/Поглед.инфо/ Макар и след победата си на изборите президентът на Франция Еманюел Макрон и да бе представен като „факел“ на либерална Европа, в последно време той повече прилича на крал Луи XIV, който не се притеснява от мненията на простосмъртните, пише Dagens Nyheter. В този контекст, както отбелязва вестникът, предполагаемите опити на Макрон да замете „случая Бенала“ за това, че неговият охранител би манифестанти, ни заставя да се замислим за това дали Европа не свързва своите надежди с човек, който в един момент може да поеме по пътя на авторитаризма.
Късната неделна вечер на 7 май миналата година Еманюел Макрон изнесе своята победна реч: той току що бе нанесъл съкрушително поражение на „дясната екстремистка“ Марин Льо Пен. Младият френски президент бавно премина по Двора на Наполеон при Лувъра под звуците на европейския химн – „Одата на радостта“ на Бетовен, пише Dagens Nyheter.
Това, според изданието, е много силен символичен момент: в тъмните времена Макрон пое класическата френска роля на „факел на Европа“. И го направи на фона на музей, преправен от стар кралски дворец и футуристичните стъклени пирамиди, издигнати при неговия по-царствен предшественик Франсоа Митеран.
Така Макрон се представя като кормчия както на френската история, така и на бъдещето на Европа. „При такива условия е трудно да не се главозамаеш“, отбелязва изданието.
Но трябва да се помни и за това, че Людвиг ван Бетовен пише и „Героичната симфония“. Според известната история той я посвещава на Наполеон Бонапарт. Но когато младият герой се коронясва за император, Бетовен с ярост и разочарование зачерква името му от партитурите.
Във вторник Националното събрание на Франция обсъди два вота на недоверие. Единият бе предложен от левите партии, а вторият от дясната опозиция. Формално те бяха насочени към правителството, но реалната им цел, според Dagens Nyheter, е самият „властител“ – президента. „Той е обвинен в типичен кралски грях – високомерие“, смята вестникът.
Но тези вотове на недоверие нямат никакви шансове да станат нещо повече. Партията, или по-точно „личната машина на предизборната кампания“ на Макрон може напълно да блокира всички подобни инициативи.
„Но дебатите, както вътре, така и извън пределите на Националното събрание служат за предупредителен сигнал, както за самия Макрон, така и за либералната, позитивно възприемаща ЕС Европа, която вижда неговото президентство като опора срещу брекзитерите, националистите и путинистите. Нали героите могат толкова лесно да паднат от своите пиедестали. Или могат да бъдат бутнати от тях“, размишлява Dagens Nyheter.
В една от своите статии агенция Bloomberg нарича Макрон „кралят слънце 2.0“. Във Франция нееднократно е имало самоуверени лидери, а действащият президент често се сравнява както с Наполеон, така и с Шарл дьо Гол. Но в момента най-уместно изглежда именно сравнението с Луи XIV: Макрон създаде свой собствен Версай, двор, където той сияе като слънце и където не се безпокои от мнението на простосмъртните.
В същото време вотовете на недоверие се отнасяха до така наречения случай Бенала. Неговата същност се заключва в това, че според наличните данни личният охранител на Макрон Александър Бенала в специална екипировка пребива човек на първомайска демонстрация. Той е уволнен, но Макрон и неговия „двор“ са обвинявани, че са се опитали да потулят случая. „Подразбира се следното: Макрон използва максимата, че на кралските мускетари не се разпространяват обикновените правила“, пояснява изданието.
Ако контекстът бъде разширен, то именно тези изключения от правилата са проблем на президентството на Макрон. „Колкото и да ни е симпатична и колкото и да е важна неговата роля като защитник на прогресивните идеи, не трябва да се забравя, че той е задължен за своите успехи на поражението на традиционната партийната политика. Крайно тревожи това, че либерална Европа свързва своите надежди с такъв политически типаж, на който се градят настъплението на авторитаристите и националистите: с харизматичен силен лидер“, обобщава Dagens Nyheter.
Превод: Поглед.инфо