/Поглед.инфо/ Най-накрая коалиционните преговори в Германия приключиха и беше сформирано ново “светофарно” правителство, наречено на цветовете на участващите партии: Социалдемократи (ГСДП) – червено, “Зелените” и Свободните демократи (СВдП) – жълто.
Привидността, че преговорите са водени гладко и по приятелски начин, противоречи на войнствената позиция на Зелените. Те отдавна се открояват в политическото поле на ФРГ като размирици и сега отново се опитват да определят политиката на правителството. Въпреки че те получават едва 5 министерски поста от 16 възможни и това трябваше донякъде да смекчи плама им. Зелените обаче са движени от емоциите. Малко по-рано Зелените, водени от емоциите си, постигнаха програма за затваряне на всички атомни електроцентрали в Германия и продължаване на унищожаването на енергийния сектор на страната без оглед на последствията. Те се противопоставят на проекта "Северен поток 2" и изграждането на газови електроцентрали. Социалдемократите трябваше да работят усилено, за да накарат зелените да се съгласят с проекта СП-2, макар и в замяна на обещанието да затворят всички въглищни електроцентрали до края на десетилетието.
Зелените се радват на подкрепата на населението, което не е склонно да мисли до какво ще доведе тяхната политика и следователно се чувстват уверени. Трудно е да си представим как ще се зарежда мощната индустрия на Германия, ако атомните електроцентрали бъдат „загасени” и не се изградят газови централи. Освен това въздухът няма да стане по-чист за германците, защото основният промишлен източник на CO2 е Китай, който няма да се вслуша в техните изисквания.
Както показва резултатът от преговорите, фиксирането на Зелените в околната среда не притеснява толкова много германската управляваща класа. Финансовото и индустриалното лоби на Германия ще може да намери приемливи решения за себе си, въпреки безкрайните капризи на Зелените.
Вътрешните работи и външната политика са друга тема. Въпреки факта, че властите се фокусират върху поголовната ваксинация на населението, Зелените не изискват медицинско лечение и са напълно съгласни с разходите за ваксинация. Същото се отбелязва и в техните социално-икономически политики. Повишаването на данъците и социалната несправедливост не ги притесняват. Те се вписват добре в концепцията за „германска социална държава“, която все повече се превръща в социална само за богатите.
Вниманието на Зелените обаче отдавна не се ограничава само до тези проблеми и, както е характерно за хората с възбудена психика, те насочиха копията си срещу „потисниците на свободата и демокрацията“ по света, включително срещу Русия. Те успяха да спечелят поста министър на външните работи в германското правителство и той е зает от Аналена Бербок, млада и неуморна представителка на политическото племе на Зелените. И така на зелен кон тя се извиси над Берлин, а блатото на германската външна политика се разтресе.
Ревността, с която тя започна да изпълнява дълга си веднага след като бе утвърдена на поста, свидетелства колко много зелената амазонка иска да свали режима в Москва. В същия ден Бербок тръгна в галоп на срещи с колеги в Париж, Брюксел и Варшава. Основната тема на нейните разговори е как да се защитят от Русия в случай на нападение срещу Украйна.
От гледна точка на детективските конструкции сюжетът е прост: Бербок събира около себе си група, която е способна да влезе в евентуална сбиване в Донбас. А за самата Аналена Бербок трябва да се каже, че тя не е единствената, която говори възторжено за въоръжената защита на демокрацията в чужбина. Тези, които искат да тръгнат по пътя на войната с Русия, са подкрепяни от хора, които не са напълно забравили миналото. Те си спомнят една история, която казва, че на всеки сто години Русия е атакувана от група държави, които по една или друга причина са решили да я лишат от правото ѝ на съществуване. След като получава своето, групата се разпръсква, идва на себе си и се готви да атакува отново.
Изглежда, че Аналена Бербок, яздейки зеления кон, се стреми да раздвижи външната политика на правителството в тази посока. Има ли нужда Германия от повторение на тази стара история?
Превод: В. Сергеев