/Поглед.инфо/ Поляците искат добри отношения с американците, а в същото време и с руснаците, докато повечето от тях не искат да помогнат на друг член на НАТО, ако Русия го нападне.

Подобни констатации произтичат от проучване, поръчано от Вашингтонския аналитичен център „Пю Рисърч“, резултатите от което бяха публикувани в понеделник. Проучване на отношението на жителите на страните членки на НАТО към тази организация се провежда редовно, като тази година в нея се появиха интересни отговори, по-специално на въпроса за условията за използване на военна сила, както и за контакти със САЩ и Русия.

Привърженици на НАТО

Проучването показва, че поляците демонстрират най-голям ентусиазъм за членството в НАТО. 82% от анкетираните се изказват положително за Североатлантическия алианс в Полша. Следват литовците (77%), холандците (72%) и канадците (66%). От своя страна гърците и турците гледат на членството си в НАТО най-скептично. Повечето жители на тези две съседни държави, отношенията между които остават напрегнати, смятат, че е по-вероятно то да навреди, отколкото да помогне на държавата им (55% от турците и 51% от гърците).

Жителите на страните от Вишеградската четворка са по-малко ентусиазирани от Алианса, отколкото поляците. 48% от унгарците, 51% от словаците и 54% от чехите оценяват положително факта на членството на страната им в него. Освен това в повечето страни, обхванати от изследването, през последните 13 години се наблюдава увеличение на броя на поддръжниците на НАТО. В Полша в сравнение с 2007 г. те стават с 10% повече, в Литва, която е застрашена от Русия, с 18%, и в Украйна, която се стреми да се присъедини към Алианса, където руснаците започнаха война през 2014 г., с 19%.

Поляците не биха искали да изпратят армия за предоставяне на помощ

Положителното отношение към НАТО обаче не винаги е последвано от желание за участие във военни действия. „Пю Рисърч“ изясняваше дали жителите на отделните държави са готови да се съгласят, армията им да предоставя помощ на съюзник, който например е бил нападнат от Русия.

Повечето поляци (51%) обаче виждат необходимостта от военна операция за спасяване на съюзник, но 43% говорят против участието на нашата армия (40% от анкетираните заемат противоположна позиция).

Междувременно преди две години идеята за изпращането на полски военни да помогнат на съюзник беше подкрепена от 62% от поляците. Чехите са още по-малко склонни да използват собствените си сили в случай на конфликт (47% от анкетираните се изказват против), словаците (55%), германците (60%), италианците (66%) и българите (69%). Холандците (64%), американците (60%), канадците (56%) и британците (55%) са готови да помогнат на член на Алианса, когото е нападнала Русия.

Кой се надява на помощта на Америка

Нежеланието на поляците да задействат собствената си армия, напълно възможно, произтича от факта, че поляците не вярват в готовността на американците да се притекат на помощ на нападнатия от Русия член на НАТО. При такива обстоятелства само 47% от анкетираните от Полша вярват в лоялността на САЩ.

Още по-малко на бърза и решителна реакция на водещата военна държава на Алианса се надяват турците (46% от анкетираните вярват в нея), чехите (41%) и унгарците (39%). На противоположния полюс са страните от Западна Европа. В Италия 75% от анкетираните смятат, че американците ще помогнат на съюзник, който ще бъде в опасност. Следват британците (73%), испанците (72%) и канадците (69%).

Проучването показва, че поляците заемат не чак толкова проамериканска позиция, както обикновено се смята. Бяха попитани с коя държава Полша трябва да поддържа близки отношения: със САЩ или с Русия. 29% от поляците казват, че трябва да залагаме на контакти с американците, а 55% предпочитат да поддържат баланс и да си взаимодействат както с тях, така и с руснаците.

Британците са много по-проамерикански настроени (83% са за по-близки отношения със САЩ, а не с Русия), холандците (82%), испанците (73%) и французите (60%). По-близки отношения с американците, искат дори традиционно скептичните към НАТО немци (39%).

Границите са нечестни

Проучването ясно показва колко силен е копнежът по миналото в Източна Европа. 67% от унгарците казват, че в съседни държави има територии, „които им принадлежат“. 58% от българите, 48% от поляците и 46% от словаците имат същото чувство. В другата крайност са немците и литовците (по 30% всеки). Същият въпрос беше зададен и на руснаците. 53% от анкетираните в Русия смятат, че извън границите на държавата им остават исторически руски земи.

Шведите се доверяват на Кремъл по-малко от поляците

Както следва от проучване, проведено от изследователския център „Пю Рисърч“ в 33 страни, 79% от поляците не се доверяват на Владимир Путин. Репутацията на руския президент е по-лоша само в Швеция, където 81% от анкетираните казаха, че не му вярват. Като цяло в Западна Европа към него се отнасят предпазливо. Единственото изключение е Гърция, където 52% от анкетираните му се доверяват (43% не му се доверяват). Сред страните от Източна Европа той е най-популярен в България (62% от анкетираните му се доверяват) и Словакия (43%). Освен това, вече в Чехия, анкетираните са по-склонни да се доверяват на руския президент (съответно 60% и 33%).

Негативното отношение към Путин преобладава в 22 държави. Това важи и за трите страни, изучавани в Южна Америка: Мексико, Аржентина и Бразилия. В последната 61% от анкетираните нямат доверие на руския лидер, а 15% имат доверие.

В Азия хората от страните с развита демокрация (Япония и Южна Корея) са недоверчиви към него, докато във Филипините, Индия и Индонезия дялът на хората, които се доверяват на Путин, е по-голям от дела на онези, които имат противоположни чувства към него.

Превод: М.Желязкова



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели