/Поглед.инфо/ Постоянните разговори за нарастващата руска агресия и опасността, която Москва представлява за Швеция, е фалшива конструкция, казва почетният професор от университета Умео и участник в политическите дебати Пер Саландер. Както той пише в статия за Dagens Arena, по този начин властите се опитват да сеят разцепление в страната, което ще мотивира постепенното интегриране на Швеция със САЩ и НАТО, което от своя страна подкопава шведската традиция да остава извън алиансите.

Министърът на отбраната Петер Хултквист и привържениците на несоциалистическите партии, участващи в политическите дискусии, мотивират натрупването на въоръжения от Швеция с факта, че „ситуацията със сигурността се е влошила в съседните ни региони“ – и всичко това поради „нарастващата руска агресия“, „анексията на Крим“ и това, че Русия инвестира сериозно във въоръжените сили.

Медиите изобщо не подлагат на съмнение тези „повтарящи се мантри“, приемайки и излъчвайки тази картина на света като единствената и непогрешима истина. Ала по мнението на почетния професор от университета Умео, участника в политическия дебат Пер Саландер, всичко това е изграждане на фалшива конструкция.

Както експертът отбелязва в статия за Dagens Arena, в този контекст си струва да се припомни многократното участие на Швеция в учения на НАТО, явно насочени срещу Русия в Балтийско море, факта, че частите на опълчението в Готланд се обучават от американски морски пехотинци, известните „зелени барети“ и че Швеция позволи на САЩ и НАТО да използват територията на страната за изпитания на нови оръжейни системи.

Също така, не забравяйте за споразумението с НАТО, което предполага, че Швеция ще приеме войските на алианса на своя територия, както и за присъединяването на страната към Stratcom, компания, базирана в Балтийските държави, чиято официална цел е да действа в името на интересите на НАТО във всички ситуации. Не е изненадващо, смята Саландер, че Русия реагира на това.

Що се отнася до въпроса с Крим, професорът отбелязва, че близо до Севастопол има гигантска руска черноморска военна база. През 1990 г., по време на преговорите за обединението на Германия и предстоящото разпадане на Варшавския договор, НАТО обеща да не се разширява „и на сантиметър на изток“. Днес обаче около дузина източни държави вече са се присъединили към НАТО, а Украйна и Грузия са следващите по ред. И ако Украйна стане член на НАТО, базата на Русия в Севастопол в Крим, разбира се, щеше изчезне.

Може също да се добави, че Крим исторически принадлежи на Русия до 1954 г., когато Хрушчов просто дарява полуострова на Украйна. Родният език на повечето кримчани е руски, руският също така доминира там в медиите и културата.

Съгласно свидетелството на професор Ричард Саква, британски политолог и публицист, специалист по изследване на политическите процеси в Русия, по-голямата част от населението на Крим е за обединението с Русия. И така, пише авторът на материала, очевидно е, че Русия от векове има специални отношения с Крим и намеците, че Швеция може да се намира под същата заплаха като полуострова, са абсолютно измислени и напълно неправдоподобни.

По отношение на натрупването на оръжия на Русия авторът предлага да се позоваваме на цифри. По данните на Стокхолмския международен институт за изследване на мира, през 2019-2020 г. отчисленията за военната сфера на Русия са се увеличили с 2,5%, но САЩ са увеличили разходите си в тази област с 4,4%, а Швеция - с 6,7%.

Руските военни разходи паднаха до 6% от сумата, която НАТО харчи за отбрана. Също така, не забравяйте, че САЩ, а не Русия, се оттеглиха от Договора за открито небе и Договора за РСМД, което прави по-трудно да се контролира това, което прави врагът, и вече е възможно да се разположат тактически ядрени оръжия в Европа.

Сравнявайки всички горепосочени факти, Пер Саландер заключава: предполагаемата руска агресия – това е преди всичко сееша разкол конструкция, предназначена да мотивира постепенната интеграция на Швеция със Съединените щати и НАТО, а шведският министър на отбраната със своите действия и думи „иска да даде на Америка стратегическа позиция в Северна Европа и по този начин подкопава шведската традиция да стои извън всякакви военни съюзи."

„Нови милиарди от джобовете на шведските данъкоплатци се насочват към армията. Военните печелят, да не кажа конкретно - военната индустрия с компанията SAAB начело. Нашата политика за сигурност би имала повече полза, ако наистина се интересуваме от позицията си извън съюзите и за поддържане на диалог. И тогава парите ще се харчат не за фиктивни нужди, а ще останат в хазната за реалните - здравеопазване и социална защита “, заключава авторът на материала.

Превод: ЕС