/Поглед.инфо/ Отделянето на Великобритания от ЕС няма да се състои, пишат редица западни наблюдатели.
“Аз гласувах за излизането, но ако отчета всички доводи, не може да се отрече, че в крайна сметка ние ще останем”, пише кореспондентът на „Индипендънт“ Шон О,Грейди. Той обяснява защо мисли така. Първо, превесът на гласовете за напускане е незначителен. Повече държави имат конституционния обичай, според който за сериозни решения е необходимо одобрение от две трети от законодателите или избирателите – тоест много повече от почти 52-та процента, гласували за „Брекзит“. Второ, във Великобритания само парламентът може да реши дали страната трябва да следва волята на народа и ли не, твърди още журналистът. Разбира се, не може да се пренебрегне резултатът от референдума, но той не е решаващият фактор. Трето, Евросъюзът губи твърде много без Великобритания. Този, които ще смени Дейвид Камерън, обявил вече, че ще подаде оставка, най-вероятно просто ще помоли Брюксел за някаква нова, по-изгодна сделка. А Евросъюзът, ако лидерите му имат поне капка здрав разум, ще се съгласи и ще предложи нещо, което да успокои привържениците на напускането – например, малко да се натиснат спирачките по миграционния въпрос, смята журналистът от „Индипендънт“.
Четвърто, малцина от управляващата Консервативна партия подкрепят в момента излизането от общността, включително и бившият столичен кмет Борис Джонсън, който бе активен поддръжник на „Брекзит“.
И накрая, ако има избори и на власт дойдат лейбъристите, те категорично няма да искат отделяне от ЕС. При това положение ще има повторен референдум и тогава победителите най-вероятно ще се окажат привържениците на оставането, резюмира кореспондентът.
На свой ред Джон Кесиди пише в списанието „Ню Йоркър“, че отделянето на Великобритания е най-малкото дълъг процес. „Ако Камерън бе задействал член 50 (от Лисабонския договор), сега Великобритания щеше да е поела по пътя на напускането на ЕС и процесът щеше да стане необратим. Но благодарение на една умна маневра, а това беше именно умна маневра, (отложеното задействане на въпросната клауза, както и обявената оставка на премиер Камерън) страната все още има време да размисли върху последиците от „Брекзит“, които се оказват по-сериозни, отколкото са смятали неговите привърженици“, констатира той. Авторът също пише, че референдумът има препоръчителен характер, но парламентът не може да си позволи да пренебрегне волята на 17 млн. избиратели. Според него по-реален вариант за хода на събитията са всеобщи избори, втори референдум или и едното, и другото.
Колумнистът на „Файненшъл таймс“ Гидиън Рахман също смята, че няма да се стигне до реално напускане на Великобритания. Той споделя, че „вече е гледал подобен филм“. През 1992 г . датчаните гласуваха срещу Маастрихтския договор (поставил началото на ЕС – бел.ред.), а през 2001 г. ирландците гласуваха срещу Договора от Ница (внесъл изменения в Маастрихтския – ред.) Те гласуваха и срещу Лисабонския договор (сменил така и невлязлата в сила Конституция на ЕС – бел.ред.). Тогава ЕС предостави на ирландците и датчаните някои отстъпки и накрая те гласуваха с „да“ за тези споразумения. „Като се знае историята, кой ще повярва, че решението на британския референдум е окончателно“, пита Рахман.
Според него Брюксел ще отиде на отстъпки пред Лондон, защото Великобритания е важна част от ЕС. Разбира се, ще има негодувание от такъв род сделка, но според Рахман "яростни викове" ще се чуват само от лагера на екстремистите. „Няма никакви причини да се позволи на екстремистите от двете страни на Ла Манша да решат как да приключи тази история“, убеден е журналистът. /РИА "Новости"
Лондон / Великобритания