Подобни констатации произтичат от проучване, поръчано от Вашингтонския аналитичен център „Пю Рисърч“, резултатите от което бяха публикувани в понеделник. Проучване на отношението на жителите на страните членки на НАТО към тази организация се провежда редовно, като тази година в нея се появиха интересни отговори, по-специално на въпроса за условията за използване на военна сила, както и за контакти със САЩ и Русия.
Привърженици на НАТО
Проучването показва, че поляците демонстрират най-голям ентусиазъм за членството в НАТО. 82% от анкетираните се изказват положително за Североатлантическия алианс в Полша. Следват литовците (77%), холандците (72%) и канадците (66%). От своя страна гърците и турците гледат на членството си в НАТО най-скептично. Повечето жители на тези две съседни държави, отношенията между които остават напрегнати, смятат, че е по-вероятно то да навреди, отколкото да помогне на държавата им (55% от турците и 51% от гърците).
Жителите на страните от Вишеградската четворка са по-малко ентусиазирани от Алианса, отколкото поляците. 48% от унгарците, 51% от словаците и 54% от чехите оценяват положително факта на членството на страната им в него. Освен това в повечето страни, обхванати от изследването, през последните 13 години се наблюдава увеличение на броя на поддръжниците на НАТО. В Полша в сравнение с 2007 г. те стават с 10% повече, в Литва, която е застрашена от Русия, с 18%, и в Украйна, която се стреми да се присъедини към Алианса, където руснаците започнаха война през 2014 г., с 19%.
Поляците не биха искали да изпратят армия за предоставяне на помощ
Положителното отношение към НАТО обаче не винаги е последвано от желание за участие във военни действия. „Пю Рисърч“ изясняваше дали жителите на отделните държави са готови да се съгласят, армията им да предоставя помощ на съюзник, който например е бил нападнат от Русия.
Повечето поляци (51%) обаче виждат необходимостта от военна операция за спасяване на съюзник, но 43% говорят против участието на нашата армия (40% от анкетираните заемат противоположна позиция).
Междувременно преди две години идеята за изпращането на полски военни да помогнат на съюзник беше подкрепена от 62% от поляците. Чехите са още по-малко склонни да използват собствените си сили в случай на конфликт (47% от анкетираните се изказват против), словаците (55%), германците (60%), италианците (66%) и българите (69%). Холандците (64%), американците (60%), канадците (56%) и британците (55%) са готови да помогнат на член на Алианса, когото е нападнала Русия.
Кой се надява на помощта на Америка
Нежеланието на поляците да задействат собствената си армия, напълно възможно, произтича от факта, че поляците не вярват в готовността на американците да се притекат на помощ на нападнатия от Русия член на НАТО. При такива обстоятелства само 47% от анкетираните от Полша вярват в лоялността на САЩ.
Още по-малко на бърза и решителна реакция на водещата военна държава на Алианса се надяват турците (46% от анкетираните вярват в нея), чехите (41%) и унгарците (39%). На противоположния полюс са страните от Западна Европа. В Италия 75% от анкетираните смятат, че американците ще помогнат на съюзник, който ще бъде в опасност. Следват британците (73%), испанците (72%) и канадците (69%).
Проучването показва, че поляците заемат не чак толкова проамериканска позиция, както обикновено се смята. Бяха попитани с коя държава Полша трябва да поддържа близки отношения: със САЩ или с Русия. 29% от поляците казват, че трябва да залагаме на контакти с американците, а 55% предпочитат да поддържат баланс и да си взаимодействат както с тях, така и с руснаците.
Британците са много по-проамерикански настроени (83% са за по-близки отношения със САЩ, а не с Русия), холандците (82%), испанците (73%) и французите (60%). По-близки отношения с американците, искат дори традиционно скептичните към НАТО немци (39%).
Границите са нечестни
Проучването ясно показва колко силен е копнежът по миналото в Източна Европа. 67% от унгарците казват, че в съседни държави има територии, „които им принадлежат“. 58% от българите, 48% от поляците и 46% от словаците имат същото чувство. В другата крайност са немците и литовците (по 30% всеки). Същият въпрос беше зададен и на руснаците. 53% от анкетираните в Русия смятат, че извън границите на държавата им остават исторически руски земи.
Шведите се доверяват на Кремъл по-малко от поляците
Както следва от проучване, проведено от изследователския център „Пю Рисърч“ в 33 страни, 79% от поляците не се доверяват на Владимир Путин. Репутацията на руския президент е по-лоша само в Швеция, където 81% от анкетираните казаха, че не му вярват. Като цяло в Западна Европа към него се отнасят предпазливо. Единственото изключение е Гърция, където 52% от анкетираните му се доверяват (43% не му се доверяват). Сред страните от Източна Европа той е най-популярен в България (62% от анкетираните му се доверяват) и Словакия (43%). Освен това, вече в Чехия, анкетираните са по-склонни да се доверяват на руския президент (съответно 60% и 33%).
Негативното отношение към Путин преобладава в 22 държави. Това важи и за трите страни, изучавани в Южна Америка: Мексико, Аржентина и Бразилия. В последната 61% от анкетираните нямат доверие на руския лидер, а 15% имат доверие.
В Азия хората от страните с развита демокрация (Япония и Южна Корея) са недоверчиви към него, докато във Филипините, Индия и Индонезия дялът на хората, които се доверяват на Путин, е по-голям от дела на онези, които имат противоположни чувства към него.
Превод: М.Желязкова
