Поредният, 7-ми форум на европейския елит, свикан от брюкселските началници, преминава, както узнаваме от медиите, тихо и спокойно, във взаимно разменяни клетви за вярност и благопожелания. Ереван като място на събитието, разбира се, не е избран случайно от Урсула, а като част от програмата й при всеки случай да намери начин да се изплези срещу Путин. Дневният ред на събитието, както можеше да се очаква, се определи от специалиста по евромафиотски договорки Зеленски. Преди още да се съберат участниците, той оповести главното в програмата на форума, а именно - да се натисне Русия за да се откаже от войната, да му се дадат всичките 90 милиарда на куп, за да може той по-„свободно“ да оперира с тях, и да се попълни неговата противовъздушна отбрана с липсващите, доста чувствително, компоненти. Ако погледне човек и останалите пробутани в този дневен ред въпроси, няма как да не остане с впечатлението, че с тях участниците от хорски срам би следвало да се занимават, само колкото да си оправдаят командировачните. А от друга страна, приобщените като „пълнеж“ въпроси явно трябва да скрият същинската цел на форума, а именно, че е свикан по поръчка от Урсула единствено в интерес на Зеленски. Затова и изказванията на участниците в няколкото дискусионни групи преминаха под мотото „колкото да се отбие номера“. Затова пък в свободното време всеки можеше да прави каквото си иска, например, да се разходи до едно училище и да чуе любимата си песен от децата, подготвени да му я изпълнят. И толкова.
Целта на проведените в предишните години форуми винаги е била да се определи с перспектива позицията на евросъюза по същинските въпроси на следващия период. В случая обаче в Ереван европейските стратези явно са пропуснали няколко съществени момента, що се отнася до обстановката около Европа и в света, които на практика правят този форум безпредметен. Не са се усетили, че са попаднали в капана на моментното безвремие. Нито иранската криза предстои скоро да бъде решена, нито Европейският съюз в момента се е наканил да вземе участие на страната на САЩ, а и няма на практика с какво, нещо повече, до край е опънал отношенията си с Тръмп. Нито украинският конфликт в момента се развива в посока, която да събужда какъвто и да е оптимизъм за неговия изход. И тогава съвсем логично е да се постави в дневния ред въпроса, за какво всъщност са се събрали там, ако не броим красотите на града и гостоприемството на населението в него? Какво има да решават, след като от европейския елит не зависи в момента абсолютно нищо - нито как ще спасяват икономиката си, нито как ще решават въпросите на сигурността си, нито как ще се оправят с имигрантската навалица, която предстои отново да се запъти към Европа. И всичкото това на фона на крайно изострените отношения между основните партньори на евросъюза в лицето на САЩ, на Израел, на Турция, на Китай най вече и на много други страни.
В едно от своите последни интервюта, години преди промените още, генерал Владимир Стойчев командирът на Първа българска армия в отговор на един млад журналист, дали колелото на историята постъпателно върви все напред, леко усмихнат, щадейки ентусиазма на своя партньор в диалога, казва: „Ами, колело е, никой не може да предположи накъде ще се завърти, напред или назад.“ В момента колелото на Европейския съюз е точно в такова положение. Група страни искат да го завъртят напред в посока назад, тоест да направят реформите, за да върнат евросъюза към изначалния му облик. Други искат да го бутнат назад в посока напред, тоест да възстановят либералния модел и гарантират своите интереси и всевластното си господство над континента, подготвяйки се за война с Русия. В това болно равновесие и непредсказуемо движение на колелото най-малко има смисъл да се провежда европейски форум. Особено ако няма какво важно и съществено да съобщиш на участниците или да чуеш от тях, че също нямат каквото да кажат. Важното е създадената представа за активност на брюкселското ръководство, постоянно и гръмогласно огласявайки я, да се подклажда с подобни хилави и ялови форуми, за да не остане у никого мисъл, че властта е изтървана.
Това че брюкселското господство вече се топи като ланския сняг, без надежда да бъде възстановено, започва отвсякъде да щръква като неудобни трънчета в петата на Урсула. Онова, което се случва с нейния любимец, Мерц в Германия, нещата, които прави Мадяр в Унгария, положението докъдето я е докарал Макрон във Франция или новата радевска обстановка в България, да не говорим за текущите ситуации в Полша, Чехия, Белгия, че и в Естония, явно подсказва, че колелото вече се е наканило да се завърти и то не в посоката, която устройва евроактивистите в Брюксел. Форумът в Ереван ще бъде отвеян от скорошните събития, които предстои да се случат, както в зоната на иранския конфликт, така и на полетата в Украйна. А не трябва да се пропуска и нарастващата вълна от недоволство, което започва да гърми, трещи и блъска по прозорците на Брюксел. В центъра на Европа пропищяха хората от високите цени на горивата, на храните, от все по- ниските доходи, от фалиралите, милиони на брой фирми в различни страни, оставили работниците си на улицата.
Засега все още нарастващото, цунамно вълнение набира скорост, набира мощ. Само трябва да гадаем, кое първо ще се случи - дали което се готвят великите сили да направят от Европа или това, което народите на Европа смятат да сторят сами със своите управници в Брюксел.