/Поглед.инфо/ Пълна с идеи и амбиции, политиката на Еманюел Макрон вместо да помага, вреди само на ЕС, защото френският лидер мечтае за велика Франция, а не за голяма Европа, убеден е полският журналист Антони Рибчински. На информационния портал TVP експертът подчертава също, че на фона на отслабен ЕС Макрон иска да преструктурира не само ЕС и отношенията с Русия, но и световния ред като цяло. И това още веднъж доказва, че амбициите на Франция очевидно надхвърлят възможностите ѝ.
„Свикнали сме с факта, че амбициите на Франция наистина надвишават възможностите ѝ и собствениците на Елисейските полета не искат да го признаят. Някога Шарл дьо Гол отслаби НАТО отвътре и започна да флиртува със съветите. След това Жак Ширак нареди на новите членове на обединена Европа да си „затворят устата“. Сега Еманюел Макрон иска да пренареди не само ЕС, но и световния ред. Отново си имаме вълнуващи идеи, революционни призиви и ... минимален ефект“, пише полският журналист Антони Рибчински в информационния портал на TVP.
„По-лошото е обаче, че политиките на Макрон, вместо да помагат, само вредят на ЕС. Но по принцип не може да бъде иначе, тъй като френският президент мечтае за велика Франция, а не за велика Европа. Политиката на Макрон не укрепва обединена Европа, а я разделя. Може би това е цялата същност на него, защото френският президент се позиционира като привърженик на „Европа на няколко скорости“. Нещо повече, той демонстрира, че на първо място е френски, а чак тогава – европейски лидер. И отгоре на всичко той обвинява другите в ЕС в "националния егоизъм", продължава авторът.
Усиленото пробутване в Европейската комисия на Силви Гулар - политик с корупционни проблеми - разваля вътрешните стандарти и носи още повече несигурност и рискове за процеса на създаване на нова Европейска комисия. И тя вече е много разтърсена от всички лични битки, почти от деня на европейските избори, подчертава журналистът.
Второ, налагането на директива по въпроса за делегираните работници се отразява върху конкурентоспособността на европейския пазар и въвежда практически различни категории на членство в ЕС. Възстановяването на отношенията с Русия, от своя страна, поставя под съмнение европейската солидарност на политиките към „агресивна Москва” и отново представлява заплаха за членовете на ЕС - предимно от региона на Прибалтика и Централна Европа.
В крайна сметка ветото върху преговорите за присъединяването на Албания и Северна Македония е удар върху позицията на ЕС на Балканите и подарък не само за Русия, но и за Китай и Турция. Следващите идеи и конкретни решения на Макрон трудно могат да се считат за полезни за Европа и за евроатлантическата Европа като цяло, предупреждава Рибчински.
Пример за големите амбиции и планове на Макрон, които не се превръщат в реалност, е въпросът за Украйна. След среща с Владимир Путин и след срещата на високо равнище на Г7 френският президент заяви, че срещата на високо равнище на Нормандската четворка ще се проведе през септември. Междувременно вече е краят на октомври, но нищо не се чува за срещата. Може би изобщо няма да се стигне до такава. „Макрон повярва на Путин, но не оценява реалностите на голямата международна политика - и това не е най-добрият начин да се говори за такава амбициозна политика“, убеден е авторът на статията.
Желанието на Макрон да възстанови отношенията на ЕС с Москва предизвиква безпокойство в много столици на региона на Балтийско море, както и в Централна Европа. Във връзка с благоприятно за Русия решение за Балканите, политиката на френския президент всъщност се съмнява. Безспорно впечатлението е, че Макрон, докато говори, че международният ред едва се държи, го разтърсва.
„В това има определена логика: президентът призова френската дипломация да се опита да създаде нов световен ред. Както той добави по време на среща с посланиците на Франция, тази страна трябва да се превърне в държава на равновесието“, разказва експертът. „Трудно е да се разбере какво има под това – може би той иска да разговаря с всеки лидер по света“, допълни той.
Франция може да действа като регионална сила, да се превърне в един от основните участници в ЕС, в областта на културата и икономиката, както и в ядрената енергия и един от членовете на Съвета за сигурност на ООН. Но Франция не е суперсила. Макрон иска да играе ролята на медиатор, да създава възможности, но няма такава сила да наложи волята си на някого, подчертава авторът.
„На Париж му липсва твърда сила. Макрон става лидер на европейската политика, но това не следва от реалната сила на Франция и таланта на президента, а от слабата позиция на другите големи страни от ЕС. Великобритания се опитва да напусне ЕС, Испания няма стабилно мнозинство в парламента и се бори с кризата в Каталуния. Италия е изправена пред вътрешни проблеми, а в Германия ерата на Голямата коалиция приключва и Меркел напуска сцената. Макрон е силен - може би само поради временната слабост на потенциалните конкуренти за лидерство в ЕС. Но това не е много силна позиция за осъществяване на големи международни планове “, обобщава полският журналист Антони Рибчински за информационния портал TVP.
Превод: В.Сергеев