/Поглед.инфо/ Европейският съюз и САЩ заплашват шефа на Кремъл Владимир Путин с факта, че ще обърнат неговото "оръжие" - доставките на газ - срещу него самия и планират да приемат енергийни санкции, пише Handelsblatt. Но те могат да ги върнат като бумеранг, и особено по Германия, редица производствени сфери, на която са конкурентоспособни на световния пазар единствено благодарение на доставката на евтини енергийни ресурси от Русия. Така че това е друг голям въпрос: „Може ли ЕС да си позволи икономическа война срещу Русия?“
В продължение на месеци експерти по сигурността обвиняваха ръководителя на Кремъл Владимир Путин, че използва недостига на енергия на европейския пазар за враждебни цели, пише Handelsblatt. Сега в Брюксел искат „да обърнат това оръжие срещу него“. За да се откаже руският президент от „игрите на властта“ в Украйна, САЩ и ЕС го заплашиха с енергийни санкции.
Но Берлин е загрижен, че тези наказателни мерки могат да се върнат като бумеранг, продължава вестникът. Цените на енергията в Европа вече са на рекордни нива, а съоръженията за съхранение на газ не са напълно заредени, за да осигурят топлина през студените зими. „Може ли ЕС изобщо да си позволи икономическа война срещу Русия?“ – задавот си въпроса авторите на статията Мориц Кох и Клаус Стратман.
Бившият кандидат за президент на САЩ Джон Маккейн веднъж нарече Русия „бензиностанция, която се преструва на държава“. Това, разбира се, беше провокация от негова страна, но всъщност донякъде беше прав.
Като икономическа сила Русия не е много влиятелна. В това отношение дори Италия я изпреварва. Москва притежава мощ, благодарение на силата на армията си и износа на газ и петрол. Но в това е и уязвимостта на държавата. Без приходите от търговия със суровини, Кремъл няма да може да финансира огромната си военна машина. Пълняемостта на почти половината от руския бюджет се осъществява от приходитете от продажбата на нефт и газ. Това е причината енергийните санкции на Вашингтон да се считат за най-ефективното възпиращо средство, обяснява вестникът.
За Германия Русия е един от най-важните доставчици на енергийни ресурси. Разбира се, ако Берлин реши да се откаже от руския природен газ, петрол и въглища, могат да се намерят алтернативи, така че Кремъл има неголям потенциал за изнудване.
Но все пак редица производствени области в Германия, например химическата промишленост, са силно зависими от евтините енергийни ресурси от Русия, тъй като те им позволяват да бъдат конкурентоспособни на световния пазар.
Ако германските власти искат да заменят голямата си източна съседка със страни - доставчици, които не предизвикват никакви политически подозрения, бързо ще стане ясно, че те съвсем не са толкова много. „Това е реалност, която Германия – индустриализирана, но не богата на ресурси страна – трябва да приеме“, съветват авторите на статията.
Следователно исканията за приемане на енергийни санкции срещу Русия са под въпрос, продължава Handelsblatt. „Заплашването на някого срещу цената на собствената си сигурност не е умна стратегия“, заяви веднъж политикът от Християндемократическия съюз Норберт Рьотген, отговаряйки на въпроса: „Струва ли си да изоставим „Северен поток 2“, ако Русия го използва като политическо оръжие?“
В същото време американците настояват най-вече за спиране на немско-руския проект и са много доволни от изявленията на новия германски външен министър от Зелената партия Аналена Бербок: тя също така настоява, че газопроводът не трябва да бъде стартира.
Но партньорът й в коалиционното правителство, социалдемократът Олаф Шолц, мисли различно. Той се застъпва за реализирането на проекта и го нарича "частна икономическа инициатива".
Германските доставчици на газ от своя страна полагат всички възможни усилия, за да гарантират, че апартаментите на германските граждани няма да са студени тази зима. Но експертите все още не изключват възможността да възникнат прекъсвания на тока. Фактът, че ще има недостиг на синьо гориво, става ясен от степента на зареждане на немските газови хранилища, която падна под 60%.
В същото време не бива да се очаква САЩ да се притекат на помощ със своя втечнен природен газ. Във Вашингтон казват, че пазарът решава всичко и не могат да казват на компаниите на кого да продават енергийните си ресурси. И тъй като сега Азия плаща повече за тях, превозвачите на втечнен природен газ предпочитат да плават до Япония, Тайван или Южна Корея, а не до Европа.
Превод: ЕС