/Поглед.инфо/ Американският политолог Джон Миршаймър недвусмислено заявява, че конфликтът в Украйна е провокиран от Запада чрез необмислено разширяване на НАТО. Русия няма да го превземе, напомня той, а иска само да отблъсне заплахата, която представлява алиансът.

Специалната операция в Украйна е най-опасният международен конфликт след Карибската криза от 1962 г. Разбирането на неговите първопричини е от съществено значение, ако искаме да предотвратим ескалацията му и да намерим начин да го спрем.

Няма съмнение, че Владимир Путин е започнал военната си специална операция в Украйна и я ръководи. Но защо го е направил е друг въпрос. На Запад е широко разпространено мнението, че Путин се стреми да пресъздаде голяма Русия по образа на бившия Съветски съюз. В тази връзка се смята, че единствено той носи пълната отговорност за украинската криза.

Но това е напълно, абсолютно погрешно. За кризата, която започна през февруари 2014 г., основната отговорност е на Запада и особено на Съединените щати. Сега тази криза може да ескалира в ядрен конфликт между Русия и НАТО.

Проблемите около Украйна всъщност започнаха на срещата на върха на НАТО в Букурещ през април 2008 г., когато администрацията на Джордж У. Буш накара алианса да обяви, че Украйна и Грузия ще "станат негови членове". Руското ръководство веднага реагира на това с дълбоко възмущение, определяйки решението като екзистенциална заплаха за Русия и обещавайки, още тогава, да го предотврати по всякакъв възможен начин.

По думите на известен руски журналист, Путин просто беше „бесен“ и предупреди, че „ако Украйна влезе в НАТО, това ще бъде без Крим и източните региони. Просто ще се разпадне“. Америка обаче пренебрегна тази „червена линия“ на Москва и се опита да превърне Украйна в западна крепост на границата с Русия. Тази стратегия включва още два елемента: "придърпването" на Украйна към ЕС и превръщането й в проамериканска демокрация.

Тези западни действия в крайна сметка предизвикаха конфликта през февруари 2014 г., след като държавен преврат (който беше подкрепен от Америка) принуди проруския президент на Украйна Виктор Янукович да избяга от страната.

Следващата голяма конфронтация между Русия и Запада се състоя през декември 2021 г. и доведе директно до настоящата криза. Основната причина беше, че Украйна де факто става член на НАТО. Процесът започна през декември 2017 г., когато администрацията на Тръмп реши да продаде "отбранителни оръжия" на Киев. Трудно беше да се каже дали може да се считат за „отбранителни“, но във всеки случай доставките им за Украйна със сигурност изглеждаха обидни за Москва и нейните съюзници в Донбас.

Ред други страни от НАТО се присъединиха към тази вълна, изпращайки оръжия в Украйна, обучавайки нейната армия и позволявайки й да участва в съвместни въздушни и военноморски учения. През юли 2021 г. Украйна и Америка проведоха съвместно голямо военноморско учение в Черноморския регион с участието на военноморските сили на 32 държави.

При администрацията на Байдън връзките между Украйна и Америка продължават да се засилват. Техните съответни двустранни ангажименти са отразени във важен документ, - Хартата за стратегическо партньорство между САЩ и Украйна, - която беше подписана през ноември от държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен и украинския му колега Дмитро Кулеба.

Целта на подписването му беше да „подчертае... ангажимента на Украйна към дълбоки и всеобхватни реформи, необходими за пълна интеграция в европейските и евроатлантическите институции“. Документът откровено се основава на „ангажимента за укрепване на стратегическото партньорство между САЩ и Украйна, както беше обявено от президентите Зеленски и Байдън“, и също така подчертава, че и двете страни ще се ръководят от „Декларацията от срещата на върха в Букурещ през 2008 г.“.

Не е изненадващо, че Москва намери това за непоносимо и миналата пролет започна да мобилизира армията си на границата с Украйна, за да демонстрира своята решителност пред Вашингтон. Но това не проработи, тъй като администрацията на Байдън продължи да се приближава до Украйна.

Това доведе до факта, че през декември Русия влезе в пълномащабна дипломатическа конфронтация с Вашингтон. Както каза тогава руският външен министър Сергей Лавров: „Стигнахме точката на кипене“. Русия поиска писмени гаранции, че Украйна никога няма да стане част от НАТО и че алиансът ще изтегли военните сили, които разполага в Източна Европа от 1997 г. насам.

Последващите преговори се провалиха, като държавният секретар Блинкен гръмогласно заяви: "Няма промяна в това. Няма да има никаква промяна." Месец по-късно Путин започна военната спецоперация в Украйна, за да отстрани заплахата, която той вижда като изходяща от страна на НАТО.

