/Поглед.инфо/ Полша в момента преглъща много неприятно за нея решение на Европейския съд по правата на човека. ЕСПЧ разпореди на Варшава да приеме бежанците, които редовно проникват на полска територия от Беларус и които поляците агресивно прогонват обратно. Защо това решение предизвика толкова негативна реакция от Варшава, а Александър Лукашенко, напротив, трябва да е много доволен?

Русия отдавна е свикнала със западния принцип „Ама това е различно“. Към факта, че европейските защитници на правата на човека често изсипват критики във връзка с някои руски реалности, но игнорират масовите нарушения на правата на човека, които се случват в западните страни или в държавите, над които се е протегнала ръката на Съединените щати (например в Украйна).

Онзи ден обаче Европейският съд по правата на човека се нахвърли с критики към правителството на страната членка на Европейския съюз - Полша, заради нечовешкото отношение към бежанците от Близкия изток, които пристигат в нея от Беларус. И дори взе решение, че бежанците, които вече са пристигнали в Полша, не могат да бъдат изгонени от тази страна. Тоест до известна степен застана на страната на президента на Беларус Лукашенко, което, както мнозина твърдят, е точно това, което той иска.

"Това не са бежанци"

Съгласно разпоредбите на ЕС, бежанците, пристигащи в Съюза, имат право да търсят убежище в първата държава-членка, в която влязат.

Така стана например, когато бежанци от Близкия изток пристигнаха в Гърция от Турция - никой не ги бутна обратно във водата и не обърна лодките им към турския бряг. Така се случи и когато бежанци отплаваха към Италия от либийското крайбрежие. Въпреки че някои местни десни политици предложиха да поставят картечници по крайбрежието, италианските власти приеха и дори спасяваха бежанци (тъй като някои лодки се разпадаха насред морето).

Съответно бежанците, които влизат (или влизат) в ЕС от Беларус, се озовават в Полша или Литва. И същите поляци, според правилата на Европейския съюз, също трябваше да издържат търсещите убежище, които са проникнали на тяхна територия. И изобщо да не хвърлят тези хора обратно на територията на Беларус - често бити, гладни, измръзнали до смърт - както се случва в момента.

„Действайки по този начин, зарязвайки хората на територията на Беларус, ние умишлено обричаме тези хора на голяма опасност да загубят здравето си, а понякога дори и живота си“, обяснява бившият директор на Офиса на Съвета на Европа във Варшава Хана Мачинская. “Сред мигрантите, разбира се, има хора, по отношение на които принципите на международна закрила няма да важат. Ако няма причина да им се предостави статут на бежанци, тогава те трябва да бъдат върнати в страната на произход по цивилизован начин, при условие че тези страни не представляват заплаха за живота им и че няма война там”, допълва тя.

От самото начало на миграционната криза обаче Варшава зае различна гледна точка – полските власти просто не смятат завтеклите се към нея хора за бежанци. „Всички те дойдоха в Беларус законно и получиха визи. Това означава, че те се местят в Европейския съюз от несигурна държава. Ако бяха дошли при нас от опасни страни, биха могли да получат този правен статут, но са пристигнали в Беларус легално, там са като туристи. Невъзможно е туристите, които незаконно са преминали границата между Полша и Беларус, да получат тази възможност да кандидатстват за убежище. Ние не ги смятаме за бежанци “, казва Лукаш Ясина, прессекретар на полското външно министерство.

Освен това полските власти заявиха, че кризата изобщо не е свързана с бежанците, а за защитата на Европейския съюз от поредната хибридна заплаха.

„Защитата на полската граница, разбира се, е наш национален интерес. Сега обаче сигурността и стабилността на целия Европейски съюз са застрашени. Хибридната атака на Александър Лукашенко е насочена към всички нас. Но няма да се плашим, ние ще защитим мира в Европа заедно с нашите партньори от ЕС и НАТО “, каза полският премиер Матеуш Моравецки.

ЕСПЧ обаче не прие аргумента на Варшава. „Според правилата на ЕС именно Полша е отговорна за бежанците, влезли на нейна територия от Беларус. И никакъв Лукашенко не влияе върху прилагането на това правило. За всички е еднакво“, обяснява експертът на Вадим Трухачов.

