Върна се Урсула от арменската екскурзия и намери Европа настръхнала. Причината не е само в разпореждането на Министерството на вътрешните работи на Германия за забрана по време на Деня на Победата да се слагат цветя, да се извършват ритуали на признание пред паметниците на падналите в битката срещу фашизма в това число и на войните от Съветската армия, нито да се вдига някъде из улиците руски, лугански, донецки или друг вражи флаг. Горната разпоредба на управляващите в Германия ми напомня за вола, който рие пръстта пред себе си с рогата без да забелязва, че, като я хвърля нагоре, тя пада на гърба му.
Ако бяха само проблемите с Германия, Урсула щеше да ги реши като къщен въпрос, но в момента целият евросъюз се гъне и скърца по шевовете. Макрон е зле, прави се, че не вижда скорошните избори, но настроението на народа му е вече се е самоопределило. И посоката не е неговата. Номерът с Унгария не се получи. Мадяр тегли една унгарска на цялата брюкселска лига и категорично подчерта, че ролята на вярно куче не му се нрави. Фицо нямало да ходи в Москва, това добре, но той въобще не мисли да отпуска дивиденти на проукраинските напъни на Урсула. Полша търси реванш в надпреварата с Германия за лидерство в евросъюза. Белгия заедно с Италия и Испания пак са се „дистанцирали“ и се правят, че не чуват призивите на Кая Калас за по-активна помощ към Украйна. Въобще, моментната радост от подхвърленото буквално преди изборите в Армения обещание на президента им, че е готов да влезе в ЕС, едва ли може да прикрие, нека така да го кажа, необлечените задни части на брюкселските политици.
И понеже почнахме с Германия, тези дни там се случи нещо непредвидено, нещо, което старателно е било скривано и пазено, нещо, за което урсулите са се правили доста време, че не се е случвало. Пукна се информационният цирей не някъде другаде, а точно в партията на Мерц, Известният политик Ернст Шпан, от скоро опонент на лидера си наду сирената. Загрижен за упадъка на Запада, той категорично подчерта причината, а именно, че лидерите му не са на нивото на времето. И тук не става въпрос, както казва той, просто за грамотност. Както си говореше в интервюто леко и приятно за ситуацията в страната, неочаквано хвърли бомбата. Той директно заяви, че трябва да се намери един документ, който би следвало да се съхранява като официален материал както в архивите на администрацията на САЩ, така и в правителствените чекмеджета на Германия. Това, според него, е документ от 2022 година за стратегическите направления на външната политика на САЩ с оглед защита на икономическите интереси на страната. В този документ, както сочи Шпан, като основното направление е определено минимализиране, дори изключване на конкурентността на Европейския съюз по отношение на САЩ. Посочен е бил и пътят към постигане на тази цел - разбиването на връзките между страните от Европейския съюз с Русия. Това да доведе съответно до неконкурентно положение на производствените мощности в Европа, които както е известно са разчитали до този момент на енергоизточниците от Русия. Звучи невероятно, но Шпан цитира като факт съществуването на такъв документ. Нещо повече, той твърди, че в разработването на стратегията са взели пряко участие Бербок, тогавашна външен министър и Хабек, политически дейци от партията на зелените в Европарламента. Този документ се издирва в момента и, както се казва, да не дава господ да го намерят. Според Шпан обаче идиощината на евролидерите е в това, че те следват тази тенденция и до ден днешен, което съответно води до бедите, които постигнаха не само Германия, но и другите страни от Европейския съюз.
Положението в Германия, която винаги е била ветропоказател за ставащото в Европейския съюз, се вижда, че не е цвете. Злонамерената инициатива да се зачеркне миналото, при положение, че не се предоставя читава алтернатива в момента, играе срещу Мерц и сие. На 8 май, Деня на Европа по улиците на Германия наистина имаше млади хора, но те не се радваха на празника, а протестираха срещу плановете за въвеждане на редовна служба в Бундесвера. Спомням си, че навремето в ГДР в шепи се усмихвахме, когато присъствахме на мероприятията по случай честването на 8 май не като Ден на победата, а като Ден на Освобождението. За нас, дошлите от другите соцстрани, беше малко неадекватна реакцията на немците точно в деня на капитулацията на Германия като страна. Въпреки че си е истина, че са се спасили преди всичко от фашисткия режим. На кого този фашистки режим е правил добро и на кого зло, това е исторически въпрос, който сред немците особено отскоро има не крайно категоричен отговор, ако мога да се изразя максимално деликатно.
В момента Мерц направо е омръзнал на хората в Германия, подкрепата му е вече под 20 %, по-малко от партията му. Наскоро гледах едно интересно интервю с един бивш командир на специалното им подразделение за антитерористична борба, Андре Шмит. Той е прослужил 15 години и доброволно е напуснал. На въпроса защо и точно сега, той кратко отговори, че когато вършиш нещо и го правиш не със сърцето си, веднага усещаш, че не си на мястото си. Помолен да разшири темата, той спокойно заяви: „Ами вижте за къде са ни повели нашите управници. Сега дори само заради войната в Иран Европа вече кърви.“ Почти накрая той сподели нещо много интересно, че никой в Германия не трябва да се заблуждава, че с тези така наречени втора-роля-войни или заместители на голямата война, ако трябва да се преведе точно думата, всичко ще свърши. Все някога тези, които стоят зад тези войни, великите сили бавно но сигурно ще стигнат до сблъсък. А управниците в Германия въобще не са загрижени за такъв обрат. Те, според Шпан, дори прехраната и сигурността на хората не са осигурили, въпреки че се готвят за война.
Думите на Шпан звучат, разбира се, малко пресилено, но както каза един от най-известните кабаретни артисти на Германия, старият Халерфорден: „Ние просто трябва да имаме смелостта да се информираме по-добре за нещата вместо да се самозаблуждаваме…“ А професор Кроне-Шмалц, известната международна анализаторка директно заяви, че Европейският съюз натиска единствено копчето на моралните ценности, забравяйки, че мирната политика е нищо друго освен защита на национални интереси. Тя дори цитира Камала Харис, която, преди да загуби изборите, в Мюнхен е била заявила, че всичко, което прави САЩ, не го прави от любов, а защото отстоява своите стратегически интереси. „А ние в Европа, както подчертава професор Кроне-Шмалц, все още се заблуждаваме, обичаме или не обичаме САЩ, мразим или не мразим Русия, което няма нищо общо с проблемите ни.“
Това, че в много от страните от евросъюза ще се направят разсеяни и след казионното отбелязване на Деня на Европа, ще пропуснат следващия Ден на Победата, е наличното статукво. Съвременните ни евролидери и не заслужават да присъстват, както сами са си разпоредили, на честването на такъв ден. Но, както казва нашият народ, е въпрос не на свян, а на срам, че без да празнуват Деня, се отказват да помнят цената, която други хора, както от Европа, така и от цял свят са платили с живота и страданията си, за да може да оцелее континента ни и оздравее от фашистката зараза. Тя, заразата обаче се оказва, че има дълбоки корени и затова трябва да си спомним думите на Фучек – да бдим. А иначе, колкото и да ни забраняват, или както у нас, да не ни препоръчват, е редно и този път да се поклоним пред подвига им!