/Поглед.инфо/ Стилът на управление на Макрон става все по-малко популярен сред французите, пише германският вестник Frankfurter Allgemeine. Последната анкета показа, че пандемията от коронавирус е изострила кризата на доверие и недоволството от действащата политика, докато идеите на Марин Льо Пен получават все повече и повече подкрепа. Според експерти тя има всички шансове да участва успешно в президентските избори след една година.

Резултатите от неотдавнашна анкета показват колко непопулярен е стилът на управление на Макрон сред французите, пише германският вестник Frankfurter Allgemeine. Пандемията на коронавируса засили общественото недоволство. Напротив, идеите на критичната за Европа Марин Льо Пен получават все повече и повече одобрение.

Както отбеляза говорителят на френското правителство Габриел Атал, той мечтае за избори без Марин Льо Пен, но в действителност всичко е различно: 52-годишната френска кандидатка за президент има всички перспективи да влезе в решаващия кръг за гласуване следващата пролет. Пандемията на коронавируса унищожи последните остатъци от оптимистичния дух, излъчван от Еманюел Макрон, когато встъпи в длъжност през 2017 г.

Здравната криза показа колко много французи сега споделят идеите на Льо Пен за ограждане, защита и връщане към националистическия мироглед. Институтът за изследване на общественото мнение Opinionway проведе мащабно проучване във Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство по поръчка на мозъчния тръст Cevipof, показвайки как пандемията е повлияла на общественото мнение. Резултатите за Франция бяха частично тревожни, пише германският вестник. „Здравната криза отново засили структурната политическа криза на доверие във Франция“, каза политическият анализатор Бруно Котрец от Cevipof.

Протестите на "жълтите жилетки" разкриха и кризата на представителната демокрация. Оттогава Макрон не е в състояние да намали съмненията за това. За разлика от подобни правителства в страни, сравними с Франция, френският президент до голяма степен управлява държавата, заобикаляйки парламента. Важни решения се вземат от тесния кръг на Съвета за защита от коронавируса, пише Frankfurter Allgemeine.

Заседанията се провеждат в атмосфера на „военна тайна“, дори членовете на кабинета нямат достъп до протоколите от заседанията. Освен това Франция обяви извънредна ситуация за опазване на здравето, което дава още повече ресурси на изпълнителна власт. 55% от анкетираните във Франция критикуват принципите на демокрацията в своята страна. Сред германците броят на недоволните от демокрацията е 32%.

Целта за етично и морално обновяване след идването на правителството на Макрон не беше постигната. 65% от французите смятат политиците в тяхната страна за корумпирани. За сравнение, 42% от германците споделят подобни вярвания. „Франция преживява криза на доверие от цяло десетилетие. Надеждата, че Макрон ще укрепи доверието с обновяването на политическата държава, не се сбъдна “, каза експертът Бруно Котрец.

Пандемията обаче насърчи французите да се доверяват повече на публични институции като болници или центрове за ваксинация. Като цяло обаче резултатите от социологическите проучвания са тревожни за предизборната стратегия на Макрон, подчертава изданието.

Само малка част от французите искат повече отвореност и интеграция с ЕС и световната световна икономика. 44% са за „по-добрата защита срещу света“. 19% искат повече прозрачност. Сред германците 51% подкрепят отвореността към света в икономическата сфера.

В други области курсът на Льо Пен също е по-съобразен със светогледа на нейните сънародници, отбелязва Франкфуртер Алгемайне. 62% от французите смятат исляма за заплаха за страната. Наскоро френският вътрешен министър по телевизията укори Льо Пен, че е твърде "мудна" по отношение на ислямизма. Льо Пен не се остави да бъде разтревожена. Тя призна, че е била прекалено агресивна в телевизионния си дуел с Макрон през 2017 година.

Тя очевидно залага, че французите вече са идентифицирали в нея борец срещу ислямизацията, докато Макрон все още трябва да изясни профила си, отбелязва германският вестник. Народното събрание прие на първо четене закон, укрепващ републиканските принципи, с който Макрон иска да отговори на притесненията на своите съграждани относно „ислямисткия сепаратизъм“.

Ориентираният към Европа курс на президента година преди изборите, насърчава все по-малко сънародници на Макрон. Още на европейските избори неговата партия изоставаше от партията на Льо Пен.

Членството в ЕС се счита за "добро нещо" от 45% от французите, продължава германският вестник. Политическият анализатор Каутерец оценява резултатите от проучването като изключително тревожни. Фактът, че членството в ЕС е нещо добро, заявиха и 43% от анкетираните във Великобритания. Фактът, че Франция в този аспект на практика е наравно с Великобритания, кара човек да се замисли. В Германия 52% от германците оценяват положително членството на страната си в ЕС.

Според статията проучването показва и отхвърлянето на „вертикалния, често авторитарен стил на управление“ на Макрон. 64% са на мнение, че страната се нуждае от децентрализиран и по-близък до гражданите процес на вземане на решения. Недоволството от липсата на политическо участие в живота на страната може да играе в полза на Льо Пен, която ловко действа като защитник на всички „забравени“ и се възползва от това, отбелязва Frankfurter Allgemeine.

Превод: ЕС