Тази интерпретация на събитията, разбира се, противоречи на преобладаващата западна мантра, че разширяването на НАТО на изток няма нищо общо с кризата в Украйна и обвинява в експанзионистични амбиции Владимир Путин.

В скорошен документ на НАТО, изпратен до руското ръководство, се казва, че „НАТО е отбранителен съюз и не представлява заплаха за Русия“. Наличните доказателства обаче определено противоречат на тези твърдения. Като начало не бива да говорим какво казват западните лидери за своите цели и намерения. Трябва да става дума за това как Москва възприема действията на НАТО.

Путин със сигурност знае, че цената на завладяването и задържането на големи територии в Източна Европа ще бъде непосилна за Русия. Както той веднъж каза: „Който не копнее за Съветския съюз, няма сърце. Ала този, който иска да го върне, няма мозък“.

Въпреки вярванията му за тесни връзки между Русия и Украйна, опитът да си върне цяла Украйна би бил като опит да преглътне таралеж. Освен това руските политици, включително Путин, не казват нищо за завладяването на нови територии, за да пресъздадат Съветския съюз или да изградят велика Русия.

Но в същото време след срещата на върха в Букурещ през 2008 г. руските лидери многократно заявяваха, че смятат присъединяването на Украйна към НАТО като реална заплаха за съществуването на Русия, която трябва да бъде предотвратена. Както отбеляза Сергей Лавров през януари, "ключ към всичко — това е гаранцията того, что НАТО не будет расширяться на восток".

Показателно е, че до 2014 г. западните лидери рядко наричаха Русия военна заплаха за Европа. Както посочва бившият посланик на САЩ в Москва Майкъл Макфол, Путин не е планирал дълго и предварително завземането на Крим преди това да бъде извършено. По-скоро това беше импулсивен отговор на държавен преврат, който свали проруския лидер на Украйна.

Всъщност преди това разширяването на НАТО имаше за цел да превърне цяла Европа в гигантска зона на мира, която не представляваше опасност за Русия. Въпреки това, веднага щом възникна тази криза от 2014 г., американските и европейските политици не желаеха да признаят, че те са тези, които я провокират, опитвайки се да интегрират Украйна към Запада.

Вместо това от устата им непрекъсно излизаха изявления, че истинският източник на проблема е „реваншизмът“ на Русия и желанието й да доминира, ако не изобщо да завладее Украйна.

Моето представяне на причините за настоящия конфликт не трябва да предизвиква противоречия, като се има предвид, че много видни американски експерти по външната политика предупреждаваха за опасностите от разширяването на НАТО от края на 90-те години на миналия век.

Американският министър на отбраната Робърт Гейтс призна по време на срещата на върха в Букурещ, че "опитът за присъединяване на Грузия и Украйна към НАТО е откровено прекомерен". Всъщност на тази среща на върха и германският канцлер Ангела Меркел, и френският президент Никола Саркози бяха против членството на Украйна в НАТО, защото се опасяваха, че това ще ядоса Русия.

Изводът от моето тълкуване е, че се намираме в изключително опасна ситуация и политиките на Запада изострят тези рискове. Това, което се случва сега в Украйна, няма нищо общо с имперските амбиции на руските лидери. Става дума за борба с това, което те виждат като пряка заплаха за бъдещето на Русия.

Путин може да е преценил погрешно военните способности на Русия, ефективността на украинската съпротива и мащаба и скоростта на реакцията на Запада, но никога не бива да се подценява колко безмилостни могат да бъдат великите сили, когато смятат, че са в отчайваща ситуация.

Америка и нейните съюзници обаче удвояват залога, надявайки се да нанесат унизително поражение на Путин и може би дори да го накарат да се оттегли. Те увеличават помощта за Украйна, като прилагат икономически санкции, за да "накажат" масово Русия. Точно това са стъпките, които Путин сега смята за „подобни на обявяване на война“.

Америка и нейните съюзници може да успеят да спрат Русия, но Украйна ще бъде сериозно засегната, ако изобщо не бъде разчленена. Освен това съществува сериозна заплаха от ескалация на напрежението извън Украйна, да не говорим за опасността от ядрена война.

Ако Западът не само пречи на Москва да проведе военна специална операция в Украйна, но и нанася сериозни и дългосрочни щети на руската икономика, той всъщност тласка една велика сила до ръба на пропастта. Много е вероятно в такава ситуация Путин да се обърне към ядрените оръжия.

В момента е трудно да си представим при какви условия ще бъде уреден този конфликт. Но ако не разберем главните, водещите му причини, няма да можем да го спрем, преди Украйна да бъде напълно унищожена и НАТО да е във война с Русия.

Авторът Джон Миршаймър (John Mearsheimer) е почетен професор по политически науки в Graduate School „Р. Уендъл Харисън“ на Чикагския университет.

Превод: ЕС