Комисарят на Съвета на Европа по правата на човека Дуня Миятович лично посети границата в средата на ноември, комуникира с бежанци и дори в някои моменти ги защитаваше от полските сили за сигурност. Сега Европейският съд по правата на човека разглежда много жалби на бежанците относно отношението към тях от полските сили за сигурност и изисква от Варшава да се отнася хуманно към тези хора. По-специално той забранява на Варшава да връща мигранти на територията на Беларус.

Собиески + Пилсудски = Качински

Разбира се, някой ще каже, че ЕСПЧ отмъщава на поляците, тъй като отдавна е в състояние на конфликт с настоящото полско правителство. На 24 ноември полският конституционен съд постанови, че разпоредбите на Конвенцията за защита на правата на човека, които позволяват на Европейския съд да прецени законността на избора на съдии в Конституционния съд на Полша, са несъвместими с основния закон на страната. . „Европейският съд по правата на човека няма основание да разглежда независимостта на съдиите от Конституционния трибунал, тъй като неговият източник е полската конституция и устав“, каза съдия Войцех Сич, който обяви решението, в отговор на което ЕСПЧ стартира ново дело срещу полските власти.

И все пак забраната за изхвърляне на бежанци на студа трябва да бъде отделена от критиките към авторитарните маниери на Варшава. Първо, защото полското ръководство е дългогодишен рецидивист по въпроса за миграцията.

„По-рано Полша вече беше призната за виновна за нарушаване на задълженията си като член на ЕС заради отказа да приеме мигранти по квоти. И това решение е по-скоро продължение на това наказание. Това е въпрос на отношенията между Полша и ЕС, който не е пряко свързан с Беларус. Просто европейските власти са намерили начин да принудят поляците да приемат поне някого “, казва експертът Вадим Трухачов.

Второ, забраната има очевиден хуманитарен компонент. „Според мен това е много симптоматична забрана, тъй като тази заповед за предоставяне на убежище за лица, бягащи от военните авантюри разгърнати от Запада, е минимум при спазване на хуманитарните стандарти и условие за оцеляване“, обяснява прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова. „Искам да вярвам, че това решение на ЕСПЧ ще може да накара европейските ни партньори да преразгледат отношението си към проблема с бежанците, да се върнат към изпълнението на задълженията си, които те декларираха толкова гръмко и на които учеха другите”, допълва тя.

В Брюксел може би ще преразгледат. Но въпросът е дали Варшава ще спази забраната на ЕСПЧ за изхвърляне на бежанци в чужбина? Експертите смятат, че най-вероятно не. „Полша ще се опита да не го изпълнява. Но тогава я чака нова глоба. Тя вече плаща две - за нарушаване на екологичните стандарти и за липсата на разделение на властите. Третата глоба може трайно да я лиши от европейските фондове, което ще удари тежко бюджета ѝ. А САЩ няма да могат да компенсират загубите и дори няма да искат”, убеден е Трухачов.

Изглежда, че никой не пречи на Варшава да тръгне по литовския път и да се отърве както от бежанците, така и от вниманието на ЕСПЧ. Вилнюс просто отхвърли лъвския дял от молбите за статут на бежанец (3218 от 3274), а също така предложи на мигрантите, които са се заселили в бежански лагери на литовска територия, по хиляда евро всеки за доброволно завръщане у дома.

Трябва обаче да се разбере психологията на полските елити. За тях миграционната криза е комбинация от два от най-сериозните страхове на полското общество – от мюсюлманите и от Русия (като такава Варшава вижда и Беларус).

„Нашествието на мюсюлманите, зад чийто гръб стоят руснаците е нещо като Виена през 1683 г. и Варшава през 1920 г. Така Ярослав Качински е показван по Полската държавна телевизия като смесица от Собиески и Пилсудски“, казва полският политически анализатор Якуб Корейба.

По-голямата част от полското население се радва, че властите не подкупват мигрантите, а им се противопоставят. В резултат на това рейтингите на ПиС са добри, обществото е консолидирано около външната заплаха. Кой в тази ситуация се интересува от страданията на мигрантите или дори от европейските глоби, които все пак трябва да преминат през всички процедури в Брюксел? Ами правата на човека? Ама това е различно!

Превод: В. Сергеев