/Поглед.инфо/ Вече пет години унгарският премиер Виктор Орбан прилага концепцията си за „нелиберална държава“, примери за която са Русия, Китай, Турция и Сингапур. Според Der Spiegel, експертите смятат, че Унгария е направила избор в полза на „специален външнополитически път“, а във външната политика на Будапеща са видими всички признаци на „сбогуване със Запада“.

По покана на Виктор Орбан руският президент Владимир Путин отново пристигна в Будапеща. Според Der Spiegel унгарският премиер не се е срещал с никой друг чуждестранен лидер по-често през последните години, отколкото с него: това е деветата им среща от 2013 г. и четвъртото посещение на руския президент в Будапеща от 2015 г.

Официален повод за посещението са икономическите преговори и сключването на няколко споразумения в сектора на търговията, енергетиката и транспорта, но от страна на Орбан това също е демонстративен политически жест. Орбан никога не е правил тайна от своето разбиране за политика: вече пет години той реализира концепцията си за „нелиберална държава“, примери за която са Русия, Китай, Турция и Сингапур.

Според изданието Орбан е далеч не единствения европейски политик на високо равнище, който се стреми към сближаване с Путин, но никой друг не се държи по същия начин. От няколко години той настоява ръководството на ЕС да премахне антируските санкции и се застъпва за отношения с такива държави като Русия, Китай или със страните от Централна Азия, основани на взаимни интереси, а не на ценности.

Но политиката на Орбан вече няколко години надхвърля чисто икономическия прагматизъм. Никой друг високопоставен политик в ЕС не работи толкова активно по създаването на нелиберални съюзи. Орбан е основният привърженик на авторитарните президенти от Западните Балкани Александър Вучич, Мило Джуканович и Милорад Додик, както и бившия премиер на Македония Никола Груевски. Заедно със Сърбия Унгария по-активно от другите прокарва идеята за сътрудничество с Китай във формат „17 + 1“.

Освен това премиерът поддържа тесни контакти с израелския премиер Бенямин Нетаняху и турския президент Ердоган. Освен това от няколко години Орбан пречи на ЕС и НАТО при вземането на важни външнополитически решения: през 2016 г. Унгария блокира резолюцията на ЕС с критика по адрес на Китай, а тази година няколко резолюции на ЕС, осъждащи окупационната политика на Израел на Западния бряг, както и скорошното турско нашествие на територията на Сирия.

Политологът Петер Креко от Будапещенския ляволиберален институт „Политически капитал“ смята, че Унгария е направила избор в полза на „специален външнполитически път“.

„Орбан се сближава с авторитарните държави, не само защото ги смята за модел, а обкръжението му преследва там понякога не най-очевидните икономически интереси, но и защото вижда себе си като своеобразен „строител на мостове“ и посредник между Изтока и Запада“ - предполага Креко.

А бившият опозиционер, борец срещу комунизма, левичарският философ Гаспар Миклош Тамаш вижда в Будапеща истинските външнополитически знаци на „сбогуване със Запада“.

„Орбан изгражда романтичен национализъм, който включва такива луди елементи като например изявлението, че унгарците, като тюркски народ, се чувстват самотни в Европа. При Орбан Унгария във всякакъв смисъл все повече и повече обръща гръб на Запада и Европа.“, смята Тамаш.

Превод: М.Желязкова