/Поглед.инфо/ Освен конфликта с "жълтите жилетки", на Емануел Макрон му се налага да бъде участник в многобройни конфронтации вътре в правителството, пише на страниците на Le Figaro журналистът Ив Маму. Неподчинение на държавния глава днес демонстрират правоприлагащите органи, Министерството на финансите и други държавни структури. Изглежда, че „дълбинната държава” е влязла в открита война с президента, отбелязва авторът на статията.

Конфликтът между президента на Франция Емануел Макрон и "жълтите жилетки", намиращ се в центъра на вниманието на френските медии, не е единственото противопоставяне, в която трябва да участва лидерът на Петата република, пише на страниците на Le Figaro журналистът Ив Маму. Според него повечето от тези конфликти се случват вътре в правителството.

„По-голямата част от това, което в Америка наричат «deep state» (дълбинна държава - InoTV) изглежда е влязла днес в отворена или латентна война с президента“, отбелязва наблюдателят на вестника.

Един от примерите за това е конфликтът между държавния глава и силите за поддържане на реда, който стана очевиден в средата на делото Бенал. Както напомня вестникът, на 18 юли 2018 г. вестник Le Monde съобщи, че журналисти „идентифицирали“ на видеоклип, демонстриращ как полицай бие протестиращия приближен на Емануел Макрон Александър Бенал. С тази статия започна „истинско политическо земетресение“. При това, както отбелязва авторът, малко е вероятно видеоклипът, показващ малко произшествие с участието на протестиращ и полицай по време на мащабните стачки на железопътните работници и студентите, да привлече вниманието на медиите сами по себе си. Според журналиста, зад заглавието "Le Monde, идентифицира на видео ..." се крие умишленото желание на някой във властта "да навреди на президента".

Според автора журналистите, в това число водещите разследването, рядко „стигат до истината самостоятелно“ - те обикновено стават инструменти в ръцете на политиците или икономистите, които съзнателно им дават информация под формата на „анонимни източници“.

Както напомня Маму, веднага след началото на разследването по случая, представители на правоприлагащите ведомства, включително самият министър на вътрешните работи, започнаха да се дистанцират от Макрон и да свидетелстват срещу него по време на изслушванията в Националната асамблея.

Източниците на недоволство на полицията от властите трябва да се търсят още през октомври 2016 г., когато стотици полицаи излязоха да протестират пред болницата „Сейнт Луис“, където един от колегите им беше хоспитализиран след атаката на „младите хора“ (евфемизъм, използван от френските медии за определяне на младежки групи от имигрантски произход), използвайки „коктейли Молотов“. Акцията, която завърши с движението на около петстотин въоръжени полицаи в коли със сирени на Шанз-Елизе, на две крачки от Министерството на вътрешните работи и Елисейския дворец, предизвика паника в МВР на Франция.

Неотдавна, за да успокои нестихващия гняв на полицията, правителството предложи да заплати на служителите на реда премия от 300 евро, но полицията, която иска компенсация за десетки хиляди часове извънреден труд, не оцени тази мярка. На 19 декември представителите на поддържането на реда от Ница, недоволни от финансовото си положение, отидоха на площадите, заети от представителите на движението „жълти жилетки“. Но вместо да отблъснат протестиращите, полицаите се присъединиха към протеста. Както подчертава авторът на статията, разногласията относно възнаграждението между властите и полицейските съюзи бяха уредени в същия ден.

Освен срещу конфликта с правоприлагащите органи, президентът трябваше да се изправи срещу съпротивата на Министерството на финансите. На 10 декември Емануел Макрон направи телевизионно обръщение към гражданите на Франция, по време на което той предложи редица финансови мерки за разрешаване на кризата на „жълтите жилетки“, включително премахване на социалния данък за пенсионерите и увеличаване на минималната заплата с €100.

На 18 декември седмичникът L'Opinion изясни, че тези мерки са предложени от президента без предварителна консултация с Министерството на финансите. "Той не поиска становище нито на г-н Дарманен (министър на обществените средства - InoTV), нито на г-н Льо Мер (министър на финансите - InoTV), нито на г-жа Луазо (отговорен министър по европейските въпроси - InoTV), тъй като те не биха могли да направят нищо - призна пред изданието един от приближените на президента. - Те щяха да му отговорят: "Не знаем как да направим това".

Както съобщава журналистът, от този момент Министерството на финансите и правителството не престават да демонстрират взаимно недоволство. Представителите на властта обвиняват финансистите, че се съпротивляват на провежданата от президента политика, насочена към подобряване на покупателната способност на французите, както и към вземане на „технократични решения“, откъснати от реалния живот на хората.

"Между полицията, която заплашва с отделяне от държавата и финансистите, които възнамеряват да наложат свои правила на политиката на един от тях (президентът е бивш финансов инспектор), капиталът на доверие към Емануел Макрон се изпарява всеки ден", отбелязва Маму. От него все повече се дистанцират мениджърите на предприятията, 65% от които днес декларират подкрепата си за движението на “жълтите жилетки”. На 18 декември редица пенсионирани генерали обвиниха президента в "измяна" заради подписването на Световния пакт на ООН за миграцията, който обявява правото на имиграция за неотменимо човешко право.

"Изолацията на Емануел Макрон вероятно е знак за кризата на най-опустошителния режим в историята на Петата република", заключава авторът.

Превод: М.Желязкова