Докато режимът в Техеран продължава да оказва натиск върху протестиращите, в Париж бе организирана демонстрация в подкрепа на иранския народ.
Подробности разказва Тофик Бенаишуш: "Няколко стотин души изразиха гнева си от “открадната им”, по техните думи, победа. Повечето хора от тълпата носеха плакати, на които можеше да се прочете: “Къде отиде моят глас?” Насред тълпата срещаме Ахмед – висок, тъмен и дългокос, облечен целия в черно, със зелен шал на врата. Спокойствието му е впечатляващо. “Зеленото бе цветът на Мусави по време на президентските избори, казва той. Днес, зеленото е цвета на революцията, на бунта срещу всички, които се опитват да разрушат нашите ценности, да ни затворят в клетка в името на религията или в името на каквото и да било друго или другиго.” В ръцете си Ахмед държи плакат, върху който е изписан един-единствен въпрос: “Къде отиде гласът ми?”. “Това е основният ни въпрос, обяснява той. Всичко започна оттук. От въпроса “Къде отиде гласът ми?” Властите не отговорят. Иранският режим е длъжен, рано или късно, да даде отговор на нашия въпрос по какъвто и да било начин. Аз смятам себе си за дете на революцията. Аз съм и добър мюсюлманин. Спазвам всички ценности на мюсюлманската религия, в която се говори за любов и за мир, противно на онова, което прави аятолах Хаменей.” Ахмед, както и другите хора около него, държи в ръката си бяла роза – за това помоли неуспелият кандидат Мир Хосейн Мусави, настояващ за анулиране на изборните резултати и провеждане на нови избори. Бялата роза е символ на уважение към всички онези, които вече загинаха по време на протестите в Иран.