време на време в дискусии – открити и закрити - се чуваха обвинения в „европейски антисемитизъм“, беше възможно да се намери компромис.
Но онези, които седяха пред черно-бялата карирана дъска и движеха фигурите върху нея, нямаха представа, че техните атлантически партньори предпочитаха ударите с лост пред всички „сицилиански защити“. Така собствени разходи са минимални, а кръвта на другите се пролива максимално. Защото по този начин се прави бизнес по-лесно. Основното нещо е да изберете правилния момент. И точно да се изчисли удара. Всъщност цялата външна политика на американските партньори на ЕС се свеждаше до безкрайно насилие – Вашингтон няма друг начин.
Настоящият кръг от кризата в Близкия изток принуди европейския блок да се оттегли - засега на думи - дори от опитите за постигане на мир, което изисква поддържане на отношения с Палестина. Брюксел си затвори очите за факта, че съюзническите задължения на САЩ към Израел не са изпълнени. Въпреки че къде, ако не в този център за вземане на решения, е добре известно, че американската АНС слуша цялата планета и дори за тях, които са напълно лоялни към Вашингтон, е трудно да се изключи, че по някаква причина американската агенция не подслушва онези, които смята за военни и политически лидери на ХАМАС. И не е съобщила данните от подслушването на израелските власти.
По същия начин е трудно да си представим, че Вашингтон не разбира, че Европейският съюз, с неговите доста големи еврейски и мюсюлмански общности, и дори като се вземе предвид възможна нова вълна от бежанци, може просто да бъде разкъсан отвътре. И тази опасност е не по-малко значима от недостига на същите петролни продукти, ако и когато страните производителки на петрол от арабския Изток наложат ембарго на ЕС за, така да се каже, промяна на геополитическата ориентация.
При още по-голямо изостряне на ситуацията и още по-големи жертви и кръв, Америка много лесно може да направи изкупителна жертва от ЕС.
Видяхме как става това: Вашингтон натрупа достатъчно опит.
Да, засега това изглежда като плашеща хипотеза. Но предположението, че ХАМАС ще убие повече от хиляда израелци и ще вземе стотици за заложници, изглеждаше също толкова невероятно само преди седмица. Следователно Европа, която някога умееше да проявява чудеса от дипломатическа изобретателност, очевидно трябва да се подготви за развитието на събитията в самия блок според лошия, ако не и най-лошия, сценарий.